Николай Малинов е роден на 12 септември 1968 г. в София. Завършва висше образование в Киевския държавен университет със специалност история. От октомври 2008 до април 2015 г. беше издател на в. ДУМА. През 2013 г. е избран за депутат в 42-то Народно събрание от Коалиция за България. Председател на Национално движение „Русофили“.
„Когато един народ има стратегия, това е път към победата. А когато говорим само за тактика, без далечни цели, това е дребна суета преди поражението“
– Господин Малинов, често се говори, че проблемът на Русия е в това, че тя няма своя алтернатива за света. Истина ли е това?
– Русия има своята алтернатива. Тя може да бъде синтезирана в една триада: традиционни ценности – силна държава – многополюсен свят.
Русия укрепва своето общество на базата на традиционните духовни и морални ценности, в противовес на уж модерни тенденции, които дезинтегрират и отслабват други държави и общества. Русия отстоява идеята за силна държава в условията на глобализъм. Тя следва стремежа към един друг глобализъм, основан на взаимно зачитане и уважение на различните интереси. И в този смисъл Русия е флагман на идеята за изграждане на многополюсен свят като алтернатива на еднополюсния. В много държави тези идеи принадлежат на леви партии, в други на десни. В Русия те се осъществяват успешно и дават сериозни плодове. Глупаво е човек да се прави, че не разбира коя тенденция е обречена да победи в дългосрочна перспектива.
– Как се отрази на Европа политиката на санкции срещу Русия според вас?
– Трета година чуваме най-различни кресливи обяснения как Русия ще грохне под натиска на санкциите. Това обаче не става. Напротив, Русия по-скоро укрепва, отколкото губи от санкциите. Срещу Русия е имало и други подобни удари, с цените на нефта например. Спомняме си края на 80-те и началото на 90-те години. Помним как в един „черен петък“ през 1998 година руската икономика буквално рухна.
Ударът, който страната понася в момента, е дори по-тежък. Но тя го посреща с друго самочувствие и много сериозна мобилизация – икономическа и духовна, благодарение именно на тази триада, за която споменах. А има и още много ресурси, които би могла да мобилизира на тази основа за справяне с критични ситуации.
Колкото до интереса на Европа, нелепо е да се твърди, че Европа може да спечели от санкции срещу Русия. От тези санкции Европа става по-слаба. Да, вярно е, че Русия също губи. Както е вярно, че и Европа, и Русия ще бъдат много по-силни, ако са заедно, а не се противопоставят една на друга. Доказва го хилядолетната история на взаимното съществуване.
– Отчитайки факта, че над 75 на сто от българите искат приятелски отношения с Русия, каква трябва да бъде българската позиция в днешната сложна геополитическа обстановка?
– Ако при 75% русофили един политик в България се държи русофобски, той си слага срамно петно, в резултат на което до година-две изпада от политическата сцена. Може би затова русофобското говорене у нас минава главно през различни организации на неправителствения сектор. Ние в Национално движение „Русофили“ смятаме, че да си русофил, означава преди всичко да си патриот. Патриотът иска държава с характер, способна да отстоява и защитава своите интереси. А в това лично аз съм категоричен, че интересите на България съвпадат с интересите на Русия – както на Балканите, така и на световната сцена.
– Приемате ли поведението на България в рамките на НАТО и ЕС, защото има група от хора, които твърдят, че нашите действия там трябва да се изчерпват с пълното послушание?
– Членството ни в НАТО и ЕС ни дава и права, и задължения. Смятам, че е задължително в тези две организации България да защитава своя национален интерес. Ако позволим една огромна емигрантска вълна да ни залее, рискуваме славянобългарският характер на нашата държава да изчезне. Не можем да се отречем от себе си. Ние сме българи не защото сме в НАТО, във Варшавския договор или в ЕС. Ние сме българи по съвсем други характеристики – исторически, културни. Ние сме източноправославен народ. Сред нас има много мюсюлмани, но те също изповядват традиционните ценности, а не глобалистическите, които ни налагат чрез пълната слободия и всепозволеност.
– Вие бяхте първият, който поздрави българите с „победата в Третата кримска война“. Трябва ли според вас България да промени своята позиция по тази тема?
