Едва ли има друг президент, който на изпроводяк оплюва вицето си. Не утърпя дребната душица на Плевнелиев, започна като ирландска пастирка и свършва като стрина ви Дивда от Голяма Кривда. Този човек така и не разбра какъв пост заема. И какъв е големият грях на Маргарита Попова? Била твърдяла, че не може човек да е президент само на част от българите. Явно, държавната ни глава за пет години не схвана, че тъкмо това е смисълът на Президентството. Където и да се появеше Плевнелиев, за каквото и да отвореше уста, правеше тъкмо обратното – разделяше нацията. От чие име подкрепяше шепата улични „протестъри“; от чие име възхваляваше горяните, че искали с оръжие да свалят комунизма; от чие име циркаджийски се правеше на ястреб, хулеше и нападаше Русия на закуска и на вечеря? Във всеки случай, не от името на 80 на сто от българите. А за капак се прояви и като предизборен агитпроп за „Да, Христо Иванов“.
Наистина ли досегашният обитател на „Дондуков“ 2 не вижда, че цял народ го осмива в лицето? Наистина ли не забеляза, че хората харесват Попова, защото умиваше с достойното си поведение очите на институцията? Тя се държеше като президент, не той. Имал проблем с нея. Лошото е, че ние всички имахме проблем с него. Ама не го разбира човекът. „Да си обединител на нацията, не значи да те харесват всички“, философства Негово Безмозъчие (Ах, колко невъзпитано се изразих, ама поне е вярно). Не, не значи това. То значи, ако не да харесваш всички, то поне да ги мериш с еднакъв аршин.
От една година не бил се виждал Плевнелиев с Попова. Грешка. Ако се беше виждал по-често, може би щеше да прихване малко от малко благородство и достойно поведение. Та да не се държи и в последните си дни като простодушната махленска клюкарка стрина ви Дивда.
ВЕЛИАНА ХРИСТОВА, ДУМА