Че става дума именно за преврат – става ясно и от блестящия преглед на Глен Грийнуолд, един от малкото останали безстрашни разследващи журналисти в западния свят, „Държавата в държавата воюва срещу избрания президент с недоказани обвинения, демократите аплодират“ (The Deep State Goes to War with President-Elect, Using Unverified Claims, as Democrats Cheer, The Intercept, 11 януари – има я в интернет). Изразът deep state („дълбока държава“) досега съм срещал на английски почти само по адрес на Турция. „Държавата в държавата“, както ми звучи по-гладко на български, в днешните САЩ са 14-те служби за сигурност.
Сред тях особено ЦРУ е метастазирала до нелечимост бюрокрация с главна цел собственото си увековечаване, с трикратно увеличен след 11 септември бюджет, занимаваща се рутинно с военни и други престъпления и изтезания и свързана на живот и смърт с агресивната неоконсервативна империалическа външна политика, на която Обама стана the blackface – бутафорно почерненото с горена тапа лице.
Че Обама, а не само Хилари и демократическата номенклатура, е в основата на преврата, свидетелства фактът, че не само ЦРУ, но и поне три други разузнавателни агенции участват синхронизирано в него. В същото време отиващият си президент усилено оркестрира култаджийски захласвания по себе си и семейството си и повече или по-малко рафинираните атаки на Холивуд срещу Тръмп. Тези номера ловят дикиш сред младите, жените, хората, заменящи политическото с lifestyle мислене. От Обама никаква подлост вече не бива да учудва.
Но превратът няма шанс да успее. Нюйоркският сенатор Чък Шумер, за когото съм гласувал два пъти и сега съжалявам, наистина каза, че Тръмп бил глупак да се конфронтира с разузнаването, което имало начин да го превие. Но Тръмп ще бъде президент след осем дни, пълен е с енергия, а службите не могат да му направят нищо, освен да пускат съшити с бели конци компромати на медиите.
Мит е и голямата интелигентност на Барак – некадърността на ЦРУ вече е станала пословична. Превратът им няма рационална цел и затова не може да успее. В дългосрочен план клеветите срещу Тръмп работят изключително в негова полза, както отбелязва и Грийнуолд. След неминуемото им разобличаване в близките месеци публиката ще стане нечувствителна към по-нататъшни легитимни критики срещу многобройните и много тежки кусури на Доналд, които и аз съм чепкал неведнъж.
Изключителното място, което Русия заема в нападките срещу Тръмп, силно вдига акциите й в САЩ и прави бързото подобряване на отношенията им просто неизбежно. А след напускането си на Белия дом Обама ще бъде подложен на унищожителна критика за действията си след 8 ноември, докато заедно с това републиканците усърдно ликвидират скромните му постижения във вътрешната политика. Положението на Хилари ще е особено тежко, съдебното преследване срещу нея за имейлите и за фондацията й със сигурност ще се възобнови след отпадането на обвиненията срещу Тръмп. Демократите ще бъдат принудени да признаят истината за причината за изборния си провал.
Тръмп безспорно е противен като човек и с твърде объркани идеи в политиката, но в ролята, в което е влязъл сега, изразява някои от тежненията на обикновените американци и става симпатичен на десетки милиони тв зрители. Той се превръща в народен герой – свинарят Ивайло, борец срещу корупираните и лицемерни елити.
Омразата и презрението му към разузнавателната общност като цяло са огромни и нескрити, въпреки дежурните му реверанси за важността на службите:„в нацистка Германия ли живеем?“, „фалшиви новини“, „фалш“, „петно“, „позор“, „боклук“ (garbage, crap), “болни хора”. Тръмп се зарече да разследва и разобличи всичките им фалшиви обвинения и единственият начин да го направи е кадровият – да махне всички „болни“ и да сложи хора с „морален компас“. До каква степен болестта е поразила организма на ЦРУ и дали има останало нещо за спасяване – ще се види до пролетта.
Още по-силни са омразата и презрението на избрания президент към медийния компонент на преврата, особено към CNN и ВВС, както и към злополучния новинарски сайт BuzzFeed, разпространил фалшивката за руския компромат срещу Тръмп във вторник вечерта. Ентусиазмът на превратаджиите от фалшивката за опреден път демонстрира ирационалната им природа – ту Тръмп бил приятел и алтер его на Путин, ту бил шантажиран от него.
На пресконференцията Тръмп брутално отряза репортера на CNN, отказа да му даде думата за въпрос и нарече телевизията му „фалшиви новини“ и „лъжливата станция“, а след това прессекретарят му заплаши изпадналия в истерия репортер, че ще го изхвърли, ако не спре да крещи. Просто не виждам как CNN утре ще получи акредитация в Белия дом и ще остане на сцената като централна новинарска мрежа. Колапсът на абонатите им е вече катастрофален.
И Тръмп, и номинираният за държавен секретар Рекс Тилърсън на думи платиха данък на антируската мода, но това очевидно беше про форма, първият – да не се конфронтира с всички медии наведнъж, вторият – да мине цедката на утвърждаването от Сената, също в сряда. Тръмп по едно време каза, че мисли, че Русия хакнала Демократическата партия – което веднага излезе като гореща новина в CNN – но после постоянно се отмяташе от казаното: ту хакерите можело да са други, ту – ами то „всички“ постоянно хаквали американците, и държави, включително Русия и Китай, че и отделни хора.
