Народът загуби желание да се взира в Българските Беди, сякаш се примири с тях. А те нямат край. Идват си по някакъв график – безбожен, обаче пък редовен.
Сега дойде ред на ТЕЦ „Брикел“.
Всъщност, само някои спортни успехи палят фитила на днешния българин. Те са неговата дрога, макар че иначе вече сме в гетото на световния спорт. Нашият Григор дори не подозира, че се превръща в параван на върволицата от беди. Григор целуна корта в зала „Армеец“ – и този ритуал, стандартен за един победител в тенис-турнир, бе видян като връхна точка на българското родолюбие.
Пулев е нещо друго – той си пада по патриотичните заклинания, Кубрат се казва, все пак. Познавам го донякъде и съм наясно, че е искрен. Малко прекалява да повтаря, че българите сме велики – в смисъл, че издържаме на як бой. „Ние, българите, никога не се предаваме“ – това е мотото на Кубрат. А ако става дума за българската държава, тази фраза е напълно подходяща за нейна епитафия.
„Ние никога не се предаваме!“ – казва Кубрат, повтаря го, и когато го нокаутира Кличко – и когато побеждава някой като онзи тюфлек Самюел Питър. Изглежда, че за него патриотизмът е по-важен от победите – и ако го питате, като нищо ще го потвърди. И няма да се обяснява, какво търси тогава на ринга, където се раздават основно юмруци, а не лафове.
Кубрат го използват усърдно – и още по-усърдно го продават. Той е Иконата на показното родолюбие, зад която могат да скрият и сто удавени села като Бисер.
Когато довлече тук тюфлека Питър, по Би Ти Ви показаха някакъв нашенец, който изрева „Давай, Кубрат, размажи тази гад!“. И това – в централната новинарска емисия /30 ноември 2016-а/. Словоблудството на този екзалтант не смути никой. Очевидно, думата „гад“ е позволена, ако се използва за родолюбиви цели. Но струва ли се да се хаби патриотизмът за един тюфлек?
Кубрат игра и шах във Висшия съдебен съвет – не станаха ясни мотивите за това странно хрумване, но някакъв патриотизъм като нищо се е навъртал наоколо. Ако е така, утре на Кубрат може да му дадат да гледа и някое дело.
Малките ни спортни утешения трябва да замажат някак бедите, които ни съпътстват. Шутовщините на властниците също са подходящи за тази цел. Неспособността им да се справят с Разпада е толкова очевидна, че вече дори не дразни хората, те свикнаха и с това, някой трябва да прояви крайна, дебелашка безтактност, за да му обърнат внимание, тоест – да го освиркат, като Герджиков тенисиста. Някъде прочетох, че отишъл да празнува Трифон Зарезан три дни преди 14 февруари. Вероятно, за да има време да събере силици и да отбележи след това галантно и Свети Валентин.
Дано не ми се разсърди Кубрат, но днешна България много напомня за финала на мача му с Кличко: Един обилно кървящ български исполин упорито повтаря: „Ние никога не се предаваме!“. Разбира се, тази фраза не е съвсем удобна за Големите Усти/Властниците ни. Но и те могат да я използват след лека редакция: „Вие никога не се предавайте!“.
Така тя ще стане съвсем подходяща за Регулировчиците на Българските Беди.
А те винаги са извън Играта: и в Аспарухово, и в Бисер, и в Гърмен – карайте по азбучен ред, докато стигнете до Хитрино и Червен бряг. Никога и нищо не чуват навреме. Казват им, например, че в момента 176 язовира са с неясна собственост, тоест – не се знае, кой отговаря за тях. Нека Герджиков, вместо да се прави на Валентин Зарезан, да открие, чии тарикатски джобове пълнят въпросните 176 язовира. Но ние никога не се предаваме – дори удавени не трябва да се предаваме.
И тунелът-убиец „Ечемишка“ вече е извън дневния ред на Големите Усти. Завинтиха там една-две крушки – сетне набързо го извадиха от Книгата на Злото и го изпратиха в Книгата на забравата. Ръкопляскания и цветя от президента, премиера и пр. До следващата премиера на Злото.
На сирийците от Елин Пелин предоставили „хуманитарен статут“. Не е лошо постепенно да го предоставят и на българите, които никога не се предават.
А репортерите вече трябва да станат екстрасенси, за да се ориентират в дрънканиците на Големите Усти. Всички казват, че едни евро-пари са загробени от Кунева – ГоспожаПодариЦентрала/. Тя обаче твърди, че това е заговор срещу нея. Дори го нарече евро-заговор. И пътьом призна нещичко за аферата с циганските пари- техни неправителствени организации получили по 500 хиляди лева – „малко необмислено“. Образоват ги, за да трошат влаковете край Монтана. А вие не се предавайте.
Големите Усти отвратиха Народа, но цяло чудо е, как не го обуначиха.
По-добре пак да предложат Кунева за еврокомисар – но да отговаря за тунелите, включително и нашите – Елешница и останалите. Тогава ще бъде сигурно, че ще ги закрие. Тъкмо хората ще забравят, кой ги е построил. Сега, както е тръгнало, Живков ще излезе виновен и за убийството в Елешница. 27 години чакат този тунел сам да падне – и изпод развалините му някой фалшив антикомунист да извряка „Ние никога не се предаваме!“
Кеворк Кеворкян, Фейсбук