Васко Начев, bulgariaanalytica
Два месеца след като в Алжир „разиграваха топката“ и осем години, след последното постигнато съгласие за намаляване на добива, този път във Виена ОПЕК се съгласи да възобнови усилията си и да подкрепи цените на петрола. Групата обяви съкращения на добива с 1.166 млн. барела на ден, влизащо в сила от началото на януари следващата година. Договореността ще действа в продължение на шест месеца. Сделката може да бъде подновена в края на май.
По-голямата част от участниците на пазара се съмняваха в способността на членовете на международния петролен картел да се споразумеят за каквото и да било, още по-малко да се договорят за намаляване на добива. По правилник, заседанията на групата са два пъти годишно, но няколко дни преди 30 ноември изглеждаше, че обсъжданата в Алжир през септември рамка за сделка, се разпада. Саудитците обявиха, че не биха се съгласили с каквато и да е договорка, в която не са взели участие всички членове на ОПЕК. На фона на случващото се, встрани и дискретно, руснаците работеха, за да успокояват егото на различните страни-членки и за заглаждане на споровете.
За участниците в търговията приближаването на срещата на ОПЕК се превърна в най-големия знак за съмнителния характер на перспективите на която и да е сделка на пазара на фючърси на суров петрол. Показателят, измерващ общия брой на отворените дълги и къси позиции, се увеличи до над 2 милиона поръчки, но се оказа, че спекулантите пускат залози за продължаване на същото от картела – просто реторика, без конкретна сделка.
На всяка от двугодишните срещи от 2014 г. насам, пазарът затаява дъх в очакване на поощрителни действия от страна на картела. Въпреки това ОПЕК продължаваше да разочарова пазара на петрол. Този път членовете на картела се чувстваха притиснати в ъгъла. Има три причини, поради които бездействието от страна на картела можеше да означава, че цената на петрола ще има прелом под нивото от $ 40.
Първата причина е, че ОПЕК намира опора в историята, която има тенденции да се повтори. След многото последни срещи, които не доведоха до никакви действия в изпълнение на мисията на картела да стабилизира цените на петрола, членовете знаят, че реакцията на пазара ще бъде да продава, което ще доведе до падане на цената. Така беше след неуспешното събиране на картела преди една година, което доведе до това петролът да се търгува по най-ниската цена от 2003 г. насам.
Друга причина за загрижеността на членовете е покачването на долара. Доларът е световната резервна валута и механизъм за бенчмарк ценообразуване на повечето стоки, включително и на петрола.
Доларът избухна в посока нагоре и в момента се търгува на най-високото си ниво от 2003 г. Тенденцията на по-висок долар е песимистична (“мечешка” според борсовия жаргон) за борсовите цени на суровините, като се има предвид обратната връзка между цената на валутата на САЩ и цените на суровините. В действителност исторически има много ясно изразена обратно пропорционална зависимост между цените на петрола и цената на американския долар. През последния месец наблюдавах съответствието между силния долар и цената на петрола WTI, която се намали до известна степен.
От началото на ноември доларът е нагоре с повече от 3% и с повече от 6% само през последните три месеца. Този скок на щатския долар би трябвало да съвпадне със съответния ($ 10 плюс) спад в цените на петрола. Това не се случи, тъй като цените на петрола останаха стабилни.
Аз не съм сигурен как точно трябва да се тълкува това разминаване, може би става въпрос за увеличено търсене, по-голямо отколкото анализаторите смятат. Може би петролните гурута надушиха съкращенията в добива на ОПЕК.
Третата причина е, че президентските избори в САЩ са не само знак, но и виртуална гаранция, че добивът на американски петрол ще се увеличи през следващите месеци и години. Новоизбраният президент Тръмп в кампанията си защитаваше платформа за стратегическа енергийна независимост и по-малко регулации върху петролните находища. По-малко регулация означава, че производствените разходи в САЩ ще намаляват и добивът през следващите години ще се увеличава. САЩ е третата страна по добив на суров петрол в света.
