След 70-години ще бъде ли източноевропейка генерален секретар на ООН?
Ще се опитам да представя тази сложна “игра” на световната дипломация през един друг ракурс и от друга гледна точка.
В Ню Йорк, в Съвета за сигурност на ООН шахматната дъска е наредена от 21 юли след започване на предварителните неформални индикативни гласувания на 12-те официални кандидати за генерален секретар на ООН. Както е известно, имаше отводи сред някои от тези кандидати, които се класираха на последно място на кръговете, което е нормална практика в тази надпревара. От октомври започва истинският подбор на кандидатурите и гласуване с различен цвят на бюлетините. Съветът за сигурност се състои от 15 членове: пет постоянни с право на вето – Франция, Великобритания, САЩ, Китай и Русия. и десет непостоянни държави-членки, които след 1963г. се избират на териториален принцип (пет от Африка и Азия, една -от Източна Европа, две – от Латинска Америка и две от Западна Европа) за две години. В момента непостоянните членове в Съвета за сигурност са: Ангола, Египет, Испания, Япония, Малайзия, Нова Зеландия, Сенегал, Украйна, Уругвай и Венецуела.
От тази година се предприе един нов подход спрямо кандидатите за генерален секретар. Въведе се нова процедура – серия от публични изслушвания и дебати под ръководството на председателя на Общото събрание на ООН, където всеки един от кандидат представи своята програма и насока за бъдещото управление на световната организация и отговори на въпроси от материята. В тези публични изяви българският официален кандидат Ирина Бокова се представи впечатляващо, отговаряйки на всеки посланик на езика, на който й бе зададен въпросът. Накрая на изслушването Бокова бе единствената от 12-те, която бе изпратена с аплодисменти и ставане на крака от цялата зала, което медиите нееднозначно оцениха, че тя е фаворитът за този висок пост.
С Ирина Бокова на практика дойде историческият момент за България в ООН.
Ще се въздържа от коментар към групичката анти-Бокова, беззъба, малобройна, злонамерена, изповядващи един ужасяващ предателски морал към България, стигайки до падението „всеки друг, дори и на друга държава кандидат, но не и Бокова“. Някои медии с поведението и коментарите си превърнаха това дипломатическо състезание през последните месеци в любима дъвка за злонамерени нападки, излагайки клюки, партийни пристрастия, злъчни коментари от политици, дипломати с цел да дискредитират кандидатурата й.
Зад Бокова застана стойностната гражданска съвест – творческите съюзи, общински кметове и областни управители, академичния и интелектуалния ни елит, бизнеса и най-вече обикновените хора. Подкрепа получи и получава Ирина Бокова и от много други държави от региона и извън него, като пример – известни френски интелектуалци излязоха с официално писмо.
Шахматната дъска в Съвета за сигурност
През 1997г. Общото събрание на ООН прие Резолюция 51/241, в която се визира, че процесът по избора на генерален секретар следва да стане по-прозрачен, да бъде зачетено равенството между половете и постът на генералния секретар да бъде на ротационен принцип между петте групи държави-членки. В своята 70-годишна история ООН никога не е назначавала жена за генерален секретар, което е в разрез с Хартата на ООН за равенство. Другата несправедливост, отчетена за тези години е, че сред държавите членки на ООН от групата на Източна Европа никога не е имала одобрена номинация за генерален секретар. Точно тук се появи шансът на България – страна-член на ООН от Източноевропейската група – разполагаше с точния кандидат: Ирина Бокова, жена, висш дипломат от системата на ООН, избирана в световната организация два пъти на втория по важност пост в ООН – генерален директор на ЮНЕСКО.
