От изявленията на българския премиер Бойко Борисов за срещата на 24 септември на 11–те държавни и правителствени ръководители на страни от региона във Виена не може да се добие ясна представа за причините за нейната безрезултатност.
Нещо повече – те определено вкарват в заблуждение българите по отношение на истинското развитие на някои от проблемите. Както Бойко Борисов, така и сръбският, и гръцкият му колега имат основание да си тръгнат недоволни. Премиерите на Унгария и Австрия не скриха скептицизма си относно турско–европейската сделка по бежанците. Но и президентът на ЕС Доналд Туск едва ли е доволен, че страните не постигнаха съгласие дори за увеличаване бюджета на новата агенция за граничен контрол.
Едва ли е доволна и Ангела Меркел, която все по–често създава впечатение, че е изолирана от останалите, а намеренията й да връща бежанци към нашитне страни предизвикват все повече раздразнение, особено у гърците. На този фон призивите и уверенията за солидарност звучаха неубедително, а при спомена за политиката на отворени врати на Германия от миналата година, без това да бе съгласувано с останалите страни членки – дори цинично. Какви са възможните решения и рискове оттук нататък?
Само два дни преди срещата във Виена, на 22 септември авторът на споразумението между ЕС и Турция и шеф на Европейската инициатива за стабилност -, в интервю за ORV TV Thek заяви, че всички планове на ЕС са се провалили, а споразумението с Турция е застрашено.
Месец преди това, той направи друго изявление, което въобще не бе забелязано в България. На въпрос ако ЕС не е готов да отстъпи в спора по визите и се провали, какво правим, той отговори: „Преминаваме към план „Б”. Ще заложим на Албания и Македония, вместо на Турция, ще запалим една свещ за България и Гърция и ще се надяваме стотици хиляди, които биха могли да избягат, просто да останат заклещени в тези страни. Условията там ще станат толкова тежки, че никога вече никой няма да идва. Това е решение тип Доналд Тръпм: изглежда просто, скъпо, за сметка на други и рисковано.”
Гералд Кнаус, освен съветник на Ангела Меркел като ръководител на Европейска инициатива за стабилност, финансирана от Сорос, е автор и на този втори план за създаване на периферна зона– буфер, подкрепена с финансови инжекции от ЕС, за който писахме още през май т.г. А замисълът на Сорос и неговият Институт за мигрантска политика за обезпечаване заселването на нелегални имигранти, премахването на националните границии размиване идентичността на европейските нации и създаване на хаос в ЕС, са отдавна известни.
Истинските причини за това, че турско–европейското споразумение е застрашено от провал са не само в спора дали двете страни изпълняват своите обещания. Както на срещата на върха на ЕС, така и на тази на 11–те страни от нашия регион трябваше да се изясни концептуално, какво искаме срещу предоставяне на безвизов режим.
А това са три неща: първо Турция да стане преди всичко доказано сигурна трета страна за всички мигранти, които ще бъдат връщани; второ, да преодолее бързо вътрешната обстановка на недоверие към всички и репресии, което я отдалечава от нормите на демократична държава; и трето, да създаде административния капацитет, необходим за провеждане на качествен и прозрачен процес по даване на убежище.
Освен натиск към Турция и поставяне на условия, обвързани с безвизовия режим, ЕС не трябваше да изоставя Гърция и да я обвинява, че ѝ е дадено достатъчно и трябва вече да е показала резултати. За съжаление към такова обвинение се присъедини и българският премиер Борисов, вместо да подкрепи гръцкия си колега, а ние може да последваме скоро нейната съдба с недостатъчните ѝ 50 лагера, липсващ експертен капацитет и отзивчивост от ЕС.
Защото помощта не бе достатъчна, изпратените експерти също и дори Гърция да бъде върната до края на годината в системата на Дъблинското споразумение, което й е отнето от Съда на ЕС, не е сигурно, че ще може да се справя с връщането на мигранти в Турция. Брюксел знае много добре, че Турция признава за бежанци само хора от Европа и досега не е променила това. А никой гръцки служител не иска да влиза в затвора.
Горните действия спрямо Турция и Гърция трябваше да протичат паралелно и ускорено. На срещата във Виена бе подчертано, че Атина би издържала на сегашната ситуация само още няколко седмици. Предложението на австрийския канцлер Керн, че трябва да бъде обсъдено дали Гърция да е единствената страна, която връща бежанци в Турция, увисна във въздуха, а тойочевидно визираше и страни като България.
Последствията от провал на турско–европейското споразумение обаче ще бъдат непредвидими.
Това се разбира от всички. Забелязва се и промяна на терминологията. Виктор Орбан говори за сценарий за извънредна ситуация и създаване на нова «отбранителна линия», дори Ангела Меркел употреби думата «защита» , а не досегашната «справяне» с бежанската криза. Бойко Борисов пък заяви пред българските журналисти, че отиваме всички на границата. Използваната терминология едва ли има за цел да всява страх, защото е ясно, че няма да стреляме, по–скоро е предназначена да ни подготви за друго решение – приемане на огромен брой мигранти.
Премиерът интуитивно обаче усеща необходимостта от действия, които в други страни придобиват вече очертания. Германският автор на книги и статии, бивш военен, участник в мисии в Афганситан и на Балканите Уве Лампе пише: «Трябва да узреем за разбирането, че е необходимо да се обърнем провече към изграждане на териториална отбрана. Сегашната европейска умора не е добър знак за едно силно единство в ЕС и НАТО. Да се осланяме единствено на нашите партньори, не е отговорно решение».
