Връщането на категориите на Студената война се превръща във фактор в нарастващото международно влияние на Русия. Притегателната сила на Русия днес се корени не в нейната идеология, а в могъщия й образ. Ако вярвате на най-ревностните противници на Путин, той печели през цялото време, пише политологът Иван Кръстев в коментар за New York Times.
Ето и целия коментар:
Като българин, мога да ви кажа, че международните медии отразяват изборите в малките европейски страни по същия начин, по който професор по литература чете криминален роман по време на лятната си почивка: това е приятно отвличане на вниманието, но човек лесно забравя героите и няма особено значение, ако сюжетът се разбърка. Обикновено това не е проблем, но може да се превърне в проблем следващата година.
През 2017 г. ще има избори не само в Германия, Франция и Холандия, но много вероятно още в Гърция, Италия и, отново, в България. Това ще е момент на истината за Европа. Социалните медии са атакувани от фалшиви новини и конспиративни теории, докато основните източници са обсебени от намесата на Кремъл в електоралните политики на западните демокрации. Намесата на Москва се е превърнала в универсално обяснение за всичко, което се случва в периферията на Европа, както и, изглежда, навсякъде по света. Така че е критично важно хората да разберат вярно историята. Но това няма да е лесно.
Вземете за пример президентските избори тук, в България, през ноември: международните медии представиха победата на Румен Радев, обучавал се в САЩ генерал от ВВС, който участва в изборите като независим кандидат, за още един триумф на руския президент Владимир Путин и доказателство за увеличаването на неговото влияние в Източна Европа. Това, че изборите в България малко или много съвпаднаха с тези в Молдова, в които победи кандидат, подкрепян от Русия, както и съобщенията за неуспешен проруски опит за преврат в Черна гора, доведоха много хора да извода, че Русия си връща традиционната сфера на влияние.
Така ли е в действителност?
Външната политика не е най-голямата грижа на повечето българи, които гласуват. Истината е, че влиянието на Москва не навлиза в България – то си е тук отдавна. Повечето българи ценят членството ни в НАТО и, още повече, в Европейския съюз. Но по исторически и културологични причини повечето предпочитат да не гледат на Русия като на враг. Така че, очаквано, ген. Радев и неговият опонент в център-дясно призоваваха за премахване на санкциите срещу Русия и подобряване на отношенията с Москва.
Споделям тази българска история заради дебата дали предполагаемата намеса на Кремъл в изборите в САЩ е съживила категориите на Студената война за разбирането на света.
Резултатите в малките страни се обясняват като резултат нула на нула в играта между Русия и Запада. Има три големи проблема при този подход.
Първо, той повече обърква, отколкото изяснява. През 70-те и 80-те години на миналия век националисти от Третия свят бяха представяни с присмех от Запада като комунисти, въпреки че бяха фокусирани върху борбата за независимост, а не върху съветския комунизъм. САЩ и техните съюзници прахосаха много енергия да воюват с тях.
Но погрешното разпознаване на националистите като комунисти понякога се превръща в самоизпълняващо се пророчество: след като им беше поставен етикета „комунисти“, много от правителства в Третия свят наистина станаха просъветски. Поуката е, че не трябва да се изненадваме, ако постоянното поставяне на етикети на популистките партии и лидери в Европа като проруски ги превърне в приятели на Кремъл.
Второ, връщането на категориите на Студената война се превръща във фактор в нарастващото международно влияние на Русия. Настоящата обсесия на Запада към Путин е в новооткритата „мека сила“ на руския президент. Ако Москва, както много от медиите предполагат, може наистина да влияе на американските избори, как може малка България или дори Франция да вярва, че който и да е освен Кремъл ще реши кой да бъде следващият президент? Притегателната сила на Русия днес се корени не в нейната идеология, а в могъщия ѝ образ. Ако вярвате на най-ревностните противници на Путин, той печели през цялото време.
Последно, в глобалния свят външното влияние в избори е неизбежно. Частните граждани, не само правителствата – хакват имейл акаунти, разпространяват фалшиви новини и конспиративни теории и се опитват да разрушат репутацията на чуждестранни лидери.
Хакерите единаци и малките фалшиви политически групи могат лесно да сринат сървърите на избирателните комисии по целия свят. Навлизаме в период, в който сътресенията се превръщат в международен конкурс, и мнозина търсят пари и слава, като демонстрират способността си да сеят хаос извън техните граници. Категориите на Студената война игнорират тази нова реалност, защото тя е склонна да вижда всяка подривна дейност като работа на държавите. Резултатът е увеличаващ се риск от пресилена реакция и конфликт. В свят на взаимно осигурени сътресения повече от всякога има значение е способността да се направи разграничение между вдъхновена от държава и осъществена от държава подривна дейност.
Така че ако не искаме 2017 г. да остане в историята като Руска година, подобно на 1917 г., би било разумно медиите да странят от грандиозни сюжети, които обясняват всичко и вместо това да търсят детайли, които обясняват поне нещо. В крайна сметка, дори в ерата на глобалните медии, политиката остава местна.
ОФНЮЗ