В края на ноември 1989 г. случайността ме беше отвела заедно с колега професор в Прага на международна конференция. Бяхме настанени в хотела на Чехословашката академия на науките. Решихме да разгледаме града, но ни предупредиха да не излизаме, защото в 12 часа започва революция и ще бъде опасно. Останахме в хотела и се настанихме пред телевизора. В 12 часа наистина цялата страна спря и милиони хора излязоха на улиците. Заводи и предприятия, магазини и превозни средства не работеха. Започнаха митинги, речи, скандирания. В 14 часа всичко свърши и хората се върнаха на работа, а в резултат на това, което бе станало, Комунистическата партия на Чехословакия обяви, че ще предаде монопола си върху политическата власт. Излязохме с колегата да се разходим. Магазините бяха отворени, превозните средства вървяха, течеше вече обичайния живот, все едно, че нищо не беше се случило. По улиците беше чисто и подредено. Нямаше дори хвърлени хартийки по тротоарите, да не говорим за обърнати кофи за боклук или някакви разрушения. Революцията беше свършила в обедната почивка и хората бяха продължили работата си.
В главата ми бяха тези спомени по-късно, когато през 1990 г. у нас наблюдавах как бе опожарен партийния дом и оттам вилнеещата тълпа изнасяше компютри, колбаси, безсмислени вещи. Сещах се за тях и при картините с разбиването и опустошаването на народното събрание през 1997 г. И си спомнях дневника на Иречек с впечатленията на един високоинтелигентен човек от една цивилизована нация, дошъл да помага на новоосвободена България. Сещах се за срещата и обяда на Алековия Бай Ганьо „на гости у Иречек”. А също и за една знаменита фраза на Монтескьо, който говори каква е разликата между варварина и цивилизования човек. Варваринът, според него, ако трябва да се добере до плодовете на едно дърво пред себе си, ще го отсече или счупи, докато цивилизованият човек ще откъсне плодовете и ще запази дървото. В това се състои може би основната разлика между чехите, които преминаха през „прехода”, без каквито и да са сериозни загуби и почти веднага започнаха да увеличават своя БВП над този от 1989 г. и башибозушкото разрушаване и разграбване в нашата страна, което няма прецедент в историята на модерната българска държава, дори след тежки и ужасни войни.
След разрушенията и националните катастрофи от три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, равнището на брутен вътрешен продукт от предвоенната 1913 г. е достигнато и надминато през 1927 г.(1), т.е. за 14 години или за по-малко време, отколкото е необходимо да се достигне равнището от 1989 г., без да е имало три войни, „Демократичният преход” се оказал по-страшен и по-разрушителен, отколкото взети заедно двете балкански и една световна война, водени от страната.
За времето на Втората световна война между 1939 и 1945 г. националният доход на България по ППС пада с около 30 %. Страната успява да надмине равнището на национален доход на човек от населението от 1939 г., т.е. най-високият доход преди 1944 г., още през 1950 г. На комунистите са нужни само 6 години, за да възстановят икономиката и да тръгнат нагоре. А 18 години след 1944 г., когато вземат властта, този доход е вече около 4 пъти повече.(2) Около 1975 г. е времето на най-голямото приближаване на дохода на човек от населението в страната към средното тогава за страните-членки на ЕС.(3) В годините на прехода към неолиберален и глобализиран свят връщането назад е главоломно.
У нас изминалите години на налагане отново на капитализъм в България между 1989 и 2013 г. са се оказали в определен смисъл „черна дупка” в историята. За целия този период по същество тя най-напред е разрушавала и то повече, отколкото по времето на войните и след това възстановявала, за да се върне на същото равнище. Равнището на продукция в селското стопанство не е достигнато и сигурно няма да бъде достигнато скоро. 23 години, които икономически са загубени в историята на България. Но сега разрушенията са били без война, в резултат на действията на политиците през този период. Никой не носи и няма изглед да понесе каквато и да отговорност, да не говорим за лично чувство за вина за това.
Впечатляващи са данните, ако се сравнява не БВП на човек от населението, а се използват по-модерни и комплексни показатели като известния индекс на човешко развитие, който се прилага от Програмата за развитие на ООН от 1990 г. насам и е израз на това как едно общество се грижи за човека. Той подрежда страните в света съобразно три основни критерия: (1) продължителност на човешкия живот от момента на раждането; (2) знанията, измервани с притегления показател от грамотността на възрастните и продължителността на училищното образование; (3) реалния доход на човек от населението. През 1987 г., когато за първи път ООН мери този показател, по индекс на човешко развитие страната е поставена на 27-мо място между 130 държави в света, като на първо място е била Япония, на 19-то – САЩ. Това означава, че развитието, осъществявано през предходните десетилетия, е било във висока степен успешно, защото по един комплексен показател страната се е оказала много напред в класацията, в сравнение с останалите държави в света.От Балканските страни само Гърция е малко преди нас – на 22-ро място, а от бившите социалистически държави само ГДР (21-во място) и Чехословакия (25-то място) са преди нас. Югославия е след нас (31-во място), Унгария е след нас – на 30-то място, Полша е на 33-то място, Румъния на 41-во място. След България са държави като Сингапур (35-то място) и Южна Корея (34-то място).(4)
