Всяка година по това време британската неправителствена организация „Оксфам“ публикува своя пореден бомбастичен доклад, посветен на неравенството, с който „посреща“ традиционната среща говорилня на „световния елит“ в Давос. И пак от същите тези доклади гръмват познати сравнения с още по-познати изводи как единият процент най-богати жители на планетата притежават повече от останалите 99 на сто. След което в Давос съответните милиардери и представители на ключови институции, които дирижират съдбините на света, изчуруликват пред прожекторите своята „огромна загриженост“ и „тревога“ за растящата бедност. Но от това нито хайверът и шампанското им присядат, нито показната им филантропия излиза от рамките на обикновения пиар.
Тази година проучването не е по-различно. Само формулировките са „ъпдейтнати“, за да изглеждат осъвременени. Осемте най-богати притежават колкото 3,6 милиарда души, или половината свят. А това ниво на неравенство „заплашва да раздели обществата ни“, пише в доклада. Колко трогателно!
Известна е крилатата фраза, че „парите движат света напред“. Но напред към какво? Фактът, че животът на по-голямата част от човечеството става все по-труден, говори сам по себе си. Това, че някой притежава активи и богатства за сметка на правила и закони, създадени от самия него, го прави не предприемчив, а най-обикновен мошеник.
Старият чичко Маркс знае най-добре. Що мастило се изписа, що Нобелови награди за икономика се раздадоха, само и само да се отрекат неговите теории за принадената стойност като неплатен труд и за обективната закономерност при капитализма – богатите стават по-богати, бедните – по-бедни. Най-развитите капиталистически страни дори се принудиха чрез държавна намеса да създадат средна класа, която постепенно вече изчезва и всичко се връща към началото. Диалектика!
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ, ДУМА