„Когато се тръгва на такава кампания, всичко трябва да е прозрачно. Не се срамувам от нищо в моята биография.“ Това са думи на кандидат-президента на ГЕРБ Цецка Цачева пред Нова телевизия на 10 октомври 2016 г., в началото на кампанията й.
От обърканото й интервю обаче не се разбра почти нищо за нейната биография – тя твърдеше, че е била приета в БКП като студентка, когато е на около 30 г., и била дълбоко заблудена за комунистическия режим. Следващите интервюта не само не внесоха яснота, но още повече объркаха информацията за живота на Цецка Цачева от постъпването й в университета до вливането й в редиците на ГЕРБ.
За да изясни фактите, в. „Сега“ изпрати писмено въпроси до пресцентъра на ГЕРБ за образованието, трудовия стаж и партийното членство на кандидат-президента, като помолихме да ни бъде предоставено копие на дипломата и информация за трудовия й стаж. Въпросите са елементарни и всеки може да отговори в рамките на ден-два.
Не така стоят нещата с Цецка Цачева обаче. Това, което последва, показа как заради една овластена личност държавни органи, автономни институции и саморегулиращи се професионални гилдии са в състояние да преминат в кръгова отбрана и да крият с абсурдни аргументи информация, която би трябвало да е публична. Особено когато става въпрос за избор на президент.
Най-напред трябва да се направи много важно уточнение.
„Сега“ няма никакво съмнение, че Цецка Цачева е учила
и завършила Юридическия факултет на Софийския университет. Има достатъчно доказателства и свидетели на това. Някои несъответствия в дипломата й, както и последвалите отговори на елементарни въпроси обаче оставят огромни съмнения около предоставената ни информация. И те не са в полза на кандидат-президента.
Първата изненада дойде от пресцентъра на ГЕРБ. На стандартните въпроси за биографията на Цецка Цачева оттам отговориха, че ще им трябват няколко дни, за да решат дали изобщо да отговорят на „Сега“. Последва дълго мълчание. След това пресцентърът прибягна до тактиката, с която обикновено политиците и партиите се опитват да провалят някое разследване – изпрати до всички медии копието от удостоверението за юридическа правоспособност на кандидат-президента, като отбеляза, че прави това „във връзка с появили се спекулации относно висшето образование на кандидата на ГЕРБ“.
Какви „злоумишлени спекулации“ са имали предвид пресцентърът, г-жа Цачева и г-н Цветан Цветанов, те си знаят. Но сигурното е, че предизвикаха фурор – читателите масово се усъмниха във валидността на изпратеното копие от дипломата на Цачева за магистър по право. ГЕРБ допълнително засилиха съспенса с отказа си да изпратят и приложението към дипломата, в което са вписани оценките по отделните предмети, въпреки че според показания документ г-жа Цачева може да се похвали с висок успех. Те не пожелаха да покажат и дипломата за средно образование на завършилата с пълно отличие и златен медал Цецка Цачева Иванова. Отчетоха се със снимка на медала.
„Институциите трябва да са отворени за гражданите“, прокламира кандидат-президентът, а пресцентърът на ГЕРБ обяви в същия този имейл до медиите, че „информира всички представители на медиите и институциите в Република България, че г-жа Цецка Цачева дава изричното си съгласие, да търсят и предоставят документи, включително и с нейни лични данни, доказващи образованието и квалификацията й“.
Тук статията можеше да приключи. Но не би. След разрешението на Цецка Цачева институциите спуснаха още по-желязна завеса и никакъв закон или обществен интерес не можа да ги накара да предоставят исканата информация. Цялото разследване показва и абсурдни неща за функционирането на държавата по принцип. Оказа се, че в България никой не може да провери дали една диплома е истинска. Министерството на образованието не разполага с такава информация, Софийският университет отказва да я предостави, без значение, че съответната личност изрично е дала съгласие за проверката.
Мистерията с дипломата
Съмненията около дипломата на Цецка Цачева са основно заради изписания на ръка номер. По принцип всички официални документи винаги са с машинно напечатан фабричен номер. Професионалисти, печатали дипломи през 1983 г., заявиха пред „Сега“, че няма начин от печатницата – нито тогава, нито сега – да е излязъл екземпляр без уникален номер. Той е задължителен реквизит и без него документът би трябвало да е неистински.
Видът на дипломата предизвика въпроси не само в „Сега“. В социалните мрежи се разрази истинска буря. Мнозина, завършили по времето на Цачева, публикуваха дипломите си, за да покажат, че техните са с фабрични номера. До този момент (а „Сега“ видя хиляди дипломи, включително и на завършили същия випуск в Юридическия факултет) не сме открили втора диплома, която да е с ръчно изписан номер.
