Писах по въпросната тема няколко пъти, включително за номинацията на Гутереш. За да разберем какво се случи, трябва да се гмурнем в усуканите лабиринти на властовата политика на ЕС. Не, не използвам тази абревиатура по погрешка. Имам предвид именно Европейския съюз, а не ООН. Знаем как Москва обича да използва затрудненията на ЕС – както го направи и в този случай.
Тъй че нека започнем с това, което съм писал за Гутереш в предишна статия: „Гутереш е част от Партията на европейските социалисти (ПЕС). Издигането на неговата кандидатура от Португалия засилва влиянието на цялата партия в Европа. Техните съперници в региона – дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), водена от Ангела Меркел, не го харесват. Но има ход на ЕНП и на отчетливо по-десния лидер на Унгария Виктор Орбан, за противопоставяне на Гутериш. За целта те обмислят номинацията на Кристалина Георгиева, един от функционерите им в ЕС.“
Те точно това и направиха. Орбан и ЕНП успяха да си издействат Георгиева да бъде номинирана от родната си България. Имаше обаче проблем. България вече бе номиниранила кандидат – може би водещият кандидат, на име Ирина Бокова, настоящият ръководител на ЮНЕСКО. Всички знаеха, че руснаците искаха начело на ООН да застане източноевропеец, а Западът искаше жена. Затова първоначалният български кандидат Бокова изглеждаше идеалният избор. Това бе шансът за малка, древна България да блесне на световната сцена за първи път от хилядолетие, вероятно чак от пристигането на българите по сегашните им земи на коне от Централна Азия.
Добавете към този контекст и следното: без прецедент е една страна да номинира официално кандидата си, той да е на челни позиции, и после внезапно и зрелищно да го смени – в последната минута, пред очите на света. Но точно така стана: само преди седмица България изостави Бокова и издигна Георгиева. Последва катастофа – точно както предсказвах в предишните си статии.
България загуби своя веднъж-на-хилядолетие шанс да участва в управлението на света. Както се видя, Гутереш спечели.
Ако България беше нормална страна в добро здраве, премиерът й сега щеше да е подал оставка и правителството да е паднало. Защото решението за подмяна на номинациите бе лично на министър-председателя. Той направи това, въпреки че знаеше, че две трети от българските граждани предпочитат първия си кандидат.
Бойко Борисов е името на този премиер – дълбоко посредствен, дори тъпоумен интригант-сървайвър, съвсем в политическите традиции на региона. Той излезе за първи път на преден план като бодигард на последния комунистически сатрап в България. Това би трябвало да ви даде представа за качествата му.
И така, защо Бойко „смени конете“ насред надпреварата? Защо го направи? Той би трябвало да знае, че Георгиева никога няма да спечели, че тя никога няма да преодолее руското вето. Всички останали го знаеха. Дори аз го знаех. Ето какво съм написал:
„Кристалина Георгиева е изправена пред непреодолим проблем. Руснаците автоматично ще я отхвърлят. Казали са го изрично пред държавния си вестник. Тя беше и все още е безперспективен кандидат и трябва просто да се откаже, заради благото на всички: на страната си, на ООН, на света. Уви, тя не само не се отказва, но и удвои натиска си зад кулисите. Това няма да промени резултата й – кандидатурата й не може да преодолее ветото на Москва. Защо руснаците са срещу нея? Георгиева е вицепрезидент на Европейската комисия и неин ресор е бюджетът – тоест тя ръководи централния механизъм, наложил санкциите на ЕС срещу Русия. Които със сигурност ще бъдат подновени съвсем скоро.“
Последното гласуване в ООН показа, че срещу Георгиева имаше дори две, а не едно вето от страни-членки на Съвета за сигурност. Тъй като нещата в тая странна институция не стават по прозрачен начин, ще трябва да направим информирано предположение. (Съветът за сигурност най-напред провежда полу-прозрачни предварителни гласувания и едва след това кандидатът се предлага за одобрение на Общото събрание на ООН).
Според мои източници, Русия и Китай са били двете скептични към Георгиева държави в Съвета за сигурност – съвсем предсказуемо. Пекин има обичая да подкрепя Москва във всички важни гласувания в Съвета за сигурност. Но за да сипя още сол в раните на България, трябва да спомена, че Георгиева се класира едва осма, докато оригиналната номинация – Бокова, която остана независим кандидат, беше на четвърто място. И това се случи без официалната подкрепа на страната й! Ирина Бокова можеше да спечели.
Това бе и моята позиция през цялото време. Странното е, че организаторите на задкулисната кампания на Георгиева успяха да убедят водещи медии в жизнеспособността на кандидатурата й. В една скорошна статия на „Ню Йорк Таймс“, например, се появи дори следното твърдение: „Дипломати смятат, че Георгиева е сериозна конкуренция за Гутереш“. Наистина ли? Толкова безнадеждно нереалистична кандидатура да бъде представяна като труден конкурент?
И „Ню Йорк Таймс“ е един от многото… Какво им стана на всички тези уважавани трибуни от новинарските медии, че да се изхвърлят така погрешно предвид лесно прогнозируемия провал – за разлика от мен, щастлив съм да отбележа. Отговор: те бяха баламосани от внушителни политици на ЕС, които действаха в съответствие със собствените си междуособни битки и съображения. За тази цел на българския премиер Борисов бяха обещани 160 млн долара от ЕС във връзка с мигрантите, навлизащи откъм границата с Турция в България. Медиите в страната преливаха от информации за угрозата от финансови наказания, която биха сполетели България, ако Борисов не изпълни поисканото от него.
Що се отнася до Русия – лесно може да бъде париран всеки, който смята, че подкрепата за Георгиева и за ЕНП представляваше някаква анти-Путиновска мярка. Точно обратното се случи. Не само имаме вече избран представител на опозиционното в ЕС ляво крило – Гутереш, не само социалистическите европейски партии излъчиха следващия генерален секретар на ООН, но в добавка те са склонни много повече да поддържат Путин, отколкото би го правила Бокова.
Ето защо руснаците веднага прехвърлиха предпочитанията си и се отказаха от Източна Европа – когато дойде време да се решава сериозно. Предложи им се възможност да преметнат Меркел, Москва наложи вето Георгиева и гласува за Гутереш.
–-
*Мелик Кайлан е сътрудник на сп. „Форбс“, специализиран в отразяването на политически битки и военни конфликти. Пише още за „Уолстрийт Джърнъл“ и „Нюзуик“ – от 1990 г. насам.
Източник: Гласове
И оригинала към Форбс: