Radiovox.bg се добра до „План за действие при временна закрила в Република България“, носещ титул на Министерския съвет. Настоящият план, става ясно от текста, „е изготвен на основание чл. 80, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците.
Скандалният документ съдържа подробно описание на целите, задачите и критериите при определяне на КРИЗИСНИ СИТУАЦИИ с мигрантите, като се определят рисковите зони за възникването им, а именно: Първа зона – обхваща областите Видин, Монтана и Софийска област; Втора зона – обхваща областите Благоевград, Кюстендил и Перник; Трета зона – обхваща областите Хасково, Ямбол и Бургас; Четвърта зона – обхваща областите Варна, Русе и Добрич.
В Плана са описани отговорностите на централните и териториалните органи на изпълнителната власт – министерствата, ведомствата, областните и общинските администрации. Разпределени са задачите по министерства, като на Министерството на отбраната, например, е възложено да предостави райони на бивши военни обекти за „развръщане“ на бежански лагери, както и да обезпечи личен състав за тяхното изграждане.
Министерство на вътрешните работи – наред с охранителните си функции, пък е натоварено с изграждането на пунктове за първоначален прием (ППП) в граничната зона и предоставяне на МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ за изграждането на бежанските лагери, наричани в Плана временните приемателни центрове (ВПЦ).
Финансовото министерство планира ЕЖЕГОДНО В ЦЕНТРАЛНИЯ РЕПУБЛИКАНСКИ БЮДЖЕТ ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА за първоначални разходи.
С много задачи, разбира се, е натоварено Министерството на труда и социалната политика. Неговите регионални структури трябва да оказват „съдействие по приемане, настаняване, психологическо обслужване, подпомагат осигуряването с храна, вода и други социални дейности“ на мигрантите.
Министерство на Лиляна Павлова – на регионалното развитие и благоустройството, пък следва да разработи и да предостави географската си информационна система, съдържаща местоположението на временните приемателни центрове, тяхното инженерно, инфраструктурно, комуникационно, водоснабдително и канализационно осигуряване.
Подопечното на Петър Москов ведомство – Министерството на здравеопазването, се задължава да организира чрез регионалните си структури санитарно-хигиенен контрол, в т.ч. и първичен медицински филтър в ППП и оказването на спешна медицинска помощ. МЗ трябва и да съдейства на областните управители при организиране на дейността по оказване на специализирана медицинска помощ, транспортиране и последващо болнично лечение по договор с лечебно заведение.
С логистика е натоварено МВнР. То ще предоставя информация за възможност от риск за навлизане на територията на Република България на лица, търсещи временна закрила.
Министерство на околната среда и водите (МОСВ) пък ще следи да не би въздухът, почвата и водата на чужденците да са замърсени: „МОСВ извършва контрол за качество на компонентите на околната среда /почва, въздух и вода/ при изграждане и фунциониране на временните приемателни центрове.“
Транспортно-комуникационното министерство на Московски ще се грижи мигрантите и обслужващият ги персонал от българи да могат да се придвижват чрез БДЖ, както и да бъдат транспортирани необходимите товари за бежанските лагери. МТИТС също така следва да обезпечи пълен комуникационен комфорт на „лагерниците“: „МТИТС контролира изграждането на електронни съобщителни връзки, пощенски и куриерски услуги“, се нарежда в документа.
Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС) също има поставени задачи. Те са свързани с информиране на МС и Държавната агенция за бежанците при придобиване на „изпреварваща информация относно възможността за масово навлизане на лица, търсещи временна закрила“.
В Плана не са пропуснати и Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), Блгарски червен кръст (БЧК), областните управители на областите Видин, Монтана, Софийска област, Благоевград, Кюстендил, Перник, Хасково, Ямбол, Бургас, Варна, Русе и Добрич. Областните управители се задължават да ИЗПЪЛНЯВАТ ЗАДАЧИТЕ, поставени в Плана, а кметовете на общините, в които ще бъдат разположени бежанските лагери – да „подпомагат“ областните управители.
За ръководството и управлението Бойко Борисов създава Национален щаб, ръководен от него самия, за председател е назначена Румяна Бъчварова, а за секретар – шефът на Държавната агенция за бежанците Петя Първанова. В щаба са включени още зам.-министри и главни секретари на министерствата и ведомствата – съучастници в Плана. Именно щабът ще организира, координира и контролира като цяло действията по изпълнение му. Щабът ще предлага на МС и с колко от държавния бюджет да се финансират отделните мероприятия.
Освен това се създава и постоянно действаща междуведомствена експертна работна група (МЕРГ). В нейния състав влизат представители на министерства, ведомства, юридически лица със стопанска и нестопанска цел и неправителствени организации.
