Независимо от съпротивата, „Газпром“ преследва последователно стратегическата си цел – снижаване на зависимостта от транзита на газ през територията на трети страни. Газовата компания пристъпва към реализацията на проекта „Турски поток“ – газопроводът, който ще заобиколи Украйна и България, пише в анализ по темата Андрей Карабянц за агенция „Прайм“. Ето и пълният текст на статията:
БОЙКО И МОСКВА
Премиерът на България Бойко Борисов напоследък кардинално промени възгледите си за сътрудничеството с Русия. Ръководството на страната иска да създаде в района на Варна газов хъб, който да се превърне в снабдителен център за цяла Югоизточна Европа.
Забележителното е, че България вече имаше такава възможност, но тъкмо Борисов не само отказа да се възползва от нея, но дори я определи като противоречаща на интересите на България. Именно правителството на Борисов блокира строителството на „Южен поток“ с мощност от 63 куб. м., с което сложи кръст на съвместните руско-български проекти в енергийната сфера. И то въпреки сключеното обвързващо междуправителствено споразумение между Москва и София.
Сега същият този политик твърди, че това е било направено „в името на европейската солидарност“ и по настояване на Брюксел, тъй като газопроводът не съответствал на „Третия енергиен пакет“ на ЕС. Въпросният „пакет“ забранява износителите на газ да са и собственици на тръбата, по която се осъществяват доставките.
Сега, след отказа от „Южен поток“, България се надява с подкрепата на ЕК да създаде газоразпределителен център „Балкан“. Като потенциални доставчици на газ се разглеждат Русия, Азербайджан, Туркменистан, Иран, както и страните-производителки на втечнен газ. С цел привличане на доставчици, на 5-6 септември бе проведена газова конференция във Варна, на която българското ръководство възлагаше огромни надежди.
В София са наясно, че без руския „Газпром“, който е най-крупният играч на енергийния пазар в Европа и единственият, за момента, доставчик на газ за България, създаването на хъба „Балкан“ едва ли е възможно. Борисов до последно се надяваше на участието на „Газпром“ в конференцията, но във Варна не дойде нито един представител на руската компания. Нещо повече, шефът на „Газпром“ Алексей Милер навръх конференцията подчерта, че компанията не планира да променя маршрута на „Турски поток“ и да го отклонява към българското крайбрежие.
БОЙКО И БРЮКСЕЛ
Възстановяването на отношенията между Москва и Анкара се отрази крайно положително върху реализацията на проекта „Турски поток“. Партньорите, ръководейки се от прагматични съображения и осъзнавайки взаимната си изгода, предприемат всички необходими мерки за ускоряване на строителството на газопровода от черноморския бряг на Русия до европейското крайбрежие на Турция и навътре, до гръцката граница. От Гърция, която е член на ЕС, ще може да се извършват доставки в различни направления и създаването на хъба „Балкан“ автоматично става ненужно.
„Няма да позволим България да бъде заобикаляна. Правото ни на вето ще бъде използвано. Когато проявихме солидарност и застанахме зад Украйна, в съответствие с общото решение на ЕС, знаехме какво губим, но се ръководехме от принципите на общността и европейските норми“, заяви Борисов преди конференцията. По думите му българското правителство ще направи всичко възможно да не допусне доставки на газ на европейския пазар, ако те не минават през хъба „Балкан“. В този случай обаче ще пострадат интересите на Гърция, която е готова да получава руски газ от Турция и да го доставя на трети страни в Южна Европа.
ЕК тепърва ще оценява икономическата целесъобразност на проекта и ще решава въпроса с финансирането. По оценка на независими експерти строителството на хъба и прилежащата инфраструктура ще струва около 2,2 млрд. евро. Очевидно цялата финансова тежест ще трябва да се поеме от страните-донори на ЕС, които не получават никаква изгода от проекта, доколкото той е предназначен да снабдява с гориво страните от Югоизточна Европа.
Засега Брюксел не е взел решение за финансирането на българския проект, което, на фона на Брекзит, прави реализацията му малко вероятна. „Газпром“ също не проявява никакъв интерес към проекта.
ДАЙ ГАЗ
Освен очевидните финансови проблеми, нерешен остава и въпросът с източниците на газ. Плановете на България са грандиозни. Страната иска да стане не само „енергиен мост между Изтока и Запада“, но и да се превърне в център за ценообразуване на енергоносителите за целия регион.
