Конфликтът в Украйна бе породен от желанието на ЕС и САЩ да привлекат страната в своята зона на политическо влияние, а грешките на Запада станаха причина за катастрофата и неизбежното засилване на проруските настроения в източната част на страната. Това пише експертът по европейска политика Кристофър Букър в британския „Телеграф“, съобщава RT в неделя ( 28 август).
„Единствената причина, поради която през зимата на 2013-14 година се стигна до катастрофата в Украйна и страната бе разделена на две, са опитите на ЕС, насърчавани от САЩ, да присъедини Украйна към своята перманентно разширяваща се империя“, пише авторът.
Тъкмо това бе причината, отбелязва „Телеграф“, поради която Брюксел приветстваше свалянето на проруския и законно избран президент и идването на власт на неизбираното от никого, но затова пък „наше“ правителство. Само че Западът не предвиди последствията от подобен преврат.
„Съвсем естествено бе да се очаква, че рускоговорящите жители ще предпочетат да минат под властта на Москва, отколкото да бъдат управлявани от тази странна форма на правителство в Брюксел, която те не разбират“, твърди авторът.
Позицията на Запада, който отвърна на присъединяването на Крим към Русия с обвинения в „агресия“ и критики на Путин, в тези условия беше „безумна“.
„Западът реагира на това по опасно безумен начин, особено когато държавният секретар на САЩ Джон Кери нарече референдума в Крим „невиждан акт на агресия“, принц Чарлз сравни Путин с Хитлер, а карикатурната „министърка на външните работи“ на ЕС, баронеса Аштън, в Киев приветства с одобрителни възгласи 200 хиляди украинци, скандиращи „Европа, Европа“ – нищо, че от Брюксел им се плащаше за това“, пише Букър.
Придържайки се към същата позиция и днес, три години след началото на конфликта, отнел живота на близо 9 хиляди души, Западът изглежда все така „нищожно безсилен“, отбелязва Букър. Това безсилие, твърди той, ще доведе дотам, че под напора на обстоятелствата новият киевски режим скоро ще загуби и Източна Украйна.
„И президентът Владимир Путин може да изчака, с неговата загадъчна усмивка, уверен, че рано или късно ще се случи тъкмо това“, заключава Букър.
Руски дневник