Демонстрациите на десните в подкрепа на Путин станаха еквивалента на това, което са тениските с лика на Че Гевара за левите, пише американското списание Politico в свой анализ, публикуван на 7 ноември с автор Питър Померанцев. Ето и текстът на публикацията, препечатана от Иносми.ру.
„Той е кремълска марионетка!“ – това е бойният зов на тези, които се опитват да попречат на Доналд Тръмп да спечели изборите.
Само че откровените му пропутински позиции и недоказаните слухове за връзките му с Кремъл, пускани от неговите клеветници, така и не успяха да намалят популярността на Тръмп. И в този смисъл той не е сам. Подобни обвинения звучат по адрес на успешната кампания за излизане на Обединеното кралство от ЕС, както и по адрес на десните движения, набиращи скорост в Европа.
Но дали обвиненията в приятелство с Путин могат да се нарекат успешна стратегия? И дали, обвинявайки някого в сътрудничество с Кремъл, вие всъщност не му помагате да постигне целите си?
Представете си за миг, че сте лидер на „антиелитарно“ политическо движение, който привежда последователите си в изстъпление, плашейки ги с „либералния елит“ и „новия глобален ред“. Какво по-антиелитарно от това да покажеш „среден пръст“ на елита и на недружелюбните проекти като НАТО и ЕС, и да започнеш да подкрепяш човека, който се стреми да подрони основите им – Владимир Путин.
Има ли нещо, което да разгневи „либералните“ медии повече от няколко добри думи по адрес на Кремъл, който превърна в свой лозунг критиките срещу „либералните ценности“? И какво по-лесно от това да си навлечете нападките на либералния елит като се асоциирате с подобен род протест, имитирайки го?
За „антиелитарните“ десни демонстрацията на подкрепа за Путин стана еквивалент на това, което са тениските с лика на Че Гевара за левите.
По време на априлския референдум в Холандия по въпроса за подписване на споразумение за присъединяване на Украйна в ЕС, лидерите на антиимигрантското, антиевропейско движение с радост се възползваха от кремълската пропаганда, за да убедят холандците във „фашисткия“ характер на новото украинско правителство и да омаловажат ролята на Русия в украинския конфликт. Либералите пък ги обвиняваха, че са полезните идиоти на Кремъл, но безрезултатно. Избирателите не се вълнуваха от Путин. Вълнуваха ги предимно проблемите на имиграцията и икономиката. И спонтанно възприемаха антиевропейските позиции на руския президент като отражение на собствените си възгледи.
По време на кампанията за референдума по въпроса за излизане на Обединеното Кралство от ЕС привържениците на оставането постоянно твърдяха колко доволен ще е Путин, ако страната напусне Евросъюза. Привържениците на излизането пък се опитаха да представят тези опити като част от стремежа на глобалните елити да отвлекат вниманието на електората от истинските проблеми – имиграцията и икономиката.
Милионерът Арон Банкс, който подкрепяше излизането на Великобритания от ЕС, и бившият лидер на Партията на независимостта Найджъл Фарадж открито изразяваха възхищението си от Путин и неговата външна политика.
По същия начин, когато обвиниха Доналд Тръмп в тесни връзки с Путин, той призова Кремъл да хакне електронната поща на Хилари Клинтън. Тръмп също не крие възхищението си от Путин и открито говори за това. Очевидно смята, че щом Русия не отнема работните места на американците и не представлява пряка заплаха за избирателите като ислямския тероризъм или имигрантите от Мексико, леки заигравания с Кремъл не са предателство спрямо Америка.
Промосковските позиции, и дори само оспорването на традиционните позиции на истаблишмента спрямо Москва, са фантастично издевателство срещу вашингтонския елит. За кандидата, чиято тактика се заключава в провокирането на скандали и разбиване на табута, това е просто още един успешен прийом.
Но нито един десен политик обаче не подкрепя така ревностно Путин, както Марин Льо Пен – лидерът на френската антиимигрантска партия „Национален фронт“. Когато преди две години се разчу, че Националният фронт е получил кредит от 11 милиона евро от неголяма частна руска банка, свързана с обкръжението на Путин, мнозина решиха, че това е краят на политическата кариера на Льо Пен. Нищо подобно. Рейтингът й до днес продължава да е много висок.
Льо Пен открито призоваваше за отмяна на санкциите срещу Русия. Делегати на Националния фронт участват като наблюдатели на путинските референдуми, чиито резултати се оспорват от международните институции. В резултат Льо Пен поиска от Русия още 27 милиона евро. Но това не изглежда да притеснява привържениците й.
В тези отношения няма нищо „скрито“: очевидно те носят максимална изгода тъкмо когато са открити. Главното е да заявиш симпатията си към Путин.
Тайният език, шпионите, агентите и заговорите са инструмент от миналия век, когато Кремъл беше официален враг и сътрудничеството с него се смяташе за предателство. Но в днешната епоха на мощна интеграция простите понятия „съюзник“ и „враг“ са заменени от мрежите на нелинейните взаимовръзки.
Днес тези, които се опитват да отслабят позициите на Тръмп и Льо Пен, обвинявайки ги в недопустимо тесни връзки с Кремъл, рискуват да им окажат огромна услуга.
Руски дневник
https://bg.rbth.com/news/2016/11/07/politico-kak-putin-stana-che-gevara-za-desnite_645723