Катастрофата през 90-те години, която не може да бъде обяснявана само с обективни фактори, но и с ирационалната и некомпетентна, силно разрушителна дейност на редица български политици и правителства, радикално променя класацията и държави, които са били или близко, или доста след нас, ни изпреварват значително. България рязко се срутва назад, изпреварена от десетки страни, които преди това са били след нея или близо до нея. В последния доклад за човешкото развитие от 2012 г. тя е на 57 място и очевидно продължава да върви надолу, защото, например, в 2004 г. тя е била на 54 място. 23 години след края на социализма и реставрацията на капитализма тя е била изпреварена от 30 държави. Централноевропейските страни, които бяха по-рано с близки до България показатели, но са имали по-рационален, компетентен, отговорен политически елит и са осъществили много по-малко разрушителна трансформация на страните си, решително са ни изпреварили. Полша, която през 1987 г. е след нас, сега е 18 позиции преди България – на 39-то място, Чешката република, която тогава ни е изпреварвала само с две позиции, сега е на 28-то място и ни надминава с 26 позиции, Унгария, която е била през 1987 г. с три места след нас, сега е на 37-то място и ни води с цели 20 позиции. Гърция, която през 1987 г. е била само три места по-напред, сега, независимо от тежкия икономически колапс, е с 28 позиции по-напред и е на 29-то място, т.е. тези, които са ръководили тази страна през този период, са били неизмеримо по-отговорни към своя народ. Сингапур, който е бил през 1987 г. след България, сега е отишъл на 18-то място и ни изпреварва с 99 позиции, Южна Корея, която също е била след нас, също ни изпреварва значително, бивайки на 12-то място, т.е. 45 позиции преди нас..(5) Днес ние сме отишли катастрофално назад и изглежда пълна утопия е да се върнем към ситуацията, която сме имали през последната година от социализма. Никога, никога повече средният българин няма да има равнището на индекса на човешко развитие, изразяващ съвкупно грижата към човека, от времето социализма. Катастрофалният капитализъм е направил това невъзможно
В началото на прехода имаме около 80 на сто средна прослойка в страната, като 15 % от населението по това време притежава кола, вила и апартамент, 35 % имат две от тези неща, а 40 % – поне едното, най-често апартамент. Само 10 % не притежават нито едно от тях.(6) Съществуват практически пълна заетост, всеобщо безплатно образование, гарантирано лично безплатно ниво на здравна защита, висока защита на майчинството, масово достъпна почивна и спортна база, високо ниво на културно потребление, огромни обществени фондове за потребление, значими държавни ресурси за интеграция на малцинствата, несъизмеримо повече средства, давани за наука и култура. През втората половина на 80-те години и особено през 1989-1990 г. обаче това се съпровожда с много по-високи очаквания за рязко подобрение на положението в резултат на „демокрацията и пазарната икономика”. Тези очаквания се разминават радикално с реалната посока на промените. Равнището на потребление на основни стоки от 1989 г. няма да бъде достигнато и през 2013 г., т.е. близо две десетилетия преход няма да доведат до същото равнище на удовлетворяване на потребностите на гражданите като цяло, както в края на социализма.
По същество протича процес на гигантско икономическо насилие над обикновения гражданин с методи, типични за първоначалното натрупване на капитала – експроприация на собственост и бързо увеличаване на социалното неравенство, свързано с крайна липса на ресурси. Извършва се експроприация на два вида собственост. Първата, са личните спестявания, които биват унищожавани чрез взривна либерализация на цените, инфлация и създаването на безконтролна банкова система, чието рухване стопява спестяванията на населението. Втората, е присвояването от едно малцинство на гигантска собственост, принадлежаща на всички граждани. В периода след 1944 г. в България се извършва одържавяване на собствеността на една немалка част от населението, но тази собственост се използва след това за умножаване и на нейна основа се развива една българска версия на социална държава. В периода 1989-2001 година имаме пак процес на отнемане на собственост, която е по основните фондове, с които разполага държавата, близо сто пъти по-голяма от експоприацията след 1944 г. от частни лица. Тези средства са принадлежали на всички българи, но са отнети от тях, унищожени, разграбени и разпределени между хората от едно малцинство от частни собственици, съставляващи малък процент от населението. Извършена е експроприация на собственост, несъпоставима по своите размери с това, което става у нас в периода 1944-1956 г. Тъй като този процес се извършва официално от политици, политически сили и правителства, той води до криминализацията на немалки части от новопоявилия се политически елит, което от своя страна има силни деморализиращи следствия за най-широки слоеве на обществото. Криминализирани са всички сфери на човешко битие. В резултат на всичко това България е намаляла с повече от два милиона и загубата на човешки ресурси е по-голяма, отколкото във всички войни, които е водила преди това буржоазна България преди 1944 г.
Извършено е гигантско историческо престъпление над българския народ. След Първата световна война през 1922 г. Стамболийски провежда референдум за съдене на виновниците за националната катастрофа. Според много изследователи това му коства главата. Стои въпросът дали сега е нужен такъв референдум и ще има ли смелост някой да го инициира? Ще бъде ли готов като Стамболийски да си сложи главата в торбата?
Автор: Васил Проданов
Проф., д.ф.н., Васил Проданов – преподавател в УНСС. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки(1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН(1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 21 книги, сред които «Познание и ценности», «Биоетика», «Биосоциални ценности» и др.
Бележки:
1 Вж. Рангелова, Росица. България в Европа: Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. изд. „Марин Дринов”, 2006, с. 174-174.
2 Вж. Рангелова, Росица. България в Европа: Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. изд. „Марин Дринов”, 2006, с. 60, 61, 109.
3 Вж. Рангелова, Росица. България в Европа: Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. изд. „Марин Дринов”, 2006, с. 166.
4 Human Development Report 1990, New York-Oxford: Oxford University Press, 1990, р. 111.
5 Human Development Report 2006. Beyond scarcity: Power, poverty and the global water crisis, New York: United Nations Development Programme,2006, pp. 283-284.
6 Райчев, А. и К. Стойчев. Какво се случи? Разказ за прехода в България 1989-2004, С., Изток-Запад, 2004, с. 63.
Източник: Поглед.инфо