Джон Маккейн: Не съм сред тези, които имат инстинктивно отрицателно отношение към Организацията на обединените нации. Вярвам, че има моменти, когато международни организации могат да бъдат използвани, за да се защитят интересите на САЩ по някои въпроси.
Американският сенатор Маккейн е познат с изказванията си срещу Путин. Други американски политици аргументират антируската си реторика с филантропска загриженост за съдбата на народите, намиращи се в конфликтни отношения с Русия, но Макейн открива навсякъде заплаха за икономическите интереси на САЩ. Неговият най-голям страх е Русия да не измести САЩ от първото място на глобална икономическа сила. Когато изказва загриженост за съдбата на Крим, той не се позовава на подписани договори, не говори за съдбата на различните националности на полуострова, освен за татарите. Притеснявал се къде ще отидат, въпреки че няма индикации за масовото им преселение към други територии. Но истинската му тревога е, че Крим олицетворявал намаляващото доверие към САЩ.
На 14 март, 2014 година за The New York Times Маккейн сподели: Най-тревожно в агресията на Путин в Крим е, че тя отразява нарастващия спад на доверието на света към Америка. Крим трябва да бъде мястото, където президентът Обама трябва да започне да възстановява доверието в САЩ като световен лидер. Това не означава военни действия срещу Русия. Ще означава санкциониране на руски официални лица, изолиране на Русия в международен план, и увеличаване на военното присъствие и на НАТО по своята източна граница…Съединените щати трябва да гледат отвъд Путин. Неговият режим може да е внушителен, но е гнил отвътре. Неговата Русия не е велика сила наравно с Америка.
При посещението в Киев в края на 2016 г. Маккейн заяви: „Вашата борба е и наша борба“
Крайният негативизъм на Джон Маккейн към Русия ескалира от 2008 година. Тогава руските медии публикуваха писмото му до представителите на Руската федерация към ООН с искане за финансова подкрепа за кампанията му за сенатор. В свое оправдание Маккейн каза, че става въпрос за грешно адресирано съобщение, но публичният позор изостри нетърпимостта му към Русия. Конфликтът между Русия и Украйна се яви удобен повод да разчисти личните си сметки, използвайки за целта Украйна. През 2015 година той апелира към президента Обама за доставка на смъртоносни оръжия на Киев, за да бъде спрян руския агресор. Този призив е крайъгълен камък на цялостната концепция на Маккейн за външната политика на САЩ – използване на всички възможности за затвърждаване на американската световна хегемония, без да е задължителна пряка намеса в конфликтни двустранни отношения.
ОТКЪСИ ОТ ДРУГИ ИЗКАЗВАНИЯ НА ДЖОН МАККЕЙН
На 7 март, 1977 г.пред Годишна конференция на политиците-консерватори
Трябва ли Съединените щати да бъдат световен жандарм? Не, не трябва. С разпадането на Съветския съюз вече не сме изправени пред антагонистична суперсила, чиято военна и политическа цел е нашето унищожение. И все пак ние поддържаме мощни военни сили с голяма тежест за данъкоплатците на САЩ, защото САЩ остава глобална сила с глобални интереси, които надхвърлят битките от Студената война. Така че истинският въпрос пред нас е, при какви условия и за какви цели Съединените щати трябва да се ангажират в ограниченото използване на военна сила за ограничени цели? Въпросът не е дали САЩ трябва някога да използва военна сила.
Само пацифист или изолационист би помислил, например, че САЩ не трябваше да дава съгласие за инвазия в Кувейт и срещу Саддам Хюсеин при неговото господство в Персийския залив, въпреки че иракската републиканска гвардия със сигурност няма да щурмува брега и плажовете в Америка.
Сегашната администрация демонстрира объркано, понякога опасно използване на американска военна сила, което в голяма степен е в противоречие с мъдрите и разумни действия на президента Буш в Персийския залив. Но не искам да се занимавам с критика на военните операции на Клинтън в Сомалия, Хаити, Босна или Залива. По-скоро ще разгледам основните фактори, които, според мен, трябва да бъдат в основата на решението на президента за използване на военна сила.
Първото и най-важното е, че американските войски не трябва да участват в конфликт, освен ако не са застрашени жизнените интереси на САЩ. Това е основната разлика между ролята на велика сила и тази на един полицай.
Би било самоубийствено високомерие
да рискуваме живота на своите войници
с единствената цел за доброто
на международната общност.
Разбира се, определянето на основните национални интереси не е прост въпрос. Той включва оцеляването и просперитета на американския народ, защита на нашите съюзници и борбата с такива глобални заплахи като тероризма, разпространението на оръжия за масово унищожение и наркотиците. Но дали Съединените щати имат жизненоважен национален интерес от връщането на власт на президента Аристид в Хаити или в ловните занимания на военните групировки в Сомалия? Разбира се, че не.
