По двама българи на ден правят опит за самоубийство. Това показват последни данни на Националния център за обществено здраве и анализи. През 2014 година 744 човека са посегнали на живота си, като от тях 20 са били деца. В света годишно за суицид мислят 800 хиляди човека, пише „Марица“.
Сред рисковите групи по отношение посягане на собствения живот са юноши и млади хора, както и възрастни над 70 години. Според проучванията до 95 % от сложилите край на живота си към момента на суицида са страдали от психично разстройство.
Това бе отбелязано на семинар, предназначен за обучение на журналисти как да отразяват случаи на самоубийства и участващи с психични разстройства.
Семинарът е част от предвидените дейности по Проект „Подобрени услуги за психично здраве“ на Националния център за обществено здраве и анализи по програма БГ07 „Инициативи за обществено здраве“, реализиран с подкрепата на Норвежки финансов механизъм и Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство.
„Суицидът е по-скоро процес, той не се случва като „гръм от ясно небе“, посочи д-р Илияна Кирилова, експерт в областта на психиатрията и психологията, която бе лектор на семинара. Статистиката показва, че жените правят повече на брой опити за самоубийство.
Мъжете обаче обикновено избират по-смъртоносни средства и при тях по-често опитите завършват със смърт. Рисковите фактори са липсата на подкрепа, семейното положение, безработица, конфликти, липса на вярвания.
Като към тях при жените се добавят и домашното и сексуалното насилие, патриархалните норми, следродилната депресия и следродилната психоза.
Мислите за смърт или за самоубийство обикновено са предшествани от много други симптоми на депресията като потиснато настроение, загуба на интерес към приятни дейности, загуба на тегло (в редки случаи увеличаване), безсъние (в редки случаи обратното), психомоторно неспокойствие или затормозеност, умора (загуба на енергия), чувство за незначителност или вина, нарушена концентрация.
Нащрек трябва да бъдем и когато възрастните хора започнат да избягват да се оплакват или прикриват състоянието си зад различни телесни симптоми.
Както и да не обясняваме импулсивното поведение на юношите в комбинация с други особености и прояви като алкохолна и наркотична зависимост, рязка промяна в поведението, нови необичайни интереси, като „типични“ за възрастта.
Според последните данни депресията засяга около 10 % от възрастните хора. По-често се наблюдава при жените – 21 %, по-рядко при мъжете – 13 %. Най-често от депресия страдат хора между 20 и 40 години, но може да се случи и на всяка друга възраст.
„Все още има неяснота за характера на психичните заболявания. А те могат да сполетят всеки”, категорични са психиатрите.
Повечето българи не разпознават симптомите им. Хората са склонни неправилно да интерпретират и неглижират странностите в поведението на засегнатите от психични разстройства. Приемат например за нормално импулсивното поведение сред тийнейджърите или затвореността при възрастните хора.
„Българите трябва да са уверени, че психичните заболявания са лечими. Човекът, който страда от психическо заболяване, може да води пълноценен живот и да има своята професионална реализация. Но за тази цел той се нуждае от адекватна подкрепа от близките си”, посочи експертът.
Противно на общите схващания, по-голямата част от психичноболните са обикновени хора, които ходят на работа и се опитват да се радват на живота си. Дори хората с по-тежки заболявания като шизофрения могат да бъдат лекувани ефективно и да бъдат интегрирани в общността.
Ширещото се неразбиране на психичните разстройства обаче поддържа поведение на дискриминация и нетолерантност в обществото. Хората автоматично поставят равенство между психично разстройство и опасност, което може само да увеличава вероятността засегнатите да не споделят преживяванията и да не търсят подкрепа.
Статистичните данни показват, че инцидентите, които приписваме на хората с психични разстройства, всъщност се извършват от хора в добро психично здраве. Едва при 7 % от случаите може да се говори за извършители с разстроена психика, обясни д-р Кирилова.
Нямаме основание да поддържаме тази стигма. Напротив, фактите показват, че психичноболните хора са по-често жертви, отколкото извършители на насилие. Не бива да се забравя, че психичното заболяване само по себе си не предполага агресивно поведение, което и се доказва от проучванията в областта.
БЛИЦ
http://www.blitz.bg/obshtestvo/po-dvama-blgari-na-den-posyagat-na-zhivota-si_news484983.html