Мнозинство от 73% от българите одобрява да се забрани влизането на граждани от различни мюсюлмански държави в България. „Против“ са 14 %, а останалите се колебаят. Това показва, че българите на практика одобряват идеята на американския президент Доналд Тръмп. Този извод се прави на базата на данните от последното национално представително проучване на „Галъп интернешънъл“. То е проведено чрез пряко интервю сред 822 души.
От „Галъп“ са опитали да проверят нагласите за миграцията и тероризма, които станаха отново актуални край политиката на Тръмп, напрежението у нас в Елин Пелин и други.
За спирането на всякакви социални и здравни помощи за циганите се обявяват 68 % от запитаните. Против такава идея са 19 %. Останалите пък се затрудняват да отговорят.
Социолозите коментират, че обществото ни не би било много против радикална социална и здравна реформа в духа на Тръмп.
На анкетираните са зададени провокативни въпроси, целящи да се проверят обществените реакции по модната напоследък тема „консервативно или либерално“.
Българите обаче са по-скоро стъписани от друга идея от политическия дебат в САЩ, а именно всеки да може да носи оръжие. „За“ са само 11 %. 76 % са против. Останалите се колебаят. Оказва се, че носенето на оръжие се радва на малко по-радушен прием сред по-младите.
Картината по отношение на евентуална забрана на абортите е сходна. Тази знакова идея е позната от американския дневен ред и наскоро предизвика дискусия и в Полша.
В подкрепа на идеята са се изказали само 12 %. Против са 69 %. Останалите се затрудняват да отговорят. Сред отговорилите „за“ личат по-скоро възрастни хора.
Социолозите коментират, че явно някои консервативни идеи изглеждат по-скоро чужди за обществото ни, но относно мигрантите и малцинствата стават привърженици на послания, подобни на тези на Тръмп.
От социологическата агенция припомнят, че преди изборите в САЩ УИН/“Галъп интернешънъл“ е проверила отношението към Доналд Тръмп и Хилари Клинтън в 45 страни по света. В Западна Европа, Латинска Америка и Африка била изключително популярна Клинтън. Русия и Китай пък популярен бил Тръмп.
Тогава нашата страна се е наредила сред тези с преобладаваща подкрепа за Клинтън. Тя обаче била сравнително ниска в сравнение с другите страни. Наредили сме се едва на 38 място сред 45 изследвани страни. Социолозите отбелязват, че още тогава е станало ясно, че не малка част от обществото ни гледа благосклонно на Тръмп и посланията му.
Относно терористичните атаки, 30 % от анкетираните българи са посочили, че опасността от тях влияе на бъдещите им планове. 53 % отричат да усещат такова влияние, а останалите се затрудняват да отговорят. По изчисленията на социолозите това означава, че около 1,7 млн. пълнолетни българи смятат, че непосредственото или по-далечното им бъдеще се влияе от терористичната опасност.
Оказва се, че има все по-големи страхове от миграцията. В навечерието на 2017 г. страховете са чувствително по-високи.
Ако през 2013 г. и 2015 г. между една четвърт и една трета от пълнолетните българи все още не са смятали, че бежанците са заплаха за националната ни сигурност, сега само 6% смятат така. 77 % са на мнение, че бежанците са очевидна заплаха, а останалите се колебаят.
От „Галъп“ коментират, че в последните четири години устойчиво е нараствал делът на тези, според които отделянето на пари за бежанци е несправедливо – от 55 % в края на 2013 г. до 75 % в днешни дни. Устойчиво е спаднала тежестта на противоположното мнение – от 28 % през 2013 г. до 10 % сега.
Социолозите са проверили и по-състрадателното отношение на българите. През 2013 и 2015 г. мнозинството от две трети се съгласявало с твърдението „Бежанците са изпаднали в беда хора – човешко е да им помагаме“. В навечерието на 2017 г. обаче само 28 % са били на това мнение. На противоположното – 33 %, а колебаещите са 39 %.
От „Галъп“ смятат, че последната една година рязко е променила нагласите по темата. 2016 г. е била ключова в това отношение, а 2017 г. щяла да бъде дори още по-тревожна, смятат социолозите.
Те подчертават, че отговорите не бива да стават поводи за обобщения за толерантността на обществото ни. Данните могат да послужат най-вече за хипотези за следващи изследвания, тъй като показват преди всичко страх от неизвестното и непознатото. Показвали и липса на увереност, че България има достатъчно съпротивителни сили.
Социолозите обръщат внимание, че някои от тестваните твърдения и идеи са крайни, като целта е да се провери до каква степен обществото ни е радикализирано. Те заключват, че радикалността расте, но не е достигнала до екстремни нагласи. Констатира се, че българите вече трудно правят разлика между бежанци и икономически мигранти, като понятията се сливат. Проличава и сливане на понятията „миграция“ и „тероризъм“.
Нюз БГ