Манифестантите срещу Орешарски днес имат нова задача – да бранят правителството и да се обясняват в любов на Трайчо Трайков.
Животът е пълен с ирония. Ако се чудите къде се дянаха манифестантите срещу Орешарски, то огледайте социалните мрежи, отворете медиите на фондация “Америка за България” – освен рутинно да громят Путин, те днес имат нова задача – активно да бранят правителството. Искаха да променят статуквото? Да, но само ако в него не са ГЕРБ и любимият им Реформаторски блок. Желаеха да събарят олигархията? Пазят я, ако тя тръгне да провожда “евроатлантически” инструкции.
Правителството, разбира се, не е тръгнало да пада. С резила в ООН обаче българската власт за първи път толкова видимо и просто (като нещо съвсем обичайно) сервилно коленичи пред чужди сили. Скандалът е грандиозен, един от най-значимите в целия ни преход. Ако Георгиева все пак бе взела повече гласове от Бокова, смяната им щеше да има обяснение за пред хората. Сега обаче няма. Единствената причина се оказа натиск от “евроатлантически приятели” – с цел да провлят Бокова (смятана за протеже на Русия), а и да увеличат шансовете на Гутереш. Навеждане в западна посока, в услуга на чужд интерес, никаква защита на българския – това направи Борисов. Българите го видяха. Разбраха и кой му помагаше в операцията – целият корпоративно-политически протестърски кръг. Още около 2013 г. се знаеше, че протестърите се ситуират като политическа сила с парите на “Америка за България” в услуга на САЩ – модерен политически инженеринг под формата на “гражданско общество”, шеста колона. После колоната стана коалиционен партньор на ГЕРБ (Митов, Христо Иванов, Бъчварова, Ненчев.. основно Реформаторския блок), а сайтове, активно възпяли манифестациите срещу Орешарски, захлебиха от министерства под формата на обществени поръчки…. Редови манифестанти се уредиха с дребни (и не дотам) хонорари – писачи на статии, координатори по проекти, стипендианти, депутатски и министерски съветници, членове на обществени и всякакъв род съвети…
Целият този кръжец прекрасно изпълнява до днес ролята на метреса, държейки чрез шантаж и прелъстяване изкъсо любовника си – кривне Борисов за натовската флотилия, веднага му се организира “граждански натиск”; умилква се около Путин, на мига му се стоварват акции във “Фейсбук” и статии на “независими анализатори”. Свърши ли обаче нещо в услуга на САЩ – като при Бокова или охраната на небето – подкрепа.
Протестърите са винаги и навсякъде, неизменно под знамето на американския интерес – за ТПТИ, срещу “Южен поток”, в полза на шистовия газ, за изтребителите, базите, на страната на Ердоган в конфликта с Путин… Днес свършиха работата срещу Бокова и щяха сладко да се отдадат на зимен сън, ако… БСП не бе пратила стотина протестиращи да викат “оставка” под прозорците на Министерски съвет и не предстояха избори. Как така оставка на правителството, нали и те са вътре!? Как така граждани от БСП ще скандират, истината има монопол, тя е на гражданите от “Америка за България”!? Затова миг след антиправителствения протест първата работа на някогашните протестиращи бе… да се превърнат в контрапротестиращи. И успоредно с това да се обясняват в любов на Трайчо Трайков, който е от това крило на Реформаторския блок, което активно провожда американския интерес.
След резила на Георгиева опорните точки на протестърите бяха две. Първата – “ООН не е важно, има къде-къде по-злободневни теми… Ето, българите няма какво да ядат”. Втората – “Защо да пада ГЕРБ, за да дойде БСП ли?”. Обаче след статията във “Форбс” на турския журналист Мелик Кайлан, в която той написа, че “България се управлява от дълбоко посредствен, тъпоумен интригант”, трябваше да измислят и трета опорна точка. Намериха я – “Какъв “Форбс”, това не е “Форбс”. И следваше лично да се обясняват в любов на Борисов, обръщайки се за помощ към патриотизма, който те яростно громят по всеки друг повод.
Пръв от “Фейсбук” изпълзя всичкологът Илиян Василев, бивш агент на ДС с псевдоним Сашо 11, настоящ грантополучател от “Америка за България”. Василев и метеорологична прогноза да прави, винаги намесва Кремъл. Така стана и този път – “Путин изигра Борисов и ще приведе в действие следващия етап от плана за дестабилизация на България. Не изключвам нова провокация от типа „Костинброд“, ще се форсира искането за недоверие на правителството (ДПС вече дадоха заявка). Може да има и нови сензационни разкрития около Борисов – това за което Москва предупреди с публикацията за 50-те милиона долара подкуп”, написа той. А после, както винаги, ценните му разсъждения по заводска линия бяха публикувани в грантовите медии.
По интересното – схванахте логиката на Василев, нали? За провала на Георгиева е виновен Путин, вот на недоверие към ГЕРБ би бил подривна дейност от рода на “Костинброд”, скандалът с 50-те милиона долара не е корупция, а операция на Москва…. Василев обаче надмина себе си часове по-късно, след статията във “Форбс”: “Не приемам някакъв мотивиран журналист да се отнася към моя премиер като каруцар, с неуважение към хората които са го избрали и институцията, която представлява”, написа той. “Моят премиер!….” – страхотно откровение към некорумпирания и атакуван от злите путиноиди Борисов, не е ли? Усетихте и “институционалният патриотизъм”, нали – “уважение към хората, които са го избрали…”. А пък Кайлан според Василев бил мотивиран, защото участвал в кампанията на Бокова.
Представяте ли си какъв щеше да е възторгът му от “Форбс”, ако бе наплют Първанов или Орешарски? За да е напълно в час с конспекта, два дни по-късно “независимият анализатор” се възтрогна и от Трайчо Трайков: “Речта на Трайчо е не само това, което очаквах, но потвърди моето високо мнение за него…. Трайчо говори на сърцата Ви, вдъхва Ви кураж, връща Ви към ценностите и духа, който всички трябва да имаме за да променим това което не ни харесва”. Главната буквичка в множественото число при статус във “Фейсбук” и липсата на запетайка вероятно се дължи на вълнението при тази тъй посредствена, характерна за комунистическите поети патетика.
Тънко в стил “Не ни оставяй, Баце”, се произнесе и дефилиращият като оксфордски възпитаник Димитър Бечев. “Изложихме се пред чужденците. Потънал в срам, Падишахът подава оставка след призива на турския журналист от „Форбс“. Остава само да уточним #кой назначаваме на негово място – Нинова, Орешарски или Бокова”, написа той. В коментар за изборите ред протестърския сайт “Терминал 3” пък заяви: “Е, моят глас е ясно за кого ще отиде. Аз ще гласувам за Трайчо Трайков и се надявам, че той ще успее да стигне и до втория тур”. Десетки снимки и статуси в прослава на Трайков раздаде и Даниел Смилов, най-активният реформатор сред младото поколение политолози и ентусиазирано ходещ на сгляди в американското посолство. Смилов тези дни се разсейва по въпросите на ООН, обаче не пропусна да заклейми опитите на БСП да свалят правителството, сравнявай ги с фашисти (понеже не искали бежанци).
Що се отнася до медиите, “Дневник и “Капитал” рутинно се отчетоха с 2-3 аналитични статии, в които много е виновна Русия, малко Борисов – не издигнал рано Георгиева, а като цяло ситуацията била зле, тъй като опозицията щяла “да се възползва”. За “Медиапул” исканията на БСП за оставка на правителство са пърформанс (каква хубава българска дума!), обаче Трайчо Трайков не прави пърформанси, той искрено, смело и жертвоготовно напира да смени статуквото. Статията във “Форбс” в тези медии е делово пропусната, вероятно в името на безпристрастната журналистика. Най-пълно опорните точки обаче реализира “Клуб Z”. За Трайков няма да споменаваме, ясно е, че наднича като Брежнев от страниците на “Правда”. Спираме се на ООН. В коментар “Хайде, не плачете сега…” четем: “Пука ли ви че нямаме генерален секретар на ООН?
Това да ни е нямането, с мед да го полееш….Производителност на труда нямаме. Конкурентоспобност нямаме. Енергийна ефективност нямаме….”(Опорна точка 1 – ООН не е важно, нямаме какво да ядем). И още: “Но Нинова сериозно му иска оставката и Борисов сериозно й отговаря…. Все едно жена ми сериозно да поиска развод, защото не съм се кандидатирал за президент, а аз сериозно да й отговоря, че имам по-важни ангажименти”. (Точка 2 – БСП идва, нелепо е да иска оставки). А статията на Кайлан във “Форбс” е преразказана с дебелото уточнение, че “пишещите за изданието споделят собствените си позиции” (опорка 3 – не е съвсем “Форбс”). В края на всичко това (засега) Борисов се възползва от многото протегнати ръце и вдигна щит, който те изработиха за него: “Не се меся какво пише някакъв си блогър”. Бедният Борисов! Ще доживее ли протестърите да излязат от “Фейсбук” и лично със знаменца да го подкрепят? Защо не, нали навремето той им осигуряваше масовки, когато шествията оредяха.
Може би точка 1 и точка 2 сте ги чували отнякъде? Правилно! “Хората няма какво да ядат!”, провикна се на 9 април 2014 г. цитиран от медиите Бисер Миланов-Петното, настоящ кандидат-президент и най-активен контрапротестиращ в полза на Орешарски. “Ако Орешарски падне, Борисов ще се върне на власт”, крещеше пред медиите и Мишо Шамара, друг виден застъпник на кабинета БСП-ДПС. Каква ирония – протестиращите и контрапротестиращите се сменят, “инструментариумът” им остава. Протестърите отдавна са във фаза на откровението – никакви свободни граждани не са, те са гражданите на Америка в България и на Реформаторския блок, коалиционен партньор на ГЕРБ.
Свилен Петров, Трансмедия