Историята на една възрастна жена обедини за часове Фейсбук и десетки хора се събраха с идеята да й помогнат. Първа я разказва млада жена, която се натъква на нея в центъра на София.
Ето какво пише тя във Фейсбук:
Две сини очи и една синя купичка… Трудно ми е да започна този текст. Не искам той да бъде една от тези истории, които завършват с псувни колко ни е зле държавата и откровен нихилизъм. Не искам и да е от тези, които „късат сърцето”, ама дотам.
Не намирам правилния увод, затова започвам така. Две сини очи и една синя купичка… желая ви да ги видите, моля ви да ги потърсите.
Ако поне веднъж сте минавали по “Стамболийски” в посока Съдебната нищо чудно с бърза крачка да сте подминали баба Гена. Тя е често там спретната и чиста, седнала кротко на ниско столчe – винаги заровила лицe в книга. Чете прегърбена и свита и нищо не би издало защо е там, освен синята купичка. Баба Гена не моли. Тя винаги чете. Подминавала съм я десетки пъти и още толкова съм й оставяла пари. Досега не се бях спирала до нея. Не съм чакала да ми каже мерси. Днес обаче най-накрая видях сините ѝ очи…
Днес тя не четеше. И аз видях главата й изправена. С благ поглед, гледащ в нищото, все така тиха. Дадох и 5 лева и тя благодари. Целунах я и я подминах. 10 метра по-късно ме сви в ляво. Върнах се.
– Защо не четеш? Ти винаги си с книга.
– Да, бабо, ама имам перде и съм за операция и вече много трудно… Пак чета ама…
– Как се казваш, бабо?
– Баба Гена.
– Може ли да те снимам.
– Недей, бабо… моля те.. . да не ме изтипосаш в някой вестник, дъщеря ми е онкоболна от провинцията и не знае, че излизам… да събирам пари за нея… ще се притесни.
– Само ръцете ще снимам.. искам някак да ти помогна.
– Ти вече ми помогна, чедо. Здрава да си.
Баба Гена не ви моли. Правя го аз. Като се разхождате по „Стамболийски” , огледайте се за нея. Занесете ѝ книжка. Дайте й лев. Тя ще ви даде много повече.
фейсбук
SOSnovini