За да изясни несъответствието, „Сега“ поиска от Цецка Цачева и приложението към дипломата, за да се види дали оценките отговарят на посочения успех от следването. Пресцентърът на ГЕРБ отказа. Това стана повод „Сега“ да поиска достъп до главната книга на Юридическия факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където според официалната информация Цецка Цачева Иванова е учила от 1978 до 1982 г. Въпросите предизвикаха истинска паника. Пресцентърът на СУ категорично заяви, че няма да допусне репортер в архива си, защото ще наруши Закона за защита на личните данни. Нищо че г-жа Цачева вече беше декларирала съгласието си да се предоставят нейни лични данни. Нищо че в Закона за личните данни има разпоредба, че общественият интерес налага разкриването им.
В крайна сметка от университета отговориха, че на Цачева е издадена диплома за висше образование от СУ с № 097348 от 12.05.1983 г. Била е приета за редовен студент на общо основание със състезателен бал 33.75 през учебната 1978/1979. Университетът потвърди, че успехът й е 5.12 от следването и 4,66 от държавните изпити – гражданско право и процес – мн. добър 5.00, наказателно право и процес – добър 4.00, марксизъм-ленинизъм – мн. добър 5.00.
От пресцентъра на СУ увериха, че успехът в дипломата съвпада с този в приложението, а „номерът на дипломата е автентичен и е изписан на ръка“. Как така хем е автентичен, хем е добавен на ръка? Обяснението: „При изготвянето на дипломата е допусната техническа грешка при изписването на мястото на раждане – вместо село Драгана е изписано село Драгино. Това тогава е наложило дипломата да бъде изготвена наново, като уникалният номер е бил изписан на ръка.“На въпрос откъде СУ е намерил заготовка за диплома без фабричен номер, от пресцентъра казаха, че не могат да отговорят. По-късно беше лансирана версията, че винаги е имало заготовки без номера.
В крайна сметка шефката на пресцентъра Боряна Коларова заяви, че е станало „безспорно ясно, че дипломата, която г-жа Цачева показа публично, е автентична“. И отказа да отговаря на уточняващи въпроси, тъй като те се отнасяли до събития, случили се преди 33 години, и служителите, които тогава са участвали в издаването на дипломата, отдавна не работели в СУ. „Мога да потвърдя автентичността на издадената диплома, както и че направените корекции са били надлежно отразени и архивирани. Информирам ви, че съм видяла с очите си всички документи. Нека добавя и това, че в администрацията на Софийския университет работят изключително компетентни служители с дългогодишен опит, в задълженията на които влиза и извършването на подобни проверки. Няма никакви основания за съмнение относно истинността на тяхното становище“, се казва в писмото, което завършва с предупреждение, че „всякакви спекулации по време на предизборната кампания, свързани с тази диплома, биха били некоректни както към Софийския университет, така и към нейния притежател“.
„Сега“ обаче поиска негов репортер също да види с очите си главната книга. Университетът отказа. Неофициално ни беше съобщено, че това може да стане само ако кандидат-президентът Цачева лично се разпише, че е съгласна, за да не пострада някой служител, ако се окаже, че пресцентърът на ГЕРБ е действал през главата й. Шефът на пресцентъра на ГЕРБ изпадна в изумление, като разбра, че СУ не признава неговото писмо за съгласие, и „нареди“ на „Сега“ да даде телефона му на СУ, за да му звъннели и да се оправят. „Сега“ отказа да става посредник в тези отношения. Очевидно, че целта беше да се забави разследването, докато минат изборите. Цялата описана до тук процедура отне над две седмици.
Абсурдното в случая е опитът на СУ да обясни как се е появил ръчно написаният номер на дипломата. Обяснението как е поправено родното село на Цачева се разминава напълно с практиката за поправяне на техническа грешка, спазвана от самия университет. Министерството на образованието разясни каква е тя – през 80-те години министерството издава дубликат с коригиран текст. Това означава на документа изрично да пише, че е дубликат. Такъв надпис върху дипломата на Цачева няма. Ако е издадена изцяло нова диплома, тя няма как да е със същия номер, тъй като старата с този номер се е обявявала за невалидна в национален всекидневник и новата се издава с нов номер. Университетът обаче няма логично обяснение защо дипломата на Цецка Цачева хем е коригирана, хем не е дубликат, хем е със същия номер, макар и надписан на ръка.