Ангажираността на американските войски трябва да бъде с ограничен срок на действие, с постижима стратегия за изход. Когато в края на 1995 г. в Конгреса се обсъждаше разполагането на американски войници в Босна, казах, че датата за оттегляне не е стратегия за излизане. Въпреки изключителните усилия на многонационалните сили по съглашението АЙФОР, след 12 месеца нямаше условията за мир, и аз имам сериозни съмнения, че те ще се появят до следващия срок за оттегляне-юни, 1998. Подозирам, че отказът на администрацията на Клинтън да търси подкрепа от Конгреса за своите мироопазващи операции, е следствие от неговата размита доктрина за „утвърждаваща многостранност“, целта на която е по-голямо укрепване на Обединените нации, отколкото защита на интересите на Съединените щати.
Аз не съм сред тези, които имат инстинктивно отрицателно отношение към Организацията на обединените нации. Вярвам, че има моменти, когато международни организации могат да бъдат използвани, за да се защитят интересите на САЩ по някои въпроси.
Но животът на американски войници не трябва да се свързва с международните организации. Не трябва да се предприемат рискове, за да се защитят интересите на такива организации, ако са различни от интересите на САЩ. Мъката от загубата на американски животи няма да намалее от факта, че употребата на сила е разрешена от международна организация.
Решението за използване на войски в Босна, независимо от всичките си недостатъци, е оправдано с цел запазването на НАТО. Но за съжаление, тези нови тежести идват в момент, когато средствата за отбрана се съкращават във всички страни от НАТО.
Това повдига въпроса-дали е възможно да бъдат създадени институционални механизми в рамките на НАТО, които да улеснят мироопазващи мисии на онези съюзници, които искат да участват, без да се съобразяват с наше решение за въздържане.
На 10 декември 1996 г. пред Washington Times предложих НАТО да предприеме ново разделение на труда, при което някои членове, особено тези с по-малки въоръжени сили, да се обучават повече, да подготвят и организират своите сили за мироопазващи мисии. Макар да не вярвам, че всички съюзници ще искат да поемат такава роля, мисля, че Канада, скандинавските страни и може би страните от Бенелюкс са добри кандидати за мироопазващи мисии от името на Алианса. Междувременно, САЩ, заедно с Обединеното кралство, Франция и може би Германия, ще поемат още по-голям относителен дял от общата отбранителна тежест, отколкото в миналото.
От гледна точка на Америка, нашият основен интерес в Европа е да защитим нашите съюзници от външна агресия, а не да се справяме с етнически и регионални конфликти в периферията на Европа.
Джон Маккейн на среща с участието на лидера на Ислямска държава- Ал Багдади
Трябва да принудим европейците, които са толкова горди от нарастващата си интеграция и собствена европейска сигурност, да поемат по-голяма отговорност за собственото си отбрана…Ние няма да бъдем световен жандарм, но когато е важно за Съединените щати и нашите съюзници, ще използваме военна сила за ограничени цели. Основната разлика между ролята на полицай и отговорен световен лидер е националният интерес.
В случаи, когато не могат да бъдат удовлетворени американските интереси, може да се намерят начини други приятелски държави да предприемат мироопазващи мисии в рамките на НАТО.
В съобщение на BBC под тази снимка е написано, че американски конгресмени са разговаряли с премиера Пламен Орешарски за спиране на проекта „Южен поток“
2 декември, 2014 г. Изявление на сенатор Джон Маккейн по темата „Южен поток”, как да се компенсира отказ от руски газови доставки към Европа
Решението на президента Владимир Путин да се откаже от газопровода „Южен поток” е важна победа за енергийната сигурност на Европа. Путин отдавна експлоатира зависимостта на Европа от руския енергиен ресурс, използвайки енергията за политическо влияние… Чрез газопровода „Южен поток” той щеше да вземе под контрол доставките на енергия в Европа, което му дава безпрецедентна власт на международната арена.
През юни призовах българското правителство да си сътрудничи по-тясно с европейските си партньори, за да обезпечи енергийните си интереси, и да се въздържат от съвместна работа с юридически лица, санкционирани от САЩ.
Тези усилия се увенчаха с успех, и аз съм доволен да видя, че най-накрая Путин реши да се откаже напълно от проекта за газопровода. С подкрепата на Съединените щати, Европейският съюз трябва да действа бързо, за да се подсигури с не руски доставки на газ, и веднъж завинаги да попречи на Путин да използва енергията за политическо влияние. Съединените щати ще играят решаваща роля в помощта към нашите съюзници да се освободят от хватката на Русия на европейския газов пазар. Евтините и богати американски ресурси помогнаха за понижаване на цените на горивата в световен мащаб, но докато Путин продава свободно нефт и газ по целия свят, ние ще имаме ограничения върху продажбата на нашата енергия.
Законът за Северноатлантическата енергийна сигурност ще позволи да разгърнем нашите собствени природни ресурси, за да отслабим режима на Путин и да подкрепим нашите съюзници в Европа. Енергийният сектор на Америка има потенциала да служи като изключително важен актив, който може да се използва за укрепване на икономиката, да служи на целите на външната политика на САЩ.
Между редовете.сом
Източник: Американски публикации и личният сайт на Джон Маккейн