Президентът Радев наложