В опита за собственото си егоистично оцеляване Бойко Борисов измисли поредния сензационен скандал в изнасилената ни държава и пак прикова вниманието върху себе си. От няколко дни насам медиите не престават да цитират с охота унизителната му саморазправа с „патериците“, които крепят управлението му, даже създадоха интригантска конспирация как умишлено се опитвал да загуби изборите и да сдаде властта заради предварителна договорка с опозицията.
Истината е, че от няколко месеца насам Бащицата прави гаф след гаф и изпуска юздите на държавата. А той не е свикнал да губи почва под краката си и винаги търси виновник другаде, за да излезе от батака, в който не престава да затъва. Опорочиха всичко – след тоталната ни излагация пред света с кандидатурата на Кристалина, провалените с гръм и трясък енергийни проекти и закъснялото „проглеждане“ какво сме загубили, фалът с МиГ-овете, се сетиха 3 седмици преди вота за президент да променят Изборния кодекс. А с шамарите, които раздаде публично на своите министри-реформатори и показа жалката им кариеристична душица, Бойко отново се опита да внуши, че проблемът с квадратчето „Не подкрепям никого“ идва от другаде. ГЕРБ и този път били „жертвата“.
Няма по-жалка картина от вкопчен за кокала реформатор, който се чувства абониран за поста си. Нищо чудно тия негови „партньори“ някой ден да ги „опраска“ публично в пряк ефир, а те пак да му декларират безусловна подкрепа. Дори ще благодарят и ще Му се извинят, че не са заели достатъчно удобна поза… „Имаме вашата подкрепа и благодарение на нея постигаме резултати. Трябва да намерим начин да продължим“. След това гузно „козируване“ на килимчето пред Падишаха, нелепите обяснения на Кунева и Ненчев, че щели да напускат коалицията „ако еди-кво си“, звучат като отчаян опит за спасение на смачканото им достойнство. Доколкото изобщо са го имали. Венец на падението бе изхвърлянето на Радан с неговия „Бай х.й“. На фона на министрите и чиновниците, с които ДСБ разполага във властта, подобна фамилиарщина в стила на Баце, прави от Радан един политически аутсайдер вместо сериозен политик.
Скандал, който отвори на ГЕРБ нов фронт – този път с патриотите, се заформи и с изборните секции зад граница. Дали таванът в случая е нужен или не, е второстепенен въпрос. Да го бяха мислили преди, когато гласуваха закона. По-големият проблем е, че партизанщината и пазарлъците са издигнати в култ. И те решават кое трябва и кое не – пак в името на собственото им оцеляване.
И пак чуваме все същото – „Бурята в чаша вода отмина“, „Нито става въпрос за преформатиране на правителство, нито каквото и да било“, пъчи се Борисов. Никой не бил поставял условия, щели да продължат „полезната си дейност за България“.
И виждат, че не стават, но измъчено поддържат агонията си! Окепазиха България, доказаха, че нямат и най-малка представа как да управляват държавата, предусещат, че циреят скоро ще се спука. Даже Борисов заговори за „време разделно“. Дали сам осъзнава, че е пътник и твърде скоро ще се сгромоляса, въпреки заплахите, с които облъчва своите, че пак ще подава оставка. Късно. И вече изтъркано! Защото докато разиграва целият този цирк, едно огромно мнозинство вече крещи: Всички сте еднакво ненужни, не се карайте, а се махайте!
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ, ДУМА