На шахматната дъска фигурите-кандидати са в различно облекло според националността и 15-те представители в Съвета за сигурност внимателно ги оглеждат на досегашните кръгове от гласувания. Фигурите на тази символична шахматна дъска на световната дипломация се местят по един перфиден и непроницаем замисъл, донякъде по шаблон и със скрити козове от посланиците на страните членове в Съвета за сигурност. В предварителните кръгове, петимата най-важни играчи с право на вето не гласуват с различен цвят. Въпреки това, е очертано полето на всеки един от кандидатите, едни са заели място на пешки, други позициите на коня – бял или черен, трети на царя. Но фигурата на царицата, която ще реши мача се пази за крайната партия между най-силните играчи, тези на САЩ и Русия. Те са длъжни да изиграят докрай и последната партия, за да излъчат кандидата, който да бъде представен през ноември на Общото събрание на ООН за гласуване от 193-те държави-членки и избран за генерален секретар на Обединените нации с мандат от 1 януари 2017. Сложната дипломатическа игра, която таз година бележи известен демократичен полъх, с процедури извоювани с голяма активност на страните членки на ООН постигна за първи път участие на жени и представители от Източна Европа, чийто ред е дошъл. В този състав на кандидати е и българката Ирина Бокова.
Досегашните репетиции през юли, август и септември структурираха позициите така: европейците, които досега са управлявали повече от половината период в 70-годишната история на ООН, искат отново да оглавят световната организация с португалския кандидат Антонио Гутереш, който изненада познавачите и международните анализатори, заемайки първото място на всички класации досега. През октомври, обаче когато ще станат ясни гласуванията на петимата постоянни членове в Съвета, където според добре информирани източници, Гутереш ще получи вето. Така че царят на шахматната дъска, ще остане без царство. За него руският посланик в Съвета за сигурност Виталий Чуркин го окачествява като „инженер“, а не като дипломат пред журналисти: „инженер Гутереш, е първи и е нормално за предварителен вот, той е един много добър човек, затова гласуват за него.“
Гутереш ли е този, от който има нужда ООН?
Летвата никога досега не е била толкова висока за Антонио Гутереш, въпреки, че си създава музей за самия себе си, който действа във Fundão и в него са изложени официалните подаръци, които той е получавал и съхранил по време на официалните си визити по света като премиер на Португалия 1995-2002, а и като президент на Социалистическия интернационал. Музеят носи неговото име – Антонио Гутереш и амбициозното заглавие Domus Mundi (Къща на Света) и със свой сайт: http://www.cm-fundao.pt/oquefazer/Casas_e_Museus/Domus_Mundi. Музеят е вид нарцистична декларация за намеренията на един рационален човек, поклонник на света, който пресмята и премисля всяка своя стъпка и сам се обявява за търсач на “малки утопии”, насочени основно към неговата персона и слава.
Източна Европа – негласната война на Запада
Западна Европа още с приемането на Източно-евроейските страни в Европейския съюз не скланя до ден днешен да отстъпи първокласен пост в Европейския съюз. Втори пост – може за утеха, но първите са раздадени на представителите от Западна Европа. Това е друга тема, но има своето отражение и в Съвета за сигурност, сега при избора на генерален секретар. Ще припомня едно ключово мнение на папа Йоан Павел Втори който след падането на Берлинската стена и отварянето на вратите за Източна Европа, каза пророческата сентенция: „Европа има две ръце – лява и дясна. Западна Европа следва да даде нужното уважение и да изправи Източна Европа като равна до себе си.“
Но затвърдилата се практика на Западна Европа да гледа на Източна Европа като второ качество, се пренася и в ООН. Руският представител, посланик Виталий Чуркин не одобрява тази линия и отсече: „Не се опитвайте да правите грешни заключения. Постът генерален секретар на ООН трябва да отиде в Източна Европа, дори да има и по-добри кандидати от другите региони. Това е един процес, който иска повече време и няма да бъде решен бързо.“
Така в ролята на „коне“ влязоха кандидати-източноевропейци-до второ място готови за „конския гамбит“ на шахматната дъска.
Първият източноевропеец, който се класира втори, бе бившият словенски президент Данило Тюрк, който на следващите гласувания премина на задна позиция въпреки, че Путин посети Словения и се срещна с него. Според анализа на Foreign Policy, 5/8/2016, (“Danilo Turk’s Dark Horse Bid to Head the U.N. Gains“) Данило Тюрк е „черният кон”. Бан Ки-мун дава своята оценка за него: “Тюрк знае да печели своя дял аплодисменти и критики, но се заплита в някои упадъчни причини в своята кариера, което му пречи да има успех.” Генералният секретар се съмнява в неговите лидерски качества, когото описва като “ръководител с излишък от предпазливост, сдържаност и с много малко очарование или каризма. Тюрк е с манталитет на енорийски проповедник”. Тюрк не въплъщава в себе си силният лидер, който Съединените щати и техните европейски съюзници търсят, за да се справя с ескалиращите кризи – бежанци, международен тероризъм, климатичните промени и конфликтите в Близкия и Далечен Изток. „Тюрк е специалист по човешките права, много подготвен, информиран, интелигентен, но в Тюрк има дефицит от силна позиция и решение”.
В тази група на „коня“ влязоха още мъже източноевропейци, подкрепени от така наречения „Клуб на старите момчета в ООН“, който клуб кадрува донякъде. Така словакът-външен министър Мирослав Лайчак, от осма позиция изненадващо скочи на втора (Братислава председателства ЕС), а левият премиер Роберт Фицо на Словакия направи поредица от совалки, включително поиска благоволението лично на Путин за кандидата си.
Сръбският кандидат Вук Йеремич също се класира като втори „кон“, но няма шанс за през октомври за поста – Западът и САЩ са против политиката на Сърбия към Косово.
Бившият македонски външен министър Srgjan Kerim също се придвижи напред като жребец, но случайно като източноевропеец, за когото половината от Съвета гласуваха против него.
Но и четиримата първи-Гутереш, Лайчак, Йеремич и Керим са мъже, а на кормилото на ООН след 70 години тенденцията е да седне жена от Източна Европа. Двете неща ги обединява само един кандидат и това е Ирина Бокова.
Големият губещ досега е принципът на равенството между половете
Активистката на кампанията “Жена начело на ООН”, изпълнителен директор на Асоциацията на ООН във Великобритания , Natalie Samarasinghe подчертава: „Разочароващо е да видиш високо образовани и с голям опит жени да са подценени от мъже с по-малък опит и квалификация. Един от най-ярките примери е с г-жа Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, която не бива да бъде в тази подценена позиция на индикативния вот в Съвета за сигурност затова, че е жена. Българката Ирина Бокова, винаги бе възприемана като фаворит за поста заради три мотива: че е кандидат отговарящ напълно на условията за поста, от системата на ООН , че е жена и от страна от Източна Европа – регионът, който е наред да управлява ООН… Дори Бокова винаги е в първата тройка или петица, но мъжете са преди нея.“
Международни анализатори напомнят, че този подход е познат към кандидата-фаворит в Съвета за сигурност при предишни избори. Кандидатът, който излиза на финала често е сгушен между другите, които се бият за първия пост по време на временния вот. Случаят с Ирина Бокова го тълкуват, че е пазеният кандидат за поста жена, генерален секретар от Източна Европа. Коментарът: „Точно затова Бокова е винаги първата жена в челната тройка/петорка, но не на първо място.“
Другите жени-кандидатки аржентинката Сусана Малкора и новозеландката Хелън Кларк са по-назад в класацията и не са от Източна Европа, затова ще се огранича само с това да ги спомена като такива. Аржентинският външен министър Сусана Малкора, за да не получи вето от Великобритания в Съвета за сигурност, обяви отказа от суверенитет на Аржентина от Малвинските острови. Малкора стига до там да отмени Договора от Ушоая, за което аржентинският председател на най-големия парламентарен блок в Националния парламент на Аржентина – Хектор Рекалде я обвини в национално предателство и изтъкна „Амбицията Ви за власт е по-голяма от националното достойнство“ (в. „Насион“ от 16.09.2016.)
