„Единна Русия“ си върна конституционното мнозинство в Държавната Дума, изгубено през 2012 г. А изглежаше невъзможно.
За последните четири години благосъстоянието на руското население сериозно се влоши, рублата се обезцени двойно, БВП намаляваше, цените растяха. Големите корпорации страдаха от санкциите и цените на нефта, малкият и средният бизнес се огъваха под натиска на бюрокрацията и законодателите.
Чиновниците и силоваците изгубиха голяма част от старите си възможности да харчат парите си зад граница, а за много от тях няма и път натам. Тоест, нито една прослойка от руските граждани не се чувства по-добре.
Освен това, бе решено изборите да бъдат проведени пределно коректно. На поста председател на Централната избирателна комисия бе назначена Ела Памфилова, която, по всеобщо мнение, е най-честният и принципният човек в руския елит.
Телевизиите и другите медии добросъвестно предоставяха трибуна на всички, които имат право по закон. Накратко, използването на административен ресурс и дискиминация срещу политическите конкуренти беше многократно по-малко, отколкото на всички предходни избори.
Знаменитият фактор на връщането на Крим също не обяснява всичко. Защото тогава имаше пълен политически консенсус, а „Единна Русия“ нямаше приоритет или някакви особени заслуги. Гласуваха и аплодираха заедно, единодушно.
Дори и с Владимир Путин – а той е, разбира се, ключовият обект на електорално внимание, нещата не се обясняват толкова просто. Своето особено отношение към „Единна Русия“ той обяви накрая, по време на предизборната кампания, при това не особено на висок глас.
При така описаната обстановка можеше да се очаква, че избирателите ще се възползват от възможността за широкообхватен и по-свободен избор. Че, съхранявайки, лоялността си към президента, избирателят лекичко ще накаже главната партия, парламента и правителството за корупцията и неефективността, за многобройните грешки в управлението на страната. Което ще издигне във властта някакви нови сили, нови хора.
Стана точно обратното, хората гласуваха за консолидация и укрепване на действащата власт. Защото времената днес съвсем не са мирни и нормални. Времената днес, според мнението на руския електорат, са извънредни и на практика военни. Заплахите за съществуване на държавата са очевидни, а пред тяхното лице редиците трябва да бъдат сплотени.
На мястото на Доналд Тръмп аз моментално бих обвинил президента Барак Обама в подкрепа на Путин. Защото това е истината. Защото точно по времето на най-важната политическа кампания в нашата страна антируската истерия в САЩ достигна нивата от времето на Карибската криза.
Оскърбленията и заплахите по адрес на Русия се леят от устата на президента Обама като пълноводен поток. Почти осем години Барак изглеждаше напълно приличен човек и такъв срив на финала. Той, разбира се, се старае заради Хилари, но това не е оправдание.
В събота, в навечерието на нашите избори, американски самолети за пръв път бомбардираха позициите на правителствените войски в Сирия, нарушавайки по най-циничния и откровен начин всички договори с Русия. Плюха в лицето на Москва.
След това си признаха, че е станала грешка, не били искали да стане така. А представителят на САЩ В ООН, вместо да се извини, се нахвърли с митингаджийски нападки срещу Русия.
И ето, много хиляди руски граждани, възнамеряващи да гласуват за „Яблоко“ или ПАРНАС, изведнъж са си помислили: не, момчета, тук не става въпрос за дискусии за измеренията на свободата, трябва да помогнем на главнокомандващия.
Вече не са необходими и кой знае какви извънредни пропагандистки усилия. За последните години на всички у нас им стана ясно, че Вашингтон иска ликвидирането на единна Русия – не партията, естествено, а страната. По-рано го знаеха мнозина, а днес – всички.
Изпълнението на американските искания да оставим Крим и Донбас на режима, който те самите установиха в Украйна, би било несъвместимо със съществуването на Русия. Във Вашингтон много добре знаят това и разчитат на него€ Подобни игрички те успешно разиграха с Янукович и Милошевич.
А сега не се получава. Нещо повече, Русия разширява сферата на своята активност, ставайки един от главните центрова на съпротива на американската изключителност. И това представлява страшна заплаха за Америка. Тя си присвои огромни и извънредни права във всички сфери – финансовата, икономическата, политическата, военната и създаде съответните институции за тяхната защита като ФРС, НАТО и МВФ.
Ако тази изключителност, а срещу нея атаките са от много страни, свърши, то ще бъде сложен край и американското благоденствие, при което страната потребява два пъти повече, отколкото произвежда. И при което тя може да не обръща внимание на собствения си държавен дълг от почти 20 трилиона долара.
САЩ са все още прекалено силни и могат да заставят сателитете си да вървят в строя и да изразяват солидарност. Но постепенно губят тази способност.
Дори Европа – а тя прави все още плахи опити да излезе изпод контрол, провежда собствена политика и даже иска да създаде свои въоръжени сили, както заяви за пореден път председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. И е разбираемо защо те (американците, бел. ред.) започват да губят търпение и самообладание, защо захвърлят дипломатическата коректност. В такова състояние често се извършват големи глупости или тежки престъпления.
И редовият руски избирател разбира всичко това, или поне го чувства. И съответно гласува.
Искандер Хисамов, „Украйна.ру“
Епицентър