Балканите, и по-специално Сърбия, отдавна са обект на нападки от страна на Запада, тъй като те се отнасят със симпатия към Русия. Славянският произход е много значим момент за много сърби що се отнася до разпределението на симпатиите им. В конкретния случай сърбите се отнасят топло към руснаците и ги смятат за братски народ. Руснаците на свой ред им отвръщат със същото. И не е чудно, че и връзките на междуправителствено ниво в тази обстановка се развиват доста лесно и удобно. Страните отдавна се подкрепят както в икономически, така и в политически план.Подобна тенденция няма как да устройва Запада, като се има предвид отношението на европейските страни към Русия. Всяко приятелско действие на Сърбия към Русия винаги се сблъсква с недоволството и критиките на ЕС.
Русия днес се чувства достатъчно уверена пред лицето на беззъбия ЕС, затова въвличането ѝ в обстановката на Балканите все повече изглежда като предварително предопределено събитие.
Неотдавна Николай Парушев, шефът на Съвета за сигурност на Русия, определи разширяването на НАТО с включването на Черна гора, Македония и Босна в него, като най-големите заплахи за Русия от страна на Запада. Кремъл вече бе свидетел как България, някогашният му ключов съюзник на Балканите, се присъедини към алианса и ЕС, а след това сложи прът в проекта за изграждане на газопровод. Всичко, което Москва може да направи днес, е да подкрепя проруските политически фигури в региона – като например българския президент Румен Радев, и да се надява, че той ще успее да се противопостави на западния натиск.
Целта на Путин спрямо останалите балкански страни е в крайна сметка те да запазят неутралитет и, ако е възможно, да им осигури истинско чистилище по отношение на членството им в западните структури, пише „Блумбърг“.
Под една или друга форма Русия участва в делата на всяка балканска нация и участието ѝ ще става все по-активно. И ако обстановката се нагорещи, евентуалната ѝ политическа и военна намеса не може да се изключи напълно. За разлика от своя предшественик от 1990-те Борис Елцин, Путин не вярва, че сферите на влияние са остаряла концепция, отбелязва агенцията.
Инцидентът със спрения сръбски влак в Косово неотдавна е явно потвърждение на гореизложеното. След него сръбският президент Томислав Николич не изключи възможността в Косово да се изпрати армия, която да пази етническите сърби там. В същото време западните дейци незабавно разпространиха информация, че едва ли не Русия подсказала на Сърбия подобен вариант. Очевидно е, че Западът се опитва да внесе неразбирателство на Балканите, за да отслаби влиянието на Русия в региона, затова прибягва до любимата тактика на прилагане на информационен натиск.
Тази обстановка може да се превърне във важен елемент за Запада в по-нататъшните провокации, целящи да се разпали локален конфликт, който би провокирал влизането на НАТО в играта – нещо, което се е случвало и по-рано. Русия не иска да допусне подобно развитие на събитията, но ако то все пак настъпи, тя няма да остави Сърбия без подкрепа. Русия и Сърбия са приятелски държави, затова за Русия е крайно неизгодно да се създава конфликт, в което западната преса се опитва да убеди обществеността.
Руски дневник