Управляващите са „скатали“ през тази година над 5 млрд. лв. Става въпрос за „замразени“ пари, с които е можело да се удвои икономическият растеж. Над 2 млрд. лв. са непохарчените средства за капиталови разходи. Още 2 млрд. лв. бяха заделени заради стрес тестовете на банките. Нито лев от 1,5 млрд. лв. (777 млн. евро) в т.нар. Фонд на фондовете не е вложен в българската икономика. Това е грандиозно икономическо престъпление, за което БСП ще търси политическа отговорност, заяви зам.-шефът на парламентарната бюджетна комисия проф. Румен Гечев.
Днес парламентарната бюджетна комисия прие Бюджет 2017. В проекта няма връзка между бюджетната политика и икономическото развитие, смята Гечев. Депутатът от ДПС Петър Чобанов пък откри грешка в бюджета за над 2 млрд. лв.
Приходите в Бюджет 2017 са силно подценени, а разчетите са базирани на недействителни цифри. Това заяви вчера по време на обсъждането на първо четене на Закона за държавния бюджет за 2017 г. в парламентарната бюджетна комисия депутатът от ДПС Петър Чобанов. По думите му има сериозно разминаване в разчетите на финансовия министър Владислав Горанов и данните на НСИ. Според статистиката до октомври 2016 г. брутният вътрешен продукт на страната е 88 млрд. лв., докато според записаното в проектобюджета икономиката ни е създала стоки и услуги за около 86 млрд. лв.
„Това са над 2 млрд. лв. разлика, което прави абсолютно недействителни всички сметки за следващата година. На базата на по-ниски очаквания за БВП лесно се отчитат по-високи постъпления в хазната. Когато брутният вътрешен продукт е нереален и заложените цифри са по-малки от реалните, дори при подтиснат икономически ръст може да бъде генериран излишък в размер на 700 млн. лв., които да отидат за различни политики“, коментира Чобанов пред investor.bg. Той уточни още, че когато финансовото министерство е правило изчисленията си, не са взети предвид фазите на икономическите цикли и ако тази година е била положителна с реализирани бюджетни излишъци, то не е ясно дали 2017 г. ще е такава и дали няма да има спад.
Затова Чобанов предложи да се оттегли проектобюджетът за 2017 г. и да се изготви нов, базиран на реалните числа. Само пет от членове на бюджетната комисия подкрепиха предложението на Чобанов и то беше отхвърлено.
Финансовият министър Владислав Горанов нито потвърди, нито отрече твърденията на Чобанов. Неглижира въпроса и каза, че не зависи от него. Според него цифрите в Бюджет 2017 са реалистични. Но така или иначе вероятно дори с коригирана прогноза нямало да се отрази сериозно на сметките. Законопроектът за държавния бюджет не задава брутния вътрешен продукт и не определя качеството на статистическата информация, която ни се предлага от Националния статистически институт, заяви Горанов.
„За нас от гледна точка на макростатистическите показатели е важно първо, на коя фаза от икономическия цикъл се намираме, и второ, как измененията на показателите от едната в следващата година влияят на икономиката“, каза Горанов. По думите му, ако професионално се погледнат старата и новата оценка на НСИ за размера на БВП, ще се забележи, че между 2016 и 2017 г. при старата и новата оценка разликата в ръста на БВП е пренебрежимо малка. „При старата оценка от септември ръстът на БВП е около 3,5 млрд. лева, а при новата около 3,6 млрд. лева“, пресметна финансовият министър. Той допълни, че ако двете прогнози се сравняват, има намаление на ръста на крайното потребление с около 86 млн. лева. „Чисто хипотетично тезата, че има скрити приходи в бюджета, се опровергава по тази линия“, заключи Горанов. Според него тези разлики в двете прогнози не биха могли да повлияят съществено на прогнозите за приходната част на бюджета за следващата година.
БСП отправи критики към управляващите заради липсата на подходящи политики в подкрепа на икономическия растеж. В проекта няма връзка между бюджетната политика и икономическото развитие, посочи зам.-шефът на бюджетната комисия проф. Румен Гечев. Затова според него бюджетът трябва да се преразгледа и да се променят показателите му.
В крайна сметка депутатите одобриха финансовия план на държавата за догодина, а също и бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса.
„Радев е новият Орешарски и покрай него ще се завърти цялата работа след това”, коментира Бойко Борисов, цитиран от NOVA. „Една от новите опорни точки на БСП е, че сме се разбрали едва ли не да им дам президентските избори и след това да направим широка коалиция. И за съжаление това се разпространява много и от нашите приятели в дясно. Още веднъж искам да кажа – нито с БСП, нито с ДПС ще управляваме. Ще станем опозиция”. Така Първият в държавата надъха е днес своите и ги наплаши за пореден път в опита да мобилизира максиммален вот за оцеляване на властта.
Дума, Vesti.bg