Време е да се успокоим. Стига сме корили политическия хайлайф, че не ни предлага асортимент от кандидат президенти. Причината не била в дефицита на личности, както ние ги подозираме. Не било дошло времето. Тоест още не се знае накъде духа вятърът в глобалния свят. Посоката ще се поизясни, като наближи 8 ноември – президентските избори в САЩ. Нашите са максимално приближени. Ашколсун! Нагласиха го.
Тези дни, не кой да е, а Барак Хюсеин огласи, че руският му колега „може да повлияе на изхода от изборите в САЩ”. Щом дотам е стигнало в най-мощната държава, какво да кажат нашите големци. Положението им е тежко.
Поводът Барак да изохка бе скандалът с разбитата електронна поща на Националния комитет на Демократическата партия и публикуването в WikiLeaks на секретни писма. Стана ясно, че в стана на демократите силно мирише на корупция и там се топят един друг. Падна сянка върху светлия лик на първата фуста кандидат за президент. Затова първият чернокож в Белия дом рицарски се изпъчи и насочи стрелите към Русия и лагера на републиканците.
Попитан как ще коментира мълвата, че хакерите са руски, „стопанинът на света” рече: „Аз не знам мотивите за публикуване на компрометиращите Хилари данни, но знам, че Доналд Тръмп не веднъж е изразявал своето възхищение от Владимир Путин”. Никой не попита какви са тези „компрометиращи данни”. От цялата словесна каша трябваше да остане тръпчивият вкус от внушението, че има заговор срещу Америка и в дъното са злосторниците Тръмп и Путин. Прост и ясен – като за американци, пропаганден фураж. Сдъвкан, изплют и поднесен на тълпата за преживяне. Няма кой да попита как Обама ще обясни, че „свръх силата” е станала уязвима от една „второстепенна регионална сила, чиято икономика се е разпаднала”, както той нарече Русия.
Завчера битката се разгоря в две паралелни интервюта по два тв канала – Хилари с широко разтворени очи и уста нападаше от единия, Тръмп – в присъщия му стил и с ирония от другия. По примера на залязващия президент дамата на свой ред забърка словесна кашица за наивния избирател. „Ако разложим фактите (които тя „забрави” да изложи”), възникват сериозни въпроси за намесата на Русия в нашите избори и в нашата демокрация. Няма да търпим това от която и да е страна. Тръмп поощрява и хвали Путин, въпреки опитите на руския президент да ни влияе. А това засяга националната сигурност”, избълва кандидатката. Така от нищо, без никакви факти нито за произхода на хакерите, нито за „руската намеса”, нито за „тайнствената връзка” Тръмп-Путин, се стига до тежки обвинения за нанасяне ущърб на националната сигурност.
При това нападките се хвърлят от бившата държавна секретарка, която бе уличена в доказани действия реално ощетили националната сигурност – войната в Либия, призната от самия Барак за „голяма грешка”, и зверското убийството на американския посланик в Бенгази. Амбициозната дама бяга от темата като дявол от тамян.
Милиардерът обаче, довел до стрес американската политическа цитадела, не си оставя магарето в калта. „Виждал съм Путин само на снимка. Какво лошо има да сме в добри отношения с Русия и заедно да унищожим ИДИЛ? Не знам кои са хакерите. Хей, Русия, ако ме чуваш и знаеш кои са те, обади ми се!” провикна се Тръмп. Нямаше кой да му отговори. Той наля още масло в огъня. Сякаш тактиката му е не да напада, а да дразни и да прави Хилари за смях. „Ще разгледам въпроса за признаването на Крим като руска територия. Трябва да имаме предвид, че хората там се чувстват по-добре в Русия, отколкото в Украйна, защото в Украйна е пълен бардак, след като там се намеси Обама и неговата НАТО”.
Реакция последва тутакси, но тайно, пак задкулисно, както е прието в американската политика. Спецслужбите, които по закон са длъжни да дават определена информация на вече официално одобрените от двете партии кандидати, са отказали – или по-скоро им е било забранено, да я предоставят на Тръмп. Нормално за „факела” на световната демокрация, за „равнопоставеността” на политическите съперници.
Докато във Вашингтон уточняват етническия произход на хакерите, за втори път на посещение в Крим бе делегация от френски депутати. Те признаха, че там никой не притеснява татарите, че жителите на полуосторава искат да са в Русия, а не под шапката на Киев. В Германия се засилват протестите срещу политиката на Меркел и все по-често се издига лозунгът „Меркел в Сибир, Путин – в Берлин!”. Законодателните събрания в редица италиански области гласуваха за отмяна на антируските санкции и признаване на Крим. Не е ли време всички те да бъдат обявени за агенти на Путин? Знаем, че българската държавна глава мисли точно така.
Вчера милиардерите братя Кох, традиционни спонсори на републиканците, обявиха, че няма да дават пари на Тръмп. Според тях изборът между него и Хилари бил като между рака и инфаркта. Нищо чудно и нас да ни чака такава кампания в такава компания. Нашите големци все от САЩ черпят опит. Опазил ни бог.
Светлана Михова, Дума