Схемата за спасяване на правителството при изборен разгром, започва да се очертава. Бойко Борисов няма да подава оставка, а ще поиска „вот на доверие“. Доколкото подобно вотове са абсолютна бутафория в нашата политика, това ще бъде циничен начин да се задържи на власт насила. Ще излезе, че след като народът му е гласувал „недоверие“, той ще получи доверие от собствените си депутати, дето са също толкова компрометирани, колкото и самият той.
Добре е да припомним, че самият Бойко превърна изборите във вот за или против правителството. Президентските избори нямат нищо общо с изпълнителната власт, те избират отделна институция – точно както се избират кметове например. Но Бойко постави залога, че гласуването е и за оставката на правителството. И народът гласува. При подобна ситуация, вотът на псевдо-доверие в парламента няма никаква стойност.
Почвата за подобно отчаяно спасение започна да се опипва, пусната от близкия до ГЕРБ математик Михаил Константинов. Самият Бойко очевидно е отчаян, защото след предсрочни избори, той вече никога няма да е премиер. Дори да се стигне до одумваната коалиция ГЕРБ-БСП, тя при всички положения няма да е с негово участие. Ще трябва да остане в парламента като лидер на парламентарна група. А Бойко е себичен и суетен политик, за него постът е по-важен от политиката. Немислимо е да не е на някакъв пост. Т.е. подаде ли оставка в понеделник, за него това е краят.
Преди време Бойко изигра същия номер в сходна ситуация. След случая с Мишо Бирата, трябваше да подаде оставка незабавно. Вместо това поиска вот на доверие, и естествено го получи. Окопа се във властта, и малко по-късно го изгони гневна тълпа с камъни.
Малко вероятно е нещо друго да се случи, ако опитат подобна схема сега. Във всички случаи обаче, подобно нещо няма да стане, ако ген.Радев спечели с голяма преднина. В този случай оставката е неизбежна. Затова и се счита, че пълната мобилизация на опозицията за втория тур е жизнено необходима. / ГН