Във връзка с драматичните събития в Турция, които доведоха да промени във всички структури на геополитическия баланс на силите, средствата за масова информация все по-често използват понятието „паралелна държава“.
Паралелната държава представлява проамериканска мрежа от агенти на влияние, която съществува в почти всяка страна и която при вътрешната лоялност на националната власт изпълнява заповедите на Вашингтон.
Именно тази паралелна държава в Турция предприе опита за извършване на военен преврат в нощта на 15 срещу 16 юли. В Турция турските лидери изглеждаха сякаш са на крачка от смъртта заради преживения шок. В някакъв момент завесата на мълчанието около паралелната държава бе повдигната и до ден днешен различните медии и сайтове са залети с информация за разобличени американски шпиони на висши постове в турската власт.
Но не след дълго ужасът ще се уталожи и тази тема отново ще се смести в периферията, а после от само себе си ще се разсее и забрави. И как мислите, защо? Защото не е така лесно да бъде изкоренена паралелната държава.
Днес в затворите на Турция се озоваха само онези, които принадлежат към върхушката на айсберга. Паралелната държава, създавана десетилетия наред от американските спецслужби, които смениха в тази тяхна роля спецслужбите на Великобритания, не могат да бъдат така лесно изкоренени. Тя продължава да действа в Турция и сега стремително ще започне да замита следите.
Терминът „паралелна държава“ постепенно ще слезе от първите страници и ще отиде на вторите, после – последните. Накрая ще го сместят в областта на конспирологията и маргинализма. Това неизбежно ще се случи, защото паралелната държава е могъща, пуснала корени във висшите ешелони на властта.
Паралелната държава не е само турско явление. Тя се появява на повърхността само в изключителни ситуации – по време на преврати, войни и извънредни обстоятелства, но действа постоянно и наглед не съществува. Това е и главната цел. На митингите на радикалната опозиция излизат клоуни. Истинските агенти на влияние се намират на върха на властта, бидейки външно напълно лоялни, но непрекъснато и упорито се занимават с разрушителни саботажи, излизайки на авансцената само в краен случай.
Днес в Турция е прието паралелната държава да се отъждествява със сектата на Фетуллах Гюлен. Впрочем дейността на тази секта вече достатъчно дълго е забранена на територията на Русия, а същият този Ердоган, когото тя едва не уби, се възмущаваше от предвидливото и далновидно, както се оказа, решение на руските власти.
Гюленистите обаче действат активно в Казахстан и Азербайджан, а в Киргизия влиянието им достигнало такава степен, че контролират самия президент Атамбаев. Турците бият тревога. Но не ги чуват: паралелната държава ще замете следите – подигравайки се на тези, които са се сблъскали с нейното съществуване; видите ли, това е параноя и теория на заговора. След като едва не загубиха страната и живота си, турските власти сега не мислят така.
Но паралелната държава е много по-мащабна от сектата на Гюлен, която представлява малко звено от огромната мрежа. Не гюленистите са виновни за дестабилизацията на положението в Казахстан или за неотдавнашните протести в Армения. А в Русия, макар да купиха редица експерти турколози, очевидно влиянието им е нищожно. Да, на сектата на Гюлен е нищожно, но паралелната държава – под съвършено друго прикритие – съществува в Русия и представлява могъща сила.
Понякога наричаме това шеста колона, която, за разлика от петата, която директно се изправя срещу властта, се намира не извън, а вътре в тази власт, провеждайки вътре в нея поръчаното от американските куратори.
И нищо не може да подкопае основите й. Нито вербуването, нито материалното осигуряване. Всичко е значително по-гъвкаво: паралелната държава не е просто инструмент на американското надмощие, тя също така е и мирогледна секта. И ако в Турция и сред тюркските народи е стилизирана под прикритието на исляма и турския национализъм, то аналогична функция в Русия изпълнява либералната идеология.
В Русия от началото на 90-те години на ХХ век либерализмът и западнячеството бяха почти национална идея. И властта директно помагаше за разпространението на либерални възгледи, институти, теории и практически стратегии. Това беше в реда на тенденциите. Точно както в случая с Ердоган и сектата на Гюлен. Със собствените си ръце Ердоган създаде инструмент за своето самоунищожение.
Така че през 90-те и Русия детайлно възпитаваше проамерикански либерален елит, за да я няма повече Русия. Нищо лично: просто това е паралелна държава. И тя – независимо от всички патриотически реформи на Путин – още е изключително силна, но под контрол.
*Александър Дугин е руски философ, политолог, социолог и публицист. Епицентър
Български журнал
http://bgjournal.info/