Не е пропусната и КРИЗИСНАТА СИТУАЦИЯ, като е посочено, че управлението на силите и средствата, участващи в овладяването й се осъществява от ведомствените щабове на органите на изпълнителната власт. В Плана са определени и СТЕПЕНИТЕ НА ГОТОВНОСТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗА, а именно: Постоянна готовност – условно обозначена като “зелена”; Предупреждение – условно обозначена като “жълта”; Повишена готовност – условно обозначена като “оранжева”; Реагиране – условно обозначена като “червена”. Преминаването в отделните степени на готовност се извършва със заповед на Бойко Борисов, става ясно от документа.
Интересна точка в Плана е РЕСУРСНОТО ОСИГУРЯВАНЕ. Съгласно нея, комуникационното и информационно осигуряване ще се извършва от телекомуникационни ФИРМИ със съдействието на МТИТС. Материално-техническото обезпечаване, включващо нужното имущества за изграждане и оборудване на бежанските лагери се възлага на областите управители, МВР, БЧК и други органи на изпълнителната власт. СРЕДСТВАТА за транспорт, необходими за извозване на мигратите, трябва да се обезпечават от областните управители и съответните кметове чрез СКЛЮЧЕНИ ДОГОВОРИ С ТРАНСПОРТНИ ФИРМИ.
Също с договори, частни фирми ще доставят храна, питейна вода и други комунално-битови услуги. Областните управи ще плащат и електроенергията на бежанските лагери.
ФИНАНСОВОТО ОСИГУРЯВАНЕ на Плана „се осъществява в рамките на одобрените средства по бюджетите за съответната година на държавните органи и институции, ангажирани с неговото изпълнение.“ Следва конкретизиране за целевите разходи по централния бюджет, в който се предвиждат средства и за изпълнение на дейности при въвеждане на Плана в действие – тези средства са също в рамките на одобрената разходна част на държавния бюджет. Предвидени са и ДОПЪЛНИТЕЛНИ СРЕДСТВА , „като при необходимост се предоставят допълнително по бюджетите на министерствата и ведомствата, ангажирани с изпълнението на плана, чрез корекции между централния бюджет и съответните бюджети.“
По-нататък в Плана следват Приложения. В първото е посочена Нормативна уредба, в която са изброени видовете закрила, която България предоставя на чужденците: убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила.
Второто приложение изброява органите на изпълнитената власт, разработващи плановете за временна закрила.
Третото приложение представлява СПИСЪК НА ТЕРЕНИТЕ, ОПРЕДЕЛЕНИ ЗА РАЗВРЪЩАНЕ НА ВРЕМЕННИТЕ ПРИЕМАТЕЛНИ ЦЕНТРОВЕ В ЗОНИТЕ НА РИСК. Именно негоradiovox.bg публикува. Това всъщност е списък с военни имоти, които Николай Ненчев като министър на отбраната предоставя за изграждане на бежанските центрове.
В Приложение 4 са посочени изискванията към пунктовете за първоначален прием, а в 5 – дейностите, които се осъществяват в тях.
Шестото приложение е посветено на ИЗИСКВАНИЯТА към бежанските лагери, а осмото – на дейностите, осъществявани в тях. Между двете като Приложение 7 е сложена и схема какво трябва да е разположението на елементите в един временен център.
Интересно е Приложение 9, което представлява ПРИМЕРЕН СЪСТАВ НА ВРЕМЕНЕН ПРИЕМАТЕЛЕН ЦЕНТЪР за 1000 човека. Съгласно него, ръководството на един такъв бежански лагер трябва да включва: ръководство от един управител и двама негови заместници,назначавани от областния управител, а общата администрация се състои от общо 12 души, включително: 2-ма счетоводители, 2ма готвачи и двама шофьори с два автомобила. Медицинското обслужване пък се осигурява от: 2ма лекари, 2ма фелшери, 4 мед. сестри, 4ма санитари, плюс двама шофьори със – забележете – ДВЕ ЛИНЕЙКИ. Именно онези, които не достигат навсякъде в страната, а хора умират в очакването им, защото се бавят!
Има и ГРУПА ЗА ПОДДРЪЖКА на бежанските лагери, състояща се от 10! Души с шеф.
СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ – освен 11-те служители на ДАБ, се състои и от двама социални работника, плюс двама психолози, четирима прeводачи, а екип от четирима представители на БЧК се грижи временно настанените да имат достатъчно имущество и разпределя хуманитарните помощи. Охраната – вътрешна и външна, се обезпечава от МВР.
