През седемдесетте на морето лимонадата струваше около 20 стотинки на плажа, а за бутилката се удържаха 10 стотинки. Обаче българинът не се минава лесно – търсеше захвърлените по дюните бутилки и ги връщаше. Продавачите се мръщеха, но търпяха. Но когато и чужденците се научиха на тези номера, чашата преля.
Гледам веднъж пред мен на опашката за лимонада и бира някакъв поляк се възмущава, че пак са му удържали за шишетата: “Ама я стари бутилки приньос!” “Ти тях приньос, ама тия ги отнасяш!” – заби му го търговката. И полякът така се обърка, че започна да се кара с жена си отстрани.
Тогава играчите в туризма бяха тарикати и владееха тънките шашми. Днес са просто безглаголни мутри, затова народът бяга в Гърция. Но тук темата ми не е за номера с шишетата при соца, а за световната политика – в нея забелязвам точно същите шашми. Само че не е на дребно, на много едро, направо глобално.
Да вземем например президентската надпревара в САЩ.
На първичните избори Тръмп буквално размаза конкурентите си с две “леви” обещания Първо, че ще спре договорите за свободна търговия, заради които промишлеността се изнася зад граница и се губят добре платените работни места. И второ, че ще прекрати войните в чужбина за смяна на неудобните режими, които гълтат лъвския пай от държавния бюджет и не остава за социалните разходи.
В демократическата партия Бърни Сандърс обеща точно същото. И за малко да бие Хилари. Тя обаче се извъртя, почти прегърна тези две общи каузи на Сандърс и Тръмп, но с някои перфидни уговорки. Никой не се съмнява, че като стане президент, ще прави точно обратното. Все пак важното е, че поне 70-80 на сто от американците категорично поискаха прекратяване и на войните, и на търговските споразумения. А може би и 90 на сто. Така гласуваха на първичните избори и републиканци, и демократи.
И обратното – всички подозират, че щом стане президент, Хилари ще се изметне. Как става тази шашма? Много просто, чрез отвличане на вниманието към нещо странично. И леви, и десни оставиха на втори план основни каузи и насочиха главното внимание върху второстепенните. Например лявото хвърли всички сили да се бори за правата на хомосексуалистите и мултикултурализма. Дясното пък се хвърли в битката срещу абортите и дарвинизма.
Така в продължение на 30-40 години вниманието на избирателя се отклони от това, което за него е съществено и приоритетно, като например мира и войната, данъчната система, социалните разходи. И накрая се оказа, че ужким лявата партия води дясна политика, на практика Обама е доста по-десен от Рейгън. Но за сметка на това той извоюва правото на хомосексуалистите да служат в армията, без да се прикриват и да се женят официално. Чернокожите пък са във възторг, че президентът е като тях. И някак си на заден план остава, че именно при Обама неравенството се задълбочи неимоверно, върху финансовите акули се изсипа златен дъжд, тихоокеанското и трансатлантическото й споразумение се прокарват тайно и насила, а Близкият изток бе потопен в хаос и джихадизъм, в реултат от което в Европа нахлу цунами от бежанци.
А иначе Обама говори като ляв социалдемократ, той е за еднополовото семейство. Мед за ушите на т. нар. “LGTB” общност, която, необяснимо защо, минава за лява. Помните ли впрочем, че в самото начало на прехода сините се застъпваха за правата на хомосексуалистите, а червените се майтапеха с тях? Е, при Станишев от Брюксел дойдоха други указания и БСП взе да се включва в гей парадите, дори да афишира свои гейове. Вярно, малко преко сили. В България обаче битката за гей правата не въодушевява народните маси достатъчно и затова тук се раздухва старото деление на русофили и русофоби. Или против, или за Тодор Живков.
Носталгици по живота преди 30 години срещу носталгици по живота преди 80 години. Все носталгия, която тук и сега не е съществена. Но важното е, че вниманието на избирателя се отвлече от най-важното за него – ултрадясната данъчна система, приватизацията на обществените услуги и така нататък. Това е великата шашма на днешната политика. Най-упоритите радетели на толерантността и мултикултурализма станаха старите социалдемократи, въпреки че работническата класа е на друго мнение.
И обратното – каузата на наемния труд се взема на въоръжение от ултрадесните политици, като например Льо Пен във Франция, Фараж в Англия и Тръмп в САЩ. Велика рокада. Това не е нещо ново – същата рокада на партийните ценности вече се е случвала през 30-те години във Ваймарска Германия, Англия, Франция. И именно от 30-те датира и твърдението, че “вече няма ляво, няма дясно”. Ляво и дясно в политическите идеи винаги ще има, тъй като интересите на наемния труд винаги ще са различни от интересите на работодателите.
И балансът винаги ще се постига чрез политическа борба. Но голямата разлика е, че левите политически елити винаги имат склонност да се превръщат в десни. Човешко е, всеки иска да забогатее. В крайна сметка всички заедно танцуват дясното танго – две надясно, една наляво, две надясно, една наляво, докато опрат със задник в десния хоризонт. Настъпва тежка икономическа и политическа криза, елитите рухват, лявото и дясното отново застават от двете страни на дансинга и танцът започна отново.
Точно на този етап вече се намират САЩ – десните политически идеи се провалиха и двете партии са в дълбока криза, елитите им се клатят като при опустошително земетресение. С големи мъки старият елит на демократите закрепи Хилари и така спечели още 4 години живот. Но всички виждат, че вече дойде време за промени, които да напомнят левите реформи на Франклин Рузвелт от 1933 година.
Идва ново раздаване на картите. В България всичко пристига със закъснение, но в крайна сметка пристига. Прави ли ви впечатление например, че Бойко Борисов и лидерите на ГЕРБ спряха да говорят за “реформи”? А само преди 2-3 години тази дума не им слизаше от устата. През 2009 г. главната цел на ГЕРБ бе незабавното влизане в еврозоната. Днес никой не го упоменава като приоритет, а лично Бойко Борисов каза, че ще го направим колкото се може по-късно. И я камилата, я камиларят. Демек я еврото, я Европейският съюз.
Преди 2-3 години властта се гордееше с минимален бюджетен дефицит и нисък държавен дълг, докато днес взе да прави огромни дефицити и да задлъжнява с лъвски скокове. Тонът се промени, погледите се измениха. Нещо назрява. Задава се ново раздаване на картите, но играчите още не го разбират. Рано или късно и у нас лявото и дясното ще трябва да се върнат по местата си. Но сега засега тези две каузи са си разменили активи, както правят големите компании, когато искат да създадат общ холдинг.
БСП винаги е търсело размяна на активи и холдинг, още от времето на правителството на Димитър Попов, а после и при Тройната коалиция. Сега явно на столетницата й се привижда точно същото. Това е дълбокият мотив зад номинацията на генерал Радев за президент – ето ви един надпартиен и поливалентен проамерикански русофил, който ще присламчи левия елит към десния.
Едно време Сартър казваше, че лявото и дясното са като две кошници, в които всеки слага каквото си иска. У нас лявото напълни кошницата си с десни понички и кифли, а сега иска и парче от дясната баница. Но времената вече са други. Шашмата се изтърка.