По закон дипломите за юридическо образование на адвокатите трябва да се пазят в съответната адвокатска колегия. Затова „Сега“ поиска дипломата на Цачева от Плевенската адвокатска колегия, където е вписана от 1992 г. досега. Първото обаждане по телефона предизвика шок и възмущение у секретаря на колегията. Тя заяви, че не е лицето, което трябва да дава дипломата на Цачева. Следващите обаждания бяха директно прекъсвани от нея с факс сигнал. На писменото запитване на „Сега“ в крайна сметка бе отговорено, че колегията в Плевен е унищожила документите, които Цачева е дала при вписването си като адвокат. Уточнението на „Сега“, че това противоречи на закона, доведе до смяна на версията – документите не били унищожени, но адвокатският съвет смята, че Законът за достъп до обществена информация не го засяга, затова не бил длъжен да дава информация за Цачева.
Рабфак или библиотекарски институт?
Според пресцентъра на ГЕРБ Цачева не е завършила т. нар. Рабфак, както се твърди в множество медийни публикации и както си спомнят нейни съграждани и съпартийци от БКП от онова време. Много удобно, юридическият факултет на СУ не е предал в държавния архив нито един документ от 1977/78 г. Така е невъзможно да се провери кои студенти са приети благодарение на партийни протекции и Рабфак и кои – не.
Според лансираната от ГЕРБ биография на Цачева, неподкрепена с нито един документ, тя не е приета в университета, когато е завършила гимназия, затова е започнала работа в плевенския завод „Ломоносов“. През 1977 г. се мести в завода за ядрени прибори в Плевен. Бившият комсомолски и партиен деятел в Плевен Ваня Начков си спомня, че скоро след постъпването си на стаж тя е била избрана за комсомолски секретар в елитното предприятие, независимо от конкуренцията на млади и квалифицирани инженери в комсомолска възраст. Това, според него, не е било възможно без огромни партийни протекции.
Според ГЕРБ през 1977 г. в СУ е имало нулев прием за жени в специалността „Право“, редовно следване. Затова Цачева се записала без изпит в Библиотекарския полувисш институт в София. През 1978 г. го напуснала и кандидатствала „Право“ в Софийския университет, където този път я приели със състезателен бал 33.75.
Самата Цачева признава, че не би могла да получи юридическото си образование, ако не е била в партийните редици, защото „тогава партията бе държавата“. Нейна състудентка разсея мита за задължителното партийно членство, ако искаш да имаш добро образование и кариера, като пусна във „Фейсбук“ снимка от бригада заедно с Цачева с текст: „Всички останали на снимката сме издържали изпита с отличен и приети в огромна конкуренция, без да ни се е налагало да ставаме партийни членове. И хубава работа започнахме, без да сме станали партийни членове.“
Редови член на БКП или секретар на партиен комитет?
Темата за членството й в БСП е очевидно неудобна тема за кандидат-президентката, която твърди, че няма какво да крие. Пресцентърът й направи всичко възможно да я избегне със следния лаконичен отговор: „Цачева е приета в БКП по време на следването си в СУ. Повече информация можете да получите от архивите на съответните институции.“ Въпросните архиви, естествено, отдавна ги няма. Всички уточняващи въпроси бяха отрязани с аргумента, че тези неща са се случили твърде отдавна, за да има Цачева спомен за тях.
Пред Нова тв Цачева твърди, че като студентка била активна и й било предложено да се присъедини към партията. „Нямам от какво да се притеснявам. Била съм около 30-годишна, не съм се возила във волги с драпирани завеси, не съм била номенклатурен кадър, била съм като мои съвременници тогава, не се срамувам“, обяснява тя.
След завършването си Цачева се връща в Плевен и започва работа в в Градския народен съвет. Твърди, че е там до 1989 г. Ваня Начков си спомня, че е започнала там, а след това се е преместила в Окръжния народен съвет. Дали е била избрана за ръководител на един от партийните комитети, което е изборна, номенклатурна длъжност – няма как да се провери, тъй като архивът на БКП е основно прочистен. Самата Цачева миналата година опроверга твърдения на Велизар Енчев, че е била партиен секретар, и го заплаши със съд.
Доколко може да се вярва на това, след като през 2013 г. по БНТ Цецка Цачева заявява: „Чета някаква нова автобиография за мен във форумите. Не съм членувала в нито една партия, била съм само адвокат.“ Нещо, което три години по-късно сама опроверга.
Адвокатски неволи
В адвокатската практика на Цецка Цачева също има „бели петна“. Безспорен факт е, че срещу нея има сигнал за нарушения по няколко дела, подаден до адвокатския съвет. Негов автор е бившият й приятел и съратник – Найден Зеленогорски, бивш кмет на Плевен, сега депутат от Реформаторския блок и участник в управляващата коалиция.
Влошаването на отношенията между Зеленогорски и Цачева започва по време на предизборната кампания за кмет на Плевен. Зеленогорски е кандидат от СДС, а Цачева на ГЕРБ. Битката е жестока, плевенските медии са залети с обвинения. Зеленогорски обвинява Цачева, че докато е юрисконсулт на община Плевен, съветва и противниковата страна.