София възнамерява да привлече експортни потоци на газ от различни източници. Само че откъде ще идва газът в България, така и не става ясно. Азербайджанският газ, който се добива в Каспийския регион в рамките на проекта Шах-Дениз-2, е в незначителен обем – общо 10 млрд.куб.м. За целта трябва да бъде изградена и транспортна инфраструктура – тръбопроводите ТANАP и TAP с обща дължина над 2200 км.
Не може да се разчита и на газ от Иран или Туркменистан поради липсващи договори и инфраструктура за доставки от тези страни. Както заявяват от Брюксел, „Южният транспортен коридор“, който включва изграждането на TANAP и TAP, е с дългосрочна перспектива. При това няма крайни срокове за реализацията му.
Друг потенциален източник на газ за „Балкан“ е терминалът за втечнен газ в Гърция. Политиката на ЕС в областта на осигуряването на енергоресурси за европейските страни е насочена тъкмо към развитието на инфраструктурата за получаване и доставки на втечнен газ. Гърция, с подкрепата на ЕК, планира изграждането на терминал за втечнен газ в района на град Александруполис с мощност от само 6,1 млрд. куб.м. годишно. По предварителни оценки терминалът ще струва 370 млн. евро, а строителството трябва да завърши до края на 2018 г. Проектът е все още във фазата на планиране. Интерес към терминала заяви американската Cheniere Energy, която доставя втечнен газ за Европа от началото на тази година. Представители на компанията присъстваха и на конференцията във Варна. Само че до момента Cheniere Energy е доставила в Европа само две партиди втечнен газ, тъй като не е в състояние да се конкурира с газа, доставян чрез тръбопроводи. Така единствената страна, способна да доставя газ на България в достатъчен обем, остава само Русия.
ЦУГЦВАНГ ЗА УКРАЙНА
До каквито и размествания да се стигне на европейската газова дъска, Украйна при всички случаи изпада в цугцванг. Ролята на страната като крупен транзитьор на руски газ за Европа ще намалее, независимо от различните сценарии.
След разпада на СССР транзитът на газ през Украйна възлизаше на 170 млрд куб. м /г., а понастоящем обемите не надвишават 140 млрд куб. м. Миналата година обемите руски газ, транзитиран през Украйна, бяха 67 млрд куб. м. „Ако обемът на доставките на газ от Русия за Европа през Украйна падне под 60 млрд куб./г, то експлоатацията на газовите съоръжения става нерентабилна“, смята Валентин Землянски – един от водещите украински експерти в областта на енерегетиката. Нещо повече, заради съкращаването на транзита, Киев ще трябва да промени системата за газоразпределение в страната, което ще доведе до допълнителни загуби.
За Украйна доходите от транзита на руски газ са много важни. В структурата на износа на услуги, който донесе печалба от $9,55 млрд. на страната през 2015 г., на транспортните услуги, в това число пренос на газ, се падат 54,8%. По мнението на Землянски, доставките на руски газ през Украйна ще намалеят до 30 млрд куб. м/г., след изграждането на единия от двата обходни газопровода – „Турски поток“ или „Северен поток-2“, и това е оптимистичният сценарий. От ръководството на „Газпром“ нееднократно са заявявали, че след 1 януари 2020 г., когато изтича договорът с Украйна, транзитът няма да превишава 15 млрд куб. м/г.
В Киев си дават сметка за проблемите, които ще възникнат за икономиката на Украйна, в случай, че това стане. Сега през територията на страната минават до 40% от руския газ, предназначен за потребителите в Европа. Затова киевските власти правят всичко възможно да убедят Брюксел в надеждността на Украйна като страна, осигуряваща транзита на руски газ.
Премиерът Гройсман задължи „Нафтогаз“ да складира 17 млн куб. м газа в подземни хранилища до 1 ноември 2016 г. преди отоплителния сезон. Увеличаването на запасите е необходимо, за да се избегнат проблеми с транзита в случай на студена зима, когато потреблението е в своя пик. В Киев осъзнават, че само така страната може да убеди Брюксел в необходимостта от оказване на натиск върху Русия с цел да се избегне строителството на газопроводи, заобикалящи Украйна.
При всички положения, обаче, независимо от решението на ЕК по проекта „Балкан“ и бъдещите отношения между Брюксел и Москва в енергийната област, Киев е губещ. „Газпром“ е в състояние да пренасочи експортните потоци, заобикаляйки Украйна, и да съкрати значително транзита през страната.
В сряда (7 септември) шефът на „Газпром“ Алексей Милер съобщи официално, че е получил разрешение от турските власти за започване на строителството на „Турски поток“, което отваря вратите към практическата реализация на проекта. Така че след Украйна, и България може да изхвърчи от газовия пазар заради неконструктивната си политика.
Руски дневник