В приложение № 10 е списъкът на необходимите МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ И ИМУЩЕСТВО ЗА РАЗВРЪЩАНЕ на ЕДИН временен приемателен център на база отново на 1000 души. Следва таблица, съгласно която, например, всеки ден и при всяко хранене на мигрантите се дават комплект прибори за ЕДНОКРАТНА употреба, а самата храна е предвидена като КЕТЪРИНГ! Извън десетките различни видове палатки, а също спално бельо, готварски печки и фенерчета, незнайно защо са включени и ДВЕ ПИШЕЩИ МАШИНИ, 10 телевизора, индивидуални ЗАЩИТНИ пакети и лични ПРЕВЪРЗОЧНИ пакети. Има предвиден дори по един противогаз за всеки мигрант, или общо 1000 бройки. Включени са и филтри за ПРЕЧИСТВАНЕ НА ВОДА (при положение, че питейната вода се доставя по договор и на калпак днево се предвижда по бутилка минерлна вода от 1,5 л)
И стигаме до ЗАБЕЛЕЖКА, според която приблизителната сума, недостигаща за необходимото оборудване и имущество за доокомплектоване на такъв бежански лагер за 1000 души, е… 100 000 лева!
Следва още по-скандалното Приложение 11, представляващо ПРИМЕРН РАЗЧЕТ НА НЕОБХОДИМИЯ МИНИМУМ ЗА МАТЕРИАЛНО И ДРУГО ОСИГУРЯВАНЕ И ПРИБЛИЗИТЕЛНАТА ИМ СТОЙНОСТ В ЛЕВА. Недостигащите активи се обезпечават от областните управители, тоест въпросните 100 000 лв. Пак те трябва да намерят и средствата от по 25 000 лв месечно за функционирането на всеки лагер.
В таблицата са посочени и ИЗИСКВАНИЯТА за създаването на лагерите. Според тях общата жизнена площ за едно лице е 30 кв.м., включващи и площ за спално помещение – евентуално палатка, от 3.5 – 4 кв. м. За изграждането пък на ЕДИН бежански лагер трябват минимум 30 декара! Бутилираната вода за пиене представлява месечен разход за 30 000 бутилки минерала вода 1 ½ л. (15 000 лв месечно), а течащата вода ще струва около 900 лв месено на всеки лагер. Предвидени са и по 50 химически тоалетни за всеки временен център, а стойността им за месечен наем е 15 000 лв., Медицинското обслужване ще струва 13 400 лв. за 30 дни.
Всяко министерство и държавно ведомство ще плаща от бюджета си заплатите и командировъчните на служителите си, обслужващи мигрантите. Преводаческите услуги и командировачите на преводачите се поемат от ДАБ.
В края на таблицата са обобщени и бюджетите на всеки бежански лагер, като предвиденият месечен бюджет за издръжката на всеки е 211 700 лв. Стойността на първоначалното „доокомплектоване“ на всеки временен център обаче е различно (това включва само изграждането на комуникационната клетка, замерването по еко защитата и транспортни разходи):
С. Бояново, общ. Елхово, за първия месец – 304 700 лв.
Доокомплектоването на лагера в с. Любимец ще струва първия месец 303 500 лв.
Лагерът в Сливница, общ. Кресна ще се финансира първия месец с 306 700 лв.
Останалите предвидени места за бежански лагери не са изброени.
В Плана е включен дори празен екземпляр със списък на получилите го отговорни лица – той се дава само срещу подпис на въвлечените в него изпълнители.
От документа стават ясни няколко основни положения. Първо, че риск от бежански наплив има и той е сериозен, след като се разработват планове за реакция. Второ, пари за бежанците ежемесечно и ежегодно ще се дават от Републиканския бюджет, сиреч – от джоба на българския данъкоплатец. Трето, мобилизирани са всички възможkи институции, които участват с активи, средства, логистика и личен състав в изграждането и поддържането на бежанските лагери. Четвърто, предвидени са – засега! – шест места за изграждането на бежански лагери с по 1000 души във всеки.
Възниква и логичният въпрос – къде са уж милионите, отпуснати от ЕС на България, и за какво и как точно ще се изразходват те, след като всички харчове по безценните мигранти се поема от държавния бюджет?
Ако средствата от ЕС са преведени в бюджета централrзирано, а той ги разпределя по държавните учреждения, които ще се разплащат, то КАК и ПО КОЛКО пари са им отпуснати и кога точно ще свършат те?
Толкова богата ли е България, че да плаща на хиляди мигранти престоя им тук, докато милиони българи мизерстват, студуват и умират без медицинска помощ?
Изводите оставяме на вас! А отговорите и отговорността – на властимащите!
Стоян Тодоров, radiovox.bg