Когато генерал-майор Румен Радев подаде рапорта си за пенсиониране, едва ли е знаел, че тепърва му предстои да постигне най-голямата си победа. Той прати в нокдаун не друг, а министър-председателя Бойко Борисов. Номинирането на генерала за кандидат президент от лидера на социалистите Корнелия Нинова накара министър председателя да се покаже като пълен страхливец и отново да се оплете в смесица от полуистини и двойни стандарти. Първо се оплака, че социалистите се криели зад генерал кандидат. След това ги обвини за това, че не издигат свой партиен кадър и накрая косвено набеди началника на отбраната – генерал Константин Попов, че е негова марионетка.
Съжалявам, че с Радев си загубих времето тогава и той ми даваше дума, че няма нищо в политиката. Точно обратното. Обикновено, който ме е излъгал веднъж, няма възможност да ме излъже втори път. Аз като гледам Попов (навярно началникът на отбраната генерал Константин Попов), кво му е на Попов. Да вземем по един генерал от тук, и да го направим кандидат президент и да развалим армията. Съжалявам, че 125-годишна партия, че нямат един член на партията, който да кажат „е това е нашия кандидат за президент“. Нямат нито един човек на партията. Такава им е скамейката. Ми кво ще стане, ако ние генерал Попов вдигнем. Да разцепим армията ли какво искат.
Може би Бойко Борисов си мисли, че генерал Константин Попов е някой лабрадор, който подскача всеки път, когато господарят му размаха пръчка. Точно това впечатление остана у зрителите, които дори не разбраха в първия момент за кого говори премиерът. И навярно премиерът забравя, че сегашният президент Росен Плевнелиев беше издигнат за кандидат президент именно от неговата партия и именно като гражданско лице, което не беше партиен член. Значи когато е за ГЕРБ може, така ли?
Може би Борисов забравя, че дори и той беше генерал (леле-мале) и също влезе в политиката след несъгласие с ресорния министър, който му е над главата. Може би точно за това сега с особена лекота опитва да изключи висшите военни, дори след пенсиониране от потенциално включване в политиката.
Може би е добре премиерът да заложи ангажимент за неучастие в политиката за срок от 30 години, който всеки военен да подписва, ако желае да си получи 20-те заплати при пенсиониране.
Във всеки случай Бойко Борисов трябва да обясни какво лошо има един висш военен да се захване с политическа дейност, след като е бил прескочен в списъка с повишения въпреки безупречната си служба и при положение, че публично е изразявал несъгласие с действията на военния министър. Да си трае ли като поредния хамстер, наричащ себе си чиновник, или да постъпи мъжката.
Не става ясно по тази логика защо самият Борисов напусна поста си на главен секретар на МВР при идването на Румен Петков, вместо да си трае и да получава заплата. Очевидно човекът има проблем, че на терена може да се появи някой по-достоен. С мъжки качества, който си мълчи и си върши работата, а не прекарва работния си ден, позирайки пред камерите. Това е запазена територия за министър-председателя, но сега има риск хората да разберат, че не това е работата на еди висш държавник.
Морските свинчета от телевизиите, наричащи себе си „журналисти“, естествено отразиха глупостите на премиера без грам критичност, но за сметка на това напоително.
Само забележете. В понеделник Румен Радев подава рапорт за пенсиониране и във вторник Бойко Борисов с целия му антураж се изтърсва в база „Граф игнатиево“ да показва, че оставката не го е наранила. Чиста проба кризисен пи-ар, отиграна по левашки начин. Първо има оставка на недоволен, след това има публична поява сред колегите му, които обаче чинно мълчат. Единственият говорещ пък е нервиран като за световно. Чудесно, господин премиер.
Когато ГЕРБ за първи път дойде на власт се заговори, че всички висши държавни служители са задължавани от ресорните си министри да си подписват оставките с празно поле за попълване на датата. Тези документи са стояли в касите на министрите, и когато човекът се „отличил“ с независимо мислене и още по-лошо, изказване на лично мнение, липсващите данни в молбата му за напускане се допълвали и той изхвърчал. Не знам дали това е вярно, но съм сигурен, че днес Борисов съжалява, че не е карал генералите да обещават въздържание от политическа дейност преди да навършат поне 80 годишна възраст.
И изобщо, може би ще е най-добре ако Бойко Борисов посочи списък с приемливите кандидат президенти във всяка партия и след това членовете й да избират само измежду шорт листата на премиера.
Тогава и журналистите, които така безкритично приемат премиерските думи, ще са щастливи, че няма да се налага да търсят информация в аванс. Всичко просто ще им се спуска от Банкя.
СТЕФАН АНТОНОВ,
На стената