Едни го наричат „руски шпионин“, други твърдят, че бил „американски агент“. „Аз наистина съм шпионин – шпионин на българския народ в бъдещото управление„, казва Румен Радев в обширно интервю за германския „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ)
В началото на статията, озаглавена „Генералът, шпионин на народа“, германският журналист Райнхард Везер разказва за кратката политическа кариера на Радев и цитира неговото собствено обяснение: „Социалистите знаеха, че никой от техните редици няма сериозни шансове да бъде избран, тъй че накараха социолозите да проучат как изглежда мечтаният президент на българите. А след това потърсиха кандидат, който пасва към този образ”. По-нататък в статията става дума за професионалната биография на Радев, за политическата ситуация в страната и за отношенията с Русия и Съветския съюз: „До 1989 година българските комунисти следваха съветското ръководство по-лоялно от всички останали страни в Източния блок, а тяхната партия-наследничка и до днес, 27 години след промените, все още поддържа много тесни отношения с Москва. И то не само в политическо отношение: олигарсите, които имат голямо влияние в партията, поддържат и делови връзки”.
В разговора с кореспондента на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ) новоизбраният български президент говори за кариерата си като натовски официер и се шегува с обвиненията, че бил „руски шпионин” или „американски агент”: „Казах им: спокойно, хора, аз наистина съм шпионин – шпионин на българския народ в бъдещото управление”.
Райнхард Везер представя позицията на Радев по въпроса за санкциите срещу Русия като прагматична: новоизбраният български президент се застъпва за диалог и доверие към Русия. „По въпроса за анексирането на Крим българският президент казва, че то, разбира се, представлява „нарушение на международното право”. Но политиката трябвало да остане реалистична: „А реализъм означава, че Крим практически е под руски контрол, независимо, че това противоречи на международното право”“, пише Везер, цитирайки новоизбрания български президент. Радев се застъпва за спазването на споразуменията от Минск и за търсене на дипломатическо решение в Украйна. Според него не бива да се допускат други случаи, подобни на Крим, а ЕС и НАТО трябва да запазят единството си по този въпрос.
По-нататък в обширната публикация на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” четем: „По отношение на Русия Радев отчетливо се различава от досегашния президент Росен Плевнелиев, който в този вестник преди няколко седмици предупреди, че Кремъл иска да дестабилизира ЕС. „Един държавен глава не бива да работи за това да изнамира врагове на страната си”, казва в тази връзка Радев. А на въпроса дали Русия е заплаха за Запада, отговаря така: „Ако говорим от една страна за ЕС и за НАТО, а от друга – за Русия, тогава трябва да се борим срещу насрещните паранои и у двете страни”.
В България позицията на отиващия си президент се споделя само от едно малцинство, което обаче е политически много активно. Става дума най-вече за либерални партии и представители на гражданското общество, които се смятат за продължители на антикомунистическото дисидентство.
От своя страна бъдещият президент Радев огласява позицията на голямото мнозинство.
Българите се чувстват езиково, културно и религиозно близки до Русия и освен това, заради ролята ѝ през 19 век, я смятат за освободителка от Османската империя. (…) В същото време в България има ясни мнозинства в полза на западните съюзи. Според допитване, публикувано миналата седмица във вестник „Капитал”, 77% одобряват членството в ЕС, а 60% – членството в НАТО”, припомня германският журналист. По-нататък в статията става дума за актуалните международни кризи. Авторът цитира Румен Радев с думите, че европейските правителства трябва да работят с хората, за да подсилят доверието към ЕС и НАТО. Във връзка с Брекзита, еврокризата и кризата с бежанците Радев казва следното: „Трябва да насочим всичките си усилия към запазване на единството в ЕС. Ако допуснем той да се разпадне, това би било гигантско разхищение на усилията на цели поколения”.
Радев има обаче и конкретни очаквания към ЕС: от една страна би искал България най-после да бъде приета в Шенгенското пространство, защото „не приемам да има Европа на две различни скорости”. По думите на Радев, Евросъюзът трябвало да положи повече усилия за защита на външните граници. Според него атентатите във Франция, Белгия и Германия показали, че в Европа са дошли много хора, за чиито намерения не сме достатъчно информирани. „Превенцията срещу терора в Германия започва на българската граница, нека не го забравяме”, казва Румен Радев пред кореспондента на ФАЦ.
В статията става дума и за решимостта на Радев да се бори срещу корупцията. Според автора, новоизбраният български президент формулира думите си много внимателно, не раздава обобщени оценки за политическата класа и създава впечатлението, че наистина желае да възстанови доверието на хората към политиците. В интервюто за вестника Радев обяснява, че неговата изборна победа е израз тъкмо на кризата на доверието между граждани и политици, която наблюдаваме в цяла Европа. Той смята, че са го избрали не толкова поради копнежа по „твърда ръка”, колкото като човек, който действа „организирано и отговорно”.
В края на статията във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” четем: „Радев се различава от своя предшественик по много неща, не само по отношението към Русия. Той създава впечатлението за човек, владеещ се по военному, докато отиващият си президент често пъти реагираше емоционално.
Двамата обаче имат една обща черта: говоренето им рязко се различава от често пъти безпределния популизъм, на който човек се натъква навред из българския политически пейзаж. Поне по време на предизборната борба Радев явно наистина се е доближил до образа на желания български президент. Доказват го изборните резултати в София: прозападно ориентираната столица е от промените насам непревземаема крепост за социалистите. Но Радев спечели и там ясно мнозинство”.
Епицентър