Независимо от предварителната информация, че новата агенция за граничен контрол ще стартира от България, вижданията на страните за периметъра на нейните задачи остават много различни. Още преди месеци бяхме предупреждавани, че идеята е тя да се простира в шенгенските граници. Вестник «Ди Велт» съобщи от Виена, че задачите й ще се простират до македонската граница. В дългото си и обстойно изложение Виктор Орбан говори за три възможни граници: гръцко македонска, македонско–сръбска и сръбско–унгарска. Участниците в срещата обаче не са били единни.
Не чухме как е реагирал Бойко Борисов. Разбира се, 200 служители на «Фронтекс» и 20 камиона няма да ни помогнат, ако се стигне до истинско масово нахлуване на мигранти. Разбира се, че и онези обещани 160 млн. евро няма да стигнат. Настояването на премиера за тяхното незабавно отпускане го доближава до стила на Ердоган. Но и двамата е трябвало досега да разберат, че ЕС дава средства срещу конкретни проекти и пълна отчетност, а не просто така накуп.
И не в парите е големият проблем на страната ни , а в перспективата на националната й сигурност.
Друго основание за тревога от българска страна е, че най–големият ни партньор Германия и други държави проявяваттвърдост за прилагане на Дъблинското споразумение, което предвижда връщането на бежанците в първата страна на тяхната регистрация. Проблем, който трябваше да отстраним още при подготовката на новата редакция на това споразумение. Това също не е израз на солидарност, за каквато бе пледирано на срещата във Виена. Изнесените тези дни данни за нови ангажименти и проекти на български общини не бива да изненадват. За това беше загатнато още преди година на среща на премиера Борисов с кметовете на ГЕРБ. Освен това, при разработването на цитирания по–горе модел за периферия–буферна зона бяха правени вече подобни предложения в ЕК, за които писахме преди повече от половин година– предоставяне на право за кандидатстване не само на общини, но и на неправителствени организации директно в Брюксел за финансиране устройването на бежанци, ако съответната община или НПО имат капацитет. Това би заобиколило националните правителства.Политиците и евродепутатите ни би трябвало да наблюдават какво се готви в кухнята на ЕК и да променят там нещата, а не сега да се правят на изненадани.
Много станаха онези, които си приписват авторството на идеята за изнасяне на бежанските лагери извън територията на ЕС. Истината е, че още преди повече от три години даваха Испания за пример как решава бежанските проблеми с конкретни действия в страните на произход на мигрантите и се обсъждаше идета за изграждане на лагери в тях. През април т.г. Унгария предложи план за «защитени горещи точки» извън ЕС. Сега във Виена пък двама министри на Австрия, на отбраната и на външните работи, развиха такава идея. Това, което чухме от премиера Борисов за Либия едва ли е удачно, като се има предвид, че обстановката в тази страна е по–лоша и от тази в Сирия, трафикантските канали се владеят от «Ислямска държава», а легитимното правителство не се е утвърдило, за да имаме гаранции, че тези лагери няма да се превърнат в места за набиране на джихадисти.
Разбирането за необходимостта бежанската криза да се решава там, където се заражда също беше разглеждано още преди три години на експертно ниво. Това, че политиците узряват едва сега за тази основна и най–важна задача, обяснява защо сме в сегашната застрашаваща сигурността ситуация. Вярно е, че бе направен опит за създаване на фонд за африканските страни, но перспективата за набиране на средства е отчайващо малка. Извън погледа ни остават самостоятелните усилия на някои партньори да изпращат свои екипи в съответните страни, но те не са въобще координирани.
България също би имала интерес да работи в такива екипи например в Афганистан, но не сме се срещнали в реализирането на тази идея. На срещата във Виена отново бе поставен въпроса за споразумения с други страни, като ЕС планира да отпусне за целта 8 милиарда долара. Предварително може да се каже, че сумата е нереалистична. Освен това не са достатъчни споразумения за реадмисия, а са необходими комплексни и дългогодишни планове, които да включват както икономически, така и образователни инициативи, приемане на студенти в Европа и др. Сегашната практика с внос от Европа да се убива поминъка на населението в някои страни, което след това тръгва в мигрантски поток към нас е истински параграф 22.
Тезата както на европейски лидери, така и на българския премиер Бойко Борисов, че бежанците щели да се върнат е в голяма степен популистка и показва неразбиране на генезиса на проблемите. Когато в една страна обработваемата площ се е свила до 7%, в друга населението е принудено да се концентрира само в няколко големи градове, в трета– безработицата да гони 75–80%, къде ще се върнат днешните бежанци? Нещо повече, задават се още по–големи проблеми: над 800 млн. души вече нямат достъп до чиста питейна вода, демографският бум ще подхрани с още десетки милиони бежанските потоци! Още сега две трети от египтяните, идващи в Италия, са младежи.
Осмислянето на проблемите в глобален мащаб, както и изучаването на опита на международните организации и отделните страни, е много важно за всеки, защото предопределя решенията ни на национално ниво и практическото справяне с предизвикателствата в интерес на националната сигурност. Защото бежанската криза внася несигурност в основите на европейските общества заедно с редица други паралелно протичащи кризи. Защото е застрашена и демокрацита в тези общества, тъй като както каза неотдавна бившият президент на Австрия Хайнц Фишер «Демокрацията има здрави корени като едно дърво, но тя не е неразрушима». / Епицентър.бг