Политиката и икономиката отново изправиха ОПЕК до стената. Съпричастността на руския президент, който лично изрази подкрепата си за сделка, която ще стабилизира цената на петрола и обяви, че Русия ще поеме своя дял, за да се случи споразумението, е друга част от натиска, оказван върху министрите на петрола.
Сделка или не?
Както споменах по-горе, на 30 ноември ОПЕК направи нещо, което не беше в състояние да изпълни в продължение на години. Картелът обяви намаляване на добива с 1.166 млн. барела на ден, което ще влезе в сила през януари 2017 г. Саудитска Арабия се нагърби с по-голямата част, като пое ангажимент да намали дневния добив с 486,000 барела.
Инженерингът на сделката вероятно е резултат от руското влияние, съчетано с доза хитроумно търгашество. Саудитска Арабия беше казала, че ще се съгласи на сделка, само ако всички други членове на картела дадат своя дял. Иран, препъникамъкът за саудитците, се съгласи да замрази добива си на сегашното равнище, което е голяма победа за теокрацията в Иран, която е близък съюзник на правителството на Путин.
Оказа се, че извиването на ръце от страна на руснаците завърши с резултат, има сделка. Въпреки това, както при всяка сделка, ще трябва да изчакаме и да видим дали картелът ще се придържа към думите си от изявлението.
Дяволът е в детайлите
ОПЕК все още не е оповестил точните квоти на добив за членовете си и така винаги има потенциал за измама от тяхна страна. ОПЕК най-вероятно ще зависи от едната „честна дума“ – система, която може да произведе съмнителни резултати. Въпреки това, сделката е първата за картела, чиито членове официално хвърлят ръкавицата, противопоставяйки се на стратегията за наводняване на пазара с петрол, за да прогонят Северно-американския шистов добив и да изградят пазарен дял. Трябва да помним, че и след намаляването на добива на ОПЕК, картелът ще продължава да добива два и половина милиона барела повече на ден, отколкото преди две години. Свръх добивът е намален, като резултатът не е такъв какъвто пазарът очакваше. Много от участниците на пазара не се задържаха дълго на срещата на ОПЕК, тъй като повечето спекуланти заложиха на това, че от картелът няма да постигне споразумение.
Суровият петрол реагира
Фючърсите на суров петрол реагираха на новините от ОПЕК с надпревара за излизане от позициите си. Активните от месец януари NYMEX фючърси на суров петрол се установиха на 49.44 $ за барел на 30 ноември в навечерието на срещата на ОПЕК, печалбата е от $ 4.21 за барел на сесията. На 1 декември, той се търгуваше на ниво $ 51 за барел. Техническият тест за суров петрол в момента е на най-високото ниво от 10 октомври от $ 52,74. Суровият петрол тип Брент, репер за добива на суров петрол в Близкия изток, при договор от февруари се повиши до върхове от $ 52,36. На 1 декември Brent е над $ 53.50 за барел. Премията Brent над WTI сега е около нивото на февруари от $ 1.60.
Добивът на САЩ се увеличава
Новоизбраният президент на Съединените щати се кандидатира с платформа за енергийна независимост на страната. По-малкото регулации ще доведат до по-ниски производствени разходи за петролните компании в САЩ и суровият петрол отново ще потече от шистовите райони на страната, особено ако цената се движи нагоре от $ 50 за барел.
Заедно с това, през 2017 г. търсенето също може да подкрепи по-високата цена на петрола. Друго обещание на новия президент е в страната да се възстанови инфраструктурата и този проект да увеличи търсенето на всички промишлени стоки, включително и на енергия. Бъдещият финансов секретар очаква икономиката на САЩ през 2017 г. да нарасне с 3-4%, което ще увеличи търсенето на петрол.
