Докато много хора тази сутрин у нас са сънували победа заради промяната, има един човек, който днес трябва бързо да изтрезнее от махмурлука на еуфорията.
Това е новият Президент, Генерал Радев.
Господин Президент, тълпата, която ви издигна е аморфна и разглезена на думи. Още тази седмица тя ще смени червената ябълка от пресконференцията снощи с яйца и компромати.
Срещу вас ще тръгне машината на жълтата политическа преса.
Ще се озовете между козните на дипломати, посолства, пиари, партии и обикновени идиоти.
Приемете няколко изречения, които не са съвети – просто са част от пожелателното мислене на тези, които гласуваха за Вас, но не точно за Вас – те просто мечтаеха за друга държава, в която да живеят.
Не напълнявайте. Няма нищо по-лошо от това на политик с осанка преди изборите и с уморено тяло в средата на мандата. Ваш враг са софрите на подмазвачите.
Не губете реалността. Дори и пилоти могат да се разбият в скалата на една изкривена реалност.
Не подценявайте. Има нещо, което трябва да ви притесни. Как така лесно станахте Президент? Как така една партия, която всички ругаят, която прави нищожен процент на избори за Парламент изведнъж успя да ви направи Първи с огромна преднина? Лекотата на една победа винаги компроментира победата. Мястото на Първия е горещо място. Вие ще сте стопанин на Горящата къща, а пожарогасителят няма да е у вас. Ще усетите тръпката на невъзможността. Ще ви се отрази на лицето.
Имате изключителни врагове. И в случая репликата, че си токова голям, колкото са големи враговете ви, е малко страшна. Ще трябва да живеете във флипера на Москва, Вашингтон и Турция, докато от Берлин ви пускат топчето, когато си искат.
Не слушайте Иван Кр. и хора като него. Ако не знаете кой е – скоро ще разберете. Не слушайте никого, който има бюджет отвън.
Има теория, че Вас ви сложиха на спусъка поради неясното геополитическо бъдеще на държавата. Има страх, че никой не може да спре бежанците. Има демография, която виси като Дамоклев меч над главата на нацията. Има гордиеви възли, които са забранени за разсичане.
Ще разберете, че българите изискват всичко от ръководителите си, но не дават нищо. Ще разберете неща, които никой не иска да знае. Ще разберете и че загубата на противниците ви на тези избори може да се окаже техен успех.
Не се усмихвайте. Не, защото предшественика Ви се усмихваше глупаво, (толкова глупаво, че на Институцията вече не можеше да се говори на „Вие“ ) – а защото долу хората няма на какво да се усмихват.
Не ставайте заложник на преторианците, които ви охраняват. Те са държава в държавата.
Като си тръгнете – не оставяйте държавата без армия. В момента сте главнокомандващ на колебливите незнаещи. Ако след пет години си тръгнете и ако имаме поне граничари – това ще върне малко от мечтаната държава.
Не отстъпвайте – ще разберете че тайно, явно и полека досега някой в Държавата работеше на престижната днес и окаяната утре длъжност „предател“. Дано такава дума има в черепа ви още, защото много хора я изхвърлиха като ненужна. А направиха го във времена на отстъпление. Както и думи като „чест“ и „лоялност“.
Не прекалявайте. Стопанинът на горящата къща не може да избира от много роли и пози.
Той трябва да спаси каквото има. И да гради отново. И всичко това – докато ви освиркват. Ще свикнете.
Но свикнете ли съвсем с освиркването – си тръгнете.
За да запазите нещо човешко и мъжко в себе си в месомелачката на политиката. Без него нито за човек, нито за политик няма да ставате. Успех ви желаем днес. Засега.
Утре – не се знае. Съвсем естествено ще бъде да ви желаем и провал. Със сигурност това ще се случи, ако почнете да боядисвате горящата къща.
Успех все пак – помислете дали човешкият успех може да е успех и на държавата. Защото последните 27 години държавният успех и човешкият успех пиеха на различни маси. На различни планети.
До 2021-ва значи.
П.П. Всъщност дали знаете, че за повечето от избирателите ви 2021-ва година е предел – те вярват, че това е толкова далече, че или тях няма да ги има, или Държавата няма да я има.
Та – успех – каквото и да значи това, в тази ситуация.
Мартин Карбовски, Епицентър