ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ЛАБОРАТОРНОТО ЕКСПЕРИМЕНТИРАНЕ НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА ВЪВ ВРЕМЕНАТА НА ПИНОЧЕТ, КАКТО И ОПИТИТЕ ЗА КОЗМЕТИЧНОТО МУ МОДИФИЦИРАНЕ, ВЪЗМУТЕНО СЕ ОТХВЪРЛЯТ ОТ ЖЕРТВИТЕ
Къдринка Къдринова
Масовите шествия срещу пенсионната система, залели цяло Чили през миналия уикенд и стигнали до над един милион участници, може би най-после ще отворят очите на света за една отдавна очевадна истина. А именно – че прехвалената из нашите географски ширини чилийска пенсионна система, дълго лъскана като най-прочутата витрина на неолибералната „чикагска школа”, която експериментира рецептите си първо върху смазаните от диктатурата на Пиночет чилийци, всъщност е грозно и пропукано криво огледало.
Тя обещаваше, че ще произвежда щастливи и доволни пенсионери от онези, които внасят през целия си трудов живот по 10% от заплатите си в частни пенсионни фондове плюс още 3% за евентуална инвалидност. Внушаваше надеждата, че фондовете ще инвестират умно и успешно парите на съвестните вложители и ще им осигурят пенсии, равни на 70-80% от заплатите.
Но каква е действителността? Всъщност сега 92% от пенсионираните чилийци получават едва по около 220 долара на месец. Което е под минималната работна заплата за страната, изчислена за тази година на 373 долара.
Централната артерия на чилийската столица Сантяго – „Аламеда“ – бе залята на шествието на 21 август от над 500 000 души. Общо в цяло Чили срещу пенсионната система протестираха 1,3 милиона души в 50 града.
Недоволството не е от вчера
В шествията на 21 август из 50 чилийски града се включиха два пъти повече хора, отколкото в предходната подобна проява на 24 юли. По начало недоволството в Чили от пенсионната система кипи от много отдавна, дори още преди падането на Пиночет. След демократизацията то доби наистина масови размери и нееднократно са били правени съвсем конкретни предложения за кардинална промяна в самия принцип на функционирането на системата. Правени са и определени реформи – например, още през 2008 г., при първия мандат на сегашната президентка социалистка Мишел Бачелет, беше въведен т.нар. „солидарен стълб”, осигуряван със съвместните усилия на държавата, работодателите и работниците за подкрепа на хората, които не са имали възможност да заделят нищо от ниските си доходи за пенсионните фондове. От същия „стълб” започнаха да идват също пенсии за инвалидност.
AFP е абревиатурата на пенсионните фондове в Чили. Протестиращите си направиха и каламбур с фразата на испански, която започва със същите букви: „Тук произвеждат бедни“.
Редно е да се припомни, че точно през 2008-а – годината на световната финансова и икономическа криза – чилийската пенсионна система преживя тежък трус, тъй като се оказа, че частните фондове са инвестирали средствата на вложителите си в големи американски банки, които фалираха. И държавата трябваше спешно да ги спасява. Но не на 100 процента. Голяма част от загубите пак се оказаха за сметка на гражданите. Съгласно съществуващите правила, ако стратегията на даден пенсионен фонд не е донесла достатъчен доход или е довела до загуби, тогава държавата се включва, за да осигури пенсията на вложителите. Но тя е в размер на минималната пенсия и се отпуска, само на хора, които в течение на 20 г. съвестно са си плащали вноските на съответния АФП.
Тогава, през 2008-ма, бях в Чили и няма да забравя коментара на семейство чилийски приятели: „Ние губим сега наши средства, заделяни с тежък труд и ограничения в продължение на години. А пенсионните фондове, въпреки че също вдигат шум за загуби, нищо няма да усетят – те отдавна са натрупали огромни печалби от мравчици като нас и са се превърнали в едни от най-мощните играчи в чилийските финанси и икономика. От благоволението им зависят правителства и президенти”.
„За обществена пенсионна система. Стига вече AFP“ – зове най-големият надпис над тези демонстранти.
Крещящи дисбаланси
Реално чилийската пенсионна система е съсредоточила в частни ръце средства, надвишаващи 65% от БВП на страната. В същото време обаче резултатите за самите вложители са много далеч от обещанията, че ще получават минимум 70% от заплатите си през последните 10 г. на своя трудов стаж. В действителност пенсионерът средно взима 39% от заплатата си, като при жените този показател е още по нисък – 14%.
Получи се и разминаване в прогнозите, че пенсионни вноски ще плащат поне 80% от всички работещи. Реално това можеха да си позволят около 52% от мъжете и 44% от жените. Внушителен се оказа процентът на хората, които предпочетоха да останат „на сиво”, да се договорят с работодателите, да укрият доходи и да не правят пенсионни вноски, защото иначе не биха могли да живеят с ниското си заплащане. Но дори и сред клиентите на пенсионнте фондове около една трета всъщност са представители на слоевете, които са под прага на бедността.
Да не забравяме още един съществен елемент от картината в Чили – специалното положение с пенсиите в армията и силите за сигурност, заковано още от времето на Пиночет. Те остават извън въведената от диктатурата през 1981 г. система за всеобщо частно пенсионно осигуряване и продължават да се изплащат от държавата. В някои случаи става дума за суми, надвишаващи 50 минимални пенсии. Норма е военни, полицаи и карабинери да получават и като пенсионери практически толкова, колкото са взимали и като работещи. Докато обичайното за „простосмъртните”, вплетени в мрежата на частните пенсионни фондове, е да са обречени на пенсии, равни на една трета или най-много на половината от някогашните им заплати.
Президентката на Чили Мишел Бачелет обяви на 9 август предложенията си за реформиране на пенсионната система чрез включване в нея и на държавен фонд, но недоволните граждани сметнаха мерките за половинчати. Те искат създаване на нова обществена конструкция за пенсионно осигуряване.
4 законопроекта за реформи и един проект за национална стачка
На фона на тези крещящи дисбаланси става ясно защо ангажимент за усъвършенстване на пенсионната система беше заложен и в обещанията, с които през 2014-та Мишел Бачелет спечели втория си президентски мандат. В същата 2014-та тя създаде и специална комисия към президентството, която да изготви проект за осъществяването на реформите в тази сфера. Резултатът бе проектозакон, който президентката оповести в обръщение към нацията на 9 август. В него се предвижат ред съществени подобрения на досегашните правила – примерно, премахва се съществуващата дискриминация към пенсиите на жените. Другата съществена новина е въвеждането в играта и на държавен пенсионен фонд.
Протестиращите срещу системата обаче са недоволни от тези козметични според тях модификации, които не променят принципа и съответно не носят повече справедливост. Те не смятат, че нещата ще се подобрят от това, че към частните фондове ще се добави и държавен. Те искат смяна на същността, друг тип организиране на системата, поемане от държавата на нейните отговорности за гражданите й. Ето защо след обръщението на Бачелет участниците в демонстрациите практически се удвоиха и предупредиха, че ако не се пристъпи към реални промени, на 4 ноември т.г. ще свикат общонационална стачка.
Проблемът се дискутира активно и на законодателно ниво. Наред със законопроекта на Бачелет в парламента са постъпили още 3 проекта на същата тема. Интересното е, че един от тях е подготвен от шестима депутати от лявата коалиция „Ново мнозинство”, застанала зад Бачелет на изборите. Техните предложения обаче са по-радикални, отколкото на президентката.
„AFP е равно на робство“ пише на развятото от демонстрант чилийско знаме.
Първомайската „шега” на пиночетистите
„Тук произвеждат бедни” – това е един от основните лозунги на протестиращите срещу пенсионната система, олицетворявана от т.нар. АФП (от испанското Administradoras de fondos de pensiones – „Администратори на пенсионни фондове”). Споменатият лозунг на испански звучи така: „Aqui fabrican pobres”. И също отговаря по първите си букви на АФП.
Гражданското движение, организирало сегашните протести, се прочу като NO más AFP („Стига вече АФП”). Често се изписва и като NO + AFP – защото на испански думата más означава и „плюс”.
Именно тези АФП са частните пенсионни фондове. Те са замислени от „чикагските момчета” на Пиночет още през 1980 г. и са лансирани със закон, приет на 4 ноември с.г. Той постановява 6-месечен „преходен период”, през който никой АФП няма право да започне да функционира. Стартът им е даден офоциално на… 1 май 1981 г. Една съзнателно търсена гавра на онзи кръвожаден режим с Международния ден на работническата солидарност. Ето какво провъзгласява по-късно „бащата” на идеята Хосе Пиниера: „Символите са много важни и този „рожден ден” позволява на работниците да отбелязват 1 май не като ден на класовата борба, а като ден, в който им е била дадена свободата да изберат собствена пенсионна система, ден, в който те бяха освободени от веригите на държавната система за социално осигураване”.
Цинизмът е пълен, защото атрактивно поднесената идея, че всеки работник сам си осигурява пенсията със своите вноски в АФП, а оттам дори му предлагат допълнителна доходност с умели инвестиции, всъщност превърна всеки един такъв работник в донор за укрепване на поискащата го система. Защото бързото набъбване на средства в пенсионните фондове направи от тях водещи фактори за икономическо стабилизиране първо на Пиночетовия режим, а после и за излизане на световните финансови пазари и за мащабни игри с транснационалните корпорации, които живеят от какво? – да, от експлоатацията на също такива работници…
Добре е сега и у нас по-внимателно да се вслушваме в ехото от протестите „на края на света” – т в Чили. И да спрем навреме засилването по пътя, от който чилийците вече се връщат – измамени, окрадени и вбесени от онези, които винаги искат да стават все по-богати и все по-недосегаеми.
Солидарна България
http://solidbul.eu/