Зеленогорски отказа да говори за случая пред „Сега“. Председателят на плевенската организация на СДС по онова време Стефан Ганев, който е бил дясна ръка на Зеленогорски като организационен секретар и общински съветник, също отказа информация. Той твърди, че е работил добре с Цачева и няма какво да каже друго. Не знаел, че е била член на БКП. Няма и спомен да са имали някакъв конфликт или да са подавани сигнали срещу нея.
Според пресцентъра на ГЕРБ след влизането на Цачева в политиката нейни опоненти са подали сигнал за два случая от практиката й. Разглеждането на единия случай било отхвърлено от колегията, а вторият бил изтекъл по давност и не е разглеждан. „Цачева е обжалвала второто решение в частта за погасяване по давност и е настоявала да се постанови решение по същество. Въпреки това решението на Адвокатска колегия – Плевен е оставено в сила и не е разглеждано по същество“, съобщи пресцентърът. И отказа да внесе яснота какво точно пише в сигналите.
От Плевенската адвокатска колегия лаконично потвърдиха, че е имало сигнал за дисциплинарни нарушения на Цачева, и то за 4, а не само за 2 граждански дела. Докладчикът предлага да не се образуват производства, като за две от тях причината е изтекла давност. Случаите стигат до Висшия дисциплинарен съд в София, който потвърждава решенията, става ясно от извлечение от документ на плевенската колегия. Висшият адвокатски съвет отказа информация какво точно съдържат сигналите.
„Сега“ дори не се задълбочи в шеметната кариера на съпруга на кандидат-президента Румен Данговски. Архитект по професия, той дълго време се занимава с гробищни паркове. В момента, когато Цачева става председател на парламента обаче, той първо постъпва на работа в държавната тогава „Булгартабак“, а след това се озовава в смятаната за хранилка на властта – РВД, която е известна с високите си заплати и купища привилегии.
„Съпругът ми не е участвал в приватизацията на „Булгартабак“, категорична е Цачева пред Нова тв. Тя поясни, че той е жертвал кариерата си заради нея. Постъпил в „Булгартабак“, защото трябвало някъде да работи, а в РВД вземал „1200 лв. по договор“. Според неофициална информация заплатите на експертите са поне 4 пъти по-високи. Разбира се, точна информация по въпроса не може да бъде получена, защото РВД отказва да я предостави.
Толкова за г-жа Цачева, която се кани да бъде „президент и на хората, които са разочаровани от политиците“.
Инспекторатът на МО държи в шах Румен Радев
„Сега“ поиска информация и за образованието и трудовия стаж на кандидата, подкрепен от БСП, ген. Румен Радев. Щабът му изпрати копия от поисканите документи, като не пропусна да се похвали с пълната със суперлативи характеристика на пилота от колежа „Максуел“ в САЩ.
Дипломите на Радев са от ВНВВУ „Георги Бенковски“, Военната академия „Г. С. Раковски“ и за докторска степен от Висшата атестационна комисия. Радев е учил за военен пилот от 1982 до 1987 г. в Долна Митрополия. Завършил е с 5,97 и пълно 6 на държавните изпити. От 1994 до 1996 г. следва във военната академия и завършва второ висше с пълно отличие. През 2000 г. му е присъдена научната степен доктор. Дипломите му притежават всички законови реквизити, освен че не се е подписал на тази от академията.
През 2002/03 г. Радев е обучаван в „Максуел“, където завършва годината като №1 сред чуждестранните студенти и №13 сред всички 260 курсисти. В характеристиката си е наречен: „воин на ХХI век, призван да побеждава“, „човек с изключителни резултати“, „бъдещ стратегически лидер“.
Трудовата справка на бившия генерал е публична и там няма изненади.
Единственото неизяснено обстоятелство е бил ли е в конфликт на интереси като командир на ВВС заради сегашната си съпруга Десислава Генчева, която е била счетоводител във ВВС, а след това и негов пиар. Военният министър Николай Ненчев нареди проверка, като видя тежки нарушения: Радев е назначил Генчева без ценз и е скрил фактическото си съжителство с нея.
Кандидат-президентът на БСП каза, че Генчева вече е негова съпруга и заяви пред „Дарик“: „Жена ми е назначена от ген. Попов, настоящия началник на отбраната, през 2011 г. за финансист, не от мен. Министърът все пак би следвало да внимава в това говорене.“
Радев не обясни кой е назначил Генчева за пиар. Проверката на инспектората на МО не е приключила, а достъпът до документи там е невъзможен..
Източник: segabg.com