С изявленията на Радев за Крим, България рискува да изчезне от радара на външната политика на Европа
Веселин Марешки стои по-стабилно на сцената, отколкото първоначалните идеи на „Да, България”
Росен Плевнелиев свърши три пъти повече работа от предшествениците си, показа как трябва да се държи държавен глава в криза
Из интервю на Антоний Гълъбов във Фактор БГ:
Това беше много труден, но успешен мандат, защото от гледна точка на оценката, е трудно да бъде сравнен с предходните държавни глави. Той се разгърна в една изцяло нова ситуация. В нея най-важното беше това, че мандатът открои реално дадените на Плевнелиев в конституцията възможности, свързани с управление по време на кризи. Досега, с изключение на мандата на президента Петър Стоянов, и то само в началото му, в рамките на два месеца, не сме имали възможността да видим как функционира администрацията на „Дондуков” 2 под напрежение и в условие на криза. Тук имахме ситуации, при които месеци наред президентската администрация беше единствената стабилна институция в държавата. Трудно е да бъде сравнен мандатът на Росен Плевнелиев с предходните.
Реакцията на държавния глава, която предизвика неудовлетворение в Кремъл, беше по повод на химическата атака срещу гражданите на Сирия, реализирана от режима на Башар Асад. Едва миналата седмица ООН окончателно потвърди, че става дума именно за нападение с химическо оръжие и че това е отговорност на сирийския лидер. Призивът на Плевнелиев за реакция на международната общност беше посрещнат негативно от Москва. Конфронтацията е от страна на Кремъл и на хората, които се изживяват като негови говорители в България. Позицията на Росен Плевнелиев остана непроменена. Става въпрос за нарушаване на международното право, което е очевиден факт, който не подлежи на интерпретации. Тук не говорим за съгласие или несъгласие.
Свидетели сме на много особена ситуация, при която имаме много ясно премерване на сили между различни центрове на влияние, които се опитват да ни представят руските интереси като български.
Това е голямата интрига и големият въпрос в края на този мандат.
Усилията на Росен Плевнелиев костваха атаки и пропагандна война, които са сравними само с тези срещу Иван Костов, което е много обезпокоително само по себе си. Това беше огромна и много скъпа кампания, която продължи почти три години. Тя, без всякакво съмнение, трябва да даде предмет на внимателно изследване от страна на компетентните институции.
Няма съмнение, че всичко това се отрази върху публичния образ на президента Плевнелиев.
Сондажите на обществените нагласи показват, че тази кампания успя да свали подкрепата за него до над 30%, с които мисля, че приключва мандата си.
Нещо, което е трудно за сравнение с предходните мандати, защото си спомняме, че декларираното доверие и одобрение към предишните президенти беше поне два пъти по-високо за три пъти по-пестеливи, не искам да съм краен, изяви. Говоря специално за президента Георги Първанов.
При Плевнелиев имахме едно активно президентство, което заемаше позиции и отношение. В условия на много тежка пропагандна война, и президентската администрация продължаваше да работи активно.
В края на мандата си, поне хората, които си даваха сметка за трудностите за онова, през което беше преминато, продължават да подкрепят Росен Плевнелиев.
Аз смятам, че в рамките на конституционните си правомощия по отношение на помилванията, на опрощаването на държавни вземания, на процедурите за българско гражданство и т.н., всеки може да провери в сайта на президентството работата на Маргарита Попова. Екипът й в това отношение свърши работата си.
Големият въпрос беше, че почти в началото на мандата стана ясно, че има вътрешни принципни разделителни линии между президента и вицепрезидента, и особено през последните година и половина, две. Както г-жа Попова, така и екипът й демонстрираха, че се противопоставят на Росен Плевнелиев основно по линия на т.нар. „руско направление”. Това е разделителната линия.
Аз лично не съм видял съдържателни и принципни позиции, свързани с българските институции, с конструирането на българската стратегическа визия за развитие на страната до 2050 г., които да са принос на екипа на вицепрезидента. Доколкото става дума за „разделителни линии”, които се появиха в полза на интересите на чужда държава, това няма съществено значение за българския национален интерес.
Обезпокоително би било, ако се появи различна интерпретация на окупацията в Източна Украйна и анексирането на Крим. Това би било страшно, защото България рискува да изчезне от радара на външната политика на Европа.
Защото подобно различно говорене в една страна, е сигнал за дълбоки проблеми.
В интервютата си избраният за президент офицер от резерва Румен Радев, както би трябвало да е правилното обръщение към него, преповтаря почти дума по дума нещо, което каза в първия си телевизионен дебат преди първия тур на президентските избори за „забитото руско знаме в Крим”, де факто и де юре. Това не е стил, който може да бъде възприет безкритично, защото в международното право и политика няма израз „де факто е така, а де юре е иначе”. Не е зле експертите на Румен Радев да започнат да работят над темата, защото тя ще е важна за позициите ни в Европейския съюз.
До каква степен ние ще сме в състояние да дадем нова енергия на нашите партньори от ЕС и НАТО? Ние не сме между Брюксел и Москва, а сме с Брюксел! Имаме нужда от по-ясни ориентири. Колкото по-ясно новият екип на г-н Радев успее да се ориентира къде точно се намира, толкова по-добре.
Ако екипът на новоизбрания държавен глава продължи да тегли държавата към Кремъл, това по-скоро ще бъде самоизолация, защото България ще се постави в услуга на политически фактор, който целенасочено работи срещу Европейския съюз.
От 2009 г. говоря за доктрината „Путин”, която има за цел да дестабилизира ЕС.
Единствено президентът Росен Плевнелиев, в речта си пред Европейския парламент, изрази тази своя теза и получи пълна подкрепа от всички европейски лидери. Ако България влезе в този режим, ако не продължи да разпознава видовете санкции, които виждаме, ако продължим да говорим само за санкции, които ни вредят, ще влезем в глуха линия, в която няма да има съществено значение какво казваме.
Няма съмнение, че санкциите на ЕС са в две отделни групи – за окупирането на източните територии на Украйна, и отделно, за анексирането на Крим. Ние имаме проблем с контрасанкциите на Русия, които са асиметрични на наложените от ЕС.
Вместо да отговарят за недопускането на определени лица на територията на федерацията, имат за цел да дестабилизират износа на европейските страни.
Ако пред лицето на конкретните факти продължаваме да говорим със зле стъкмена пропаганда, това ще ни остави извън темата на разговора.
За първи път през изминалата година в контекста на предизборната кампания за президент бяхме свидетели на разколебаване на един политически консенсус, който беше много важен за България.
В страната ни за първи път набраха сили политически фактори, които настояват за това, че националният ни интерес има друга посока на защита, която е извън създаването на евроатлантическата интеграция.
Това е пукнатина, която още по време на предизборната кампания за следващото Народно събрание ще придобие още по-голямо очертание.
Това е разделителната линия, която отново може да ни изведе на барикади.
Самото разбиране, че българският национален интерес би могло да е различен от това, България да задълбочи и активизира участието си в НАТО и в Европейския съюз, означава, че имаме пробив на руската пропаганда.
Ако разделителната линия продължи да се оформя по този начин, аз не изключвам един момент, в който ще трябва да препотвърдим разбирането си – накъде вървим и къде искаме да стигнем?
bgr.news-front.info