Нямаше никаква злъч срещу Русия в думите му, напротив, цялата му злъч по темата бе запазена за американските му опоненти – демократите, които не могли да си направят една компютърна защита (републиканците можели), Хилари, която, както станало ясно от изтеклите грами, знаела предварително въпросите за дебата, нелоялният Джон Подеста, който говорел ужасни неща за шефката си и не бил уволнен.
За Путин Тръмп говореше със симпатия – че руският президент го харесвал и предпочитал пред Хилари, било негов (на Доналд) актив, а не пасив, че Русия щяла сега да се отнася с повече уважение към Америка, и дори ако двамата не намерели общ език, дали някой случайно мисли, че Хилари би се справила по-добре? На този фон и антируското заклинателно писмо до Тръмп на бивши европейски държавници плюс българския бъдещ бивш президент силно ще бледнее.
Тилърсън на изслушването си в Сената изреди с равен глас почти всичките заклинания от русофобската литания, но вежливо, но твърдо отказа на републиканеца Рубио да нарече Путин „военопрестъпник“ за Алепо, скептичен е към въпроса за допълнителни санкции, иска Русия за партньор в борбата с „Ислямска държава“ и по други важни въпроси, дори допусна признаването на Крим за руски в рамките на „по-широки споразумения, задоволителни за украинците“. Умерен, старомоден, със силен „сладководен“ (от вътрешността на САЩ) акцент – напълно лишен от квазирелигиозния фанатизъм на неоконсервативните зилоти – с една дума, подобрен вариант на Кери. Тръмп го похвали за представянето му на изслушването и добави, че „Ислямска държава“ била създадена от (бездействието на) сегашната американска администрация.
Други интересни моменти в пресконференцията на Тръмп бяха коментарите му за Обамакеър и здравеопазването. Здравната реформа на Обама, която е същата като тази на републиканеца Ромни в Масачусетс през миналото десетилетие или като предложената от реакционера Никсън в началото на 70-те години, оставя здравното осигуряване в ръцете на частни застрахователни компании, но задължава със закон гражданите да си купуват от тях застраховки.
Вече е официално признато, че Обамакеър е в тежка криза и през 2017 г. месечните вноски ще се увеличат средно с 22% поради големите загуби на частните здравни застрахователи, след като започнали да плащат лечението на тежко болни, досега неосигурени хора. Но според Тръмп увеличението в някои щати щяло да е над 100%! Обамакеър, каза той на пресконференцията, така или иначе е пътник, но администрацията нямало да седи да чака сам да се срути под тежестта си, а бързо щяла да предложи на хората по-добър и по-евтин план.
Какъв ще е той Доналд не каза, но справедливо обвини фармацевтичната индустрия в пладнешко разбойничество и спомена за нови условия за централно договаряне цените на лекарствата. Това би било положителна мярка и реална стъпка към единствено правилното решение – единен платец, Медикеър за всички.
На пресконференцията Тръмп говори доста и за здравното осигуряване на военните ветерани, чиито болници сега са в окаяно състояние въпреки големите си разходи, и там имал намерение да използва опита на водещите в страната частни болници като Мейо клиник и Кливланд клиник. Това може да се тълкува като намек за реорганизация на заплащането на лекарите и болниците не на парче за извършени процедури, а въз основата на дългосрочното благополучие на пациентите им.
Като се приеме, че Тръмп няма да се опитва да приватизира Медикеър и Социална сигурност, има надежда, че популизмът му в някои случаи сериозно ще модифицира капиталистическата му природа. Доколкото се опълчва срещу естаблишмента, Тръмп е длъжен да се опре на масите, които го избраха. Яростта на превратаджиите го привързва към масите.
Основната тема на Тръмп на пресконференцията обаче си остана реиндустриализацията, за което той цитира няколко нови проекта, които бил уредил с „Форд“ и „ФИАТ Крайслер“, за големи нови заводи в САЩ. Доколко това е утопично предстои да видим и то ще е много интересно и за нас в България. Прозвучаха и умиротворителни нотки и към военнопромишления комплекс относно изтребителя F-35, дето ще има бюджетно дисциплиниране, но не и прекратяване на проекта.
Заедно с това, разбира се, режимът на Тръмп крие много заплахи за социалната деградация на Америка. Предстои голяма борба и в Конгреса, и в съда, и под формата на граждански протест и неподчинение. Критиката и борбата на левите срещу режима на Тръмп обаче трябва принципно да се разграничава от превратаджиите, от Хилари и Обама, демократическата номенклатура, службите и корпоративните медии, русофобската истерия. Демократите трябва да се обърнат с лице към причините за провала си, да преодолеят лимузинния си либерализъм и да слязат при хората. Ще плащат с кървави сълзи греха, който сториха към Бърни.
ВАЛЕНТИН ХАДЖИЙСКИ, Гласове