Новозеландката Хелън Кларк, бивш премиер, дали е кандидатура от „Азиатско-Тохоокеанския регион“ (от където е и настоящият генерален секретар с два мандата Бан Ки Мун – Южна Корея), или от „Западна Европа и други“, предвид това че Нова Зеландия е в състава на Британската общност, е неизбираема. Министър-председателят на Нова Зеландия независимо, че е неин политически опонент, не оттегля кандидатурата й, въпреки класацията й на последните места.
И за двете страните им направиха и невъзможни совалки за тяхното придвижване в класацията, но са с по-слаби характеристики от тази на Бокова. (за двете вече съм писала в предишни анализи).
Сложната международна обстановка безусловно ще повлияе на решенията на посланиците на страните членки на Съвета за сигурност. Винаги при гласуванията за този важен пост в ООН се води така наречената война за власт за ролята на ООН. Живеем в един изключително невралгичен момент на руско-американските отношения. САЩ е в най-критичната фаза на президентската кампания – не се знае все още кой ще бъде новия стопанин на Белия дом. Кандидатът Тръмп шокира западните дипломати, защото не влиза в рамката на стандартния костюм и поведение на двуполюсния елит на САЩ. Той не притежава обичайния избираем профил за президент на САЩ. Но Тръмп е гласът на изключените, на недоволните, на отблъснатите от американския модел на демокрация. Новият президент ще бъде длъжен да съобразява този глас в американското общество. Западът е загрижен, че ако Тръмп спечели президентския вот, може да повлияе и на вота за следващия генерален секретар, от което представителите в Съвета са обезпокоени, въпреки че решението навярно ще бъде взето още докато президентът Обама е действащ.
Наблюдава се слабо затопляне между Вашингтон и Москва по овладяване на конфликта в Сирия, но трудностите продължават, както и по украинския въпрос. Атаката с икономически санкции на САЩ и ЕС към Русия не спира, което допълнително усложнява диалога Изток-Запад. Това се чувства и в Съвета за сигурност на ООН, където Русия има подкрепата от Китай, а САЩ е с подкрепата на Западна Европа – Франция и Великобритания. Но петте трябва да бъдат арбитри в процеса на подбора за новия генерален секретар, който ще оглави Обединените нации в следващите пет години. Не знам дали ще се търси ефекта във физиката на Джибс – Донан за равновесие на йоните, но САЩ и Русия в този световен шахматен политически гамбит ще решат последния ход с „царицата“ и обявят името на новия генерален секретар в края на октомври, за да бъде през ноември гласуван от ОС на ООН. Zalmay Khalilzad, бивш посланик на САЩ в ООН смята, че Вашингтон и Москва успяват да постигнат договореност по избора на генерален секретар дори в апогея на Студената война.
Дипломатическите совалки ще продължат интензивно, за да се намери златното сечение между интересите на двата основни политически полюса
Ще си позволя в заключение да цитирам думите за Ирина Бокова на Академик Антон Дончев: „Ако висшият състав на Управлението на Народите, на Човечеството, действаше достатъчно умно, щеше да започне да подготвя хората, които да го ръководят. Ако бяха 10 години подготвяли двама или трима за върховни свои ръководители, те щяха да създадат хора като Ирина Бокова. Това е човекът, който точно трябва на Човечеството в настоящия момент. Ние се нуждаем срочно от елементарна всемирна етика. Виждаме, че Човечеството не може да се споразумее върху основите на доброто и злото, нито за това какво е бяло и какво е черно. Нямаме всемирна етика, нямаме съгласие… Ако някой може да донесе най-доброто, което трябва на Човечеството в тези върховни органи на управление, това е самата Ирина Бокова.“
P.S.: Ако премиерът Бойко Борисов прецени, че анализът е в интерес на България, моля, да преосмисли позицията и ултиматума си към г-жа Ирина Бокова.
Жоржета Пехливанова, дипломат