Като млад журналист Джон Пилджър е отразявал войната във Виетнам в продължение на десет години. Впоследствие той хвърли светлина върху много конфликти и се оказа един от най-надеждните анализатори на международната политика, както и талантлив режисьор. Като заклет враг на пропагандната война, той приветства действията на хората, които извадиха наяве злоупотребите на западните правителства, извършени с мълчаливото съучастие, а понякога и подкрепата на големи медии. В специално интервю за Investig’Action, Джон Пилджър разказа за новия си филм, The Coming War on China (“Предстоящата война срещу Китай”). Той ни разказа също за днешната опасност от ядрена война, която заплашва цялото човечеството.
– На 5 декември новият ви филм “Предстоящата война срещу Китай” (The Coming War on China) ще бъде излъчен за първи път във Великобритания. Можете ли да ни разкажете за него?
– “Предстоящата война срещу Китай” описва масовото увеличаване на американски военновъздушни и морски сили в Азия и Пасифика, чийто прицел е Китай. Филмът разглежда колкото пропагандата, толкова и военната провокация; новините ни казват, че Китай заплашва мира в региона, изграждайки писти за кацане на островите в Южнокитайско море; но това прикрива факта, че САЩ са обградили Китай с 400 военни бази (оборудвани с ракети, самолети, бойни кораби), което един специалист по стратегия нарече “перфектната примка”.
Филмът започва на Маршаловите острови, където бомба, подобна на онази, която бе хвърлена над Хирошима, е тествана всекидневно в продължение на 12 години. Той разкрива секретна програма (проект 4.1), която е превърнала цяла една нация в морски свинчена. Там САЩ построиха една от най-секретните си бази, която контролира зона от Тихия океан до Китай.
– Защо направихте този филм сега?
– “Предстоящата война срещу Китай” се зае да наруши мълчанието за ядрената война, която според военни специалисти вече не е немислима, а “вероятност”; той описва една нова Студена война, при която “фронтовите линии” не е толкова лесно да бъдат очертани, както при старата Студена война, а рисковете и опасностите са по-значителни.
– Подобно на Китай, Русия също изглежда, че е много важна мишена. Какво мислите за решението на британскии съдии да закрият банковите сметки на RT? А какво мислите за скорошната резолюция на Европейския парламент срещу руските медии, който ги третира по същия начин, както и терористичната пропаганда?
– Решението за затварянето на сметките на RT изглежда е било взето от банките, защото те може би се опасяват, че подлежат на глоби за “нарушаване на санкциите” срещу Русия. Въпреки това неотдавна RT бе информирана, че решението все още се обсъжда и няма непосредствена заплаха за сметките й. Тези два епизода са част от истерията срещу Русия, окуражавана от администрацията на Обама, както и от Европейския съюз.
– Неотдавна заявихте, че “вече е започнала световна война… и това е пропагандна война”. Какво могат да направят хората на бойната поле на информацията?
– Това, което хората би трябвало да направят, е да се обединят в голямо движение, което да изисква тяхното правителство да спре да ограбва и атакува други страни. Те не трябва да се разсейват с политиките на самонаблюдение (“политиките на идентичността”) и с фалшивите медийни реалности, които не са нищо друго, освен разширение на свирепата власт, упражнявана от Вашингтон, Париж, Брюксел и Лондон.
– Избирането на Тръмп повдигна оживен дебат в САЩ и в Европа. Дори някои леви анализатори приветстваха желанието на Тръмп да умиротвори отношенията с Русия. Споделяте ли техния оптимизъм?
– Думата “умиротворяване” е термин, датиращ от пропагандата на Студената война. В действителност, има друга форма на умиротворяване: прекалено много хора в Европа и в САЩ си мълчат, изправени пред опасните войнолюбиви прищевки на своите правителства. Когато миналата година се случиха жестокостите в Париж, Оланд изпрати бойни самолети да бомбардират Сирия. Какъв е резултатът? Той вероятно предизвика други жестокости.
– Тръмп по-малко войнолюбив ли ще бъде от Клинтън?
– Не би трябвало да се тревожим за онзи, който сдобри Русия и Европа, от мига, в който мирът е сключен. Алтернативата е война, а вероятно и ядрена война.
– Много хора се страхуват от подобно “политическо земетресение” в страна като Франция, където Националният фронт може да влезе в Елисейския дворец през 2017 г…
– Ако Националният фронт се домогне до Елисейския дворец, кой ще бъде виновен изцяло? Либералите, хора, които често сами се наричат “левицата”. Може би трябва да се погледнат в огледалото; те не създадоха никакво трайно движение, което да се противопостави на суровите икономии, както и на войнолюбието на правителството. Либия бе разрушена благодарение на бомбардировачите на Саркози, Клинтън и Камерън.
С Кадафи, който вече не е в състояние да навреди и плячкосването на неговата модерна държава, оръжията масово поеха на Юг. Това глупаво войнолюбие, както и умишленото разрушаване на Либия, отвориха вратите за нахълтването на мигранти и бежанци от Африка. Така наречената “мигрантска криза” в Европа е пряк резултат от атаките на Запада срещу крехките племенни общества. И кой се противопостави на това от всички онези, които днес се шокират от Тръмп и Льо Пен?
“Предстоящата война срещу Китай” (The Coming War on China) ще излезе в британските салони на 5 декември и ще бъде излъчен от ITV Network на 6 декември. Следващат година филмът ще бъде разпостранен в САЩ, Латинска Америка и Австралия.
Превод от френски: Галя Дачкова
ГЛАСОВЕ