Бях писал, че под $ 38 за суровия петрол капиталовите разходи се изчерпват, а над $ 50, американският суров петрол започва да „тече” отново. Това ще бъде търсене от страна на петролния пазар, което вероятно ще се определя през следващите месеци по пътя на най-малкото съпротивление на цената. ОПЕК предприе първата стъпка в изпълнение на мисията си да „стабилизира“ цената на нефта и да осигури „стабилен доход на производителите и справедлива възвращаемост на капитала за тези, които инвестират в петролната индустрия“. С добива на ОПЕК, който все още е над нивото от преди две години, не може да има място за допълнителни съкращения от картела в бъдеще, тъй като Саудитска Арабия капитулира. В допълнение предстоящото първично публично предлагане /IPO на Saudi Aramco означава, че по-високата цена на петрола е в интерес на Кралството и Saudi Aramco могат да бъдат готови да обмислят допълнителни съкращения, тъй като се подготвят частично да се освободят през идните месеци от зависимостта на приходите от петрол.
Ефектът Русия
Повечето анализатори смятаха, че постигането на сделка в ОПЕК е напразна мечта. В края на краищата, връзката между Саудитска Арабия и Иран през последните години вървеше спираловидно надолу. Двете нации продължават да водят прокси война в Йемен, а теокрацията в Иран не иска нищо повече, освен сваляне на саудитското кралско семейство.
Влиянието на Иран в Близкия изток е във възход откакто има сделка за ядрената му програма , а ангажирането на страната с Русия се стабилизира чрез близък съюз по Сирия. В същото време, докато базата на иранската власт се увеличава, тази на Саудитска Арабия намалява. Традиционната подкрепа на Съединените щати към саудитите е поставена под съмнение. Нацията силно се противопоставя на сделката на САЩ с Иран, а новоизбраният президент Тръмп каза, че саудитците ще трябва да започнат да плащат на САЩ за бъдеща военна защита. Освен това Контресът на САЩ преодоля ветото на Президента върху част от закон, позволяващ на гражданите на САЩ да съдят Кралство Саудитска Арабия заради трайни загуби, причинени на 11 септември 2001 година.
В събота 11.декември- страни, които не са членки на ОПЕК се договориха да намалят добива си с 558,000 барела на ден – 300,000 от които идват от Русия.
След този анонс министърът на петрола на Саудитска Арабия Халид ал- Фалих каза: „Мога да ви кажа с абсолютна сигурност, че на 1 януари ние ефективно ще намалим добива и по същество той ще бъде под нивото, с което се ангажирахме на 30 ноември“. Той добави, че е готов да намали добива под психологически значимото нивото от 10 млн. барела на ден, в зависимост от пазарните условия.
И все пак, не е ясно дали историческата сделка ще е достатъчна, за да се стопят натрупаните петролни запаси.
Саудитите виждат как през послединте месеци паричните им резерви падат и как приходите от петрола се смаляват заедно с намаляване на цената му. Доколкото Русия е основен играч в добива на петрол в света, подкрепата на Путин за намаляване на добива от страна на картела го постави в уникалната позиция да посредничи между Иран и Саудитска Арабия и да въздейства на саудитците така, че сделката да стане.
Въпреки че за мнозина големият победител е петролния пазар, при положение, че цената на стоката „енергия“ продължава да се покачва, аз мисля, че по-вероятно руският лидер е онзи, който излезе от Виена с „историческа победа“. Както каза ОПЕК на 30 ноември, доверието към Владимир Путин на световната сцена се разраства и влиянието му в Близкия изток ще достигне нов връх. Успехът от съкращаването на добива ще породи задължения за благодарност към руския лидер от страните в региона. САЩ също са победител защото шистовият петрол ще започне да тече отново. Сделката на ОПЕК идва в момент, когато светът се подготвя за едно ново начало в отношенията между Русия и САЩ, може би това ще е ерата на Тръмп-Путин. И в двата случая ОПЕК е Путинизиран, това може да има важни последици както за цената на петрола, така и за политическите опори на режимите в Близкия изток за години напред.