Брус Гарнън – един от малцината, имали късмета да попаднат в капана на опасния триъгълник и да се измъкнат от него, споделя за филма “Бермудският триъгълник” на “Нешънъл джиографик”:
Приличаха на пукнатини, през които виждах ясното небе. Все едно бяха линии на времето. Усещах се в безтегловност, а самолетът се плъзгаше като на водна възглавница. Вярвам, че това беше повратен момент в живота ми. Убеден съм, че се докоснах до смъртта, но се завърнах с мисия. Видях тъканта на самото време. Най-накрая успях да се измъкна, а когато погледнах назад, забелязах как мъглата изчезва в една цепнатина – въртеше се в посока на часовниковата стрелка и сякаш се изпаряваше. Свързах се с кулата и оттам ми казаха, че съм съвсем близо до Маями, а аз очаквах да съм поне на 130 км източно от града. Оказа се, че съм летял в противоположната на желаната от мен посока. Дадох си сметка, че ако бях летял напред, може би тунелът на времето щеше да дезинтегрира и мен, и самолета.”
инфо: 168chasa.bg
Български журнал