– В Първата кримска война при Екатерина през 1795-1796 година се признава православното малцинство в рамките на Османската империя. В резултат на Втората кримска война през 1854-1856 година имаме освободителни войни и за Сърбия, и за България. Поради тази причина като историк намерих за нужно да кажа, че сегашното измъкване на Крим от тази фашистка вакханалия в Украйна е освобождаване на Крим.
– Освобождаване от какво?
– Освобождаване от невъзможността в собствената си държава да говориш родния си език, да искаш да пишеш на кирилица и да изповядваш определена културна идентичност. В Крим в момента няма никакъв проблем нито за татарите, нито за украинците, нито за руснаците. Всички те имат еднакви права. За разлика от Украйна, където се пречи да се говори на руски, а украинският е единственият държавен език. В Крим тези езици са три. Това е един съвършено различен пример, контраст между територии, които се намират на една и съща географска ширина. Според мен спокойно можем да кажем, че историческата страница „Крим“ е окончателно затворена и Крим е територия на Русия.
– Очаквате ли на президентските избори в България да бъде осъществен геополитически сблъсък?
– Бих призовал за една дискусия по геополитическите процеси и мястото на България в тях. Такава дискусия страшно липсва на обществото, въвлечено основно в дрязги за миналото и обсъждане на клюкарски събития. Една дискусия за бъдещето ще даде съвсем други плодове, ще отговори на въпроса накъде трябва да вървим. Когато един народ, една общност има стратегия, това е път към победата. А когато говорим само за тактика, без далечни цели, това е дребна суета преди поражението.
– Какво представлява Национално движение „Русофили“ днес?
– Дейността на НД „Русофили“ в момента се свежда до 4-5 основни направления. Едното от тях е концертната дейност. Правим стотици безплатни концерти, основно в малките градове, с руски и български изпълнители. Не подминаваме и ключовите дати от нашата история, особено 3 март, годишнината от съпротивата на Шипка, освобождаването на Плевен.
Второ голямо направление е съхраняването на паметта. Всяка година откриваме по един или два нови паметника, две-три паметни плочи.
На трето място са стотиците кабинети за изучаване на руски език в детските градини. Преди три години, когато се заехме с тази дейност, имаше само един такъв кабинет в цялата държава. Сега са 530.
Друго направление, което бих откроил, са конкурсите и фестивалите. Те са няколко – за рисунка, за съчинение, за есе, за песни и танци. Във всички тях участват десетки хиляди деца, над 34 хиляди са тази година.
Национално движение „Русофили“ има масов характер, то обединява над 35 хиляди човека в 224 организации. Кулминационен момент в дейността е съборът край язовир „Копринка“, който тази година ще се проведе за 13-и път и ще продължи два дни. Първия ден в Казанлък ще проведем финала на конкурсите за деца, а на втория ден е самото събитие край язовирната стена.
– Какъв е смисълът от този събор?
– Това е уникално мероприятие. Обикновено на него се събират около 15 хиляди души от цялата страна, за да покажат, че любовта между българския и руския народ е жива. Руските и западните медии редовно му обръщат внимание, но в България почти никоя медия не го отразява. Често се опитват да ни обясняват, че антипод на демокрацията е тоталитаризмът, а забравят, че ние, славянобългарите, сме създали и развили в световен мащаб един друг модел за управление на държавата – съборния. В този съборен модел до голяма степен присъства любовта. Но любовта не само между два индивида, а любовта в една общност, между големи групи хора, включително и между народи. Не знам друго място, където да се събират толкова хора, без значение от кой отбор са или от коя партия, за да изразят любовта и благодарността на собствения си народ към друг народ.
Не бива да забравяме защо я има българската държава. Нея я има, защото тук дойдоха 72 хиляди руси и загинаха, за да получим ние нашата свобода. Ако сме неблагодарници, това означава, че не разбираме сакралната същност на това какво е да си българин.
Хората, които се събират край „Копринка“, го разбират. Използвам случая, за да поканя всички радетели на българо-руската дружба да дойдат на събора на 11 септември, за да се присъединят към този празник на духа, обичта и приятелството.
Интервю на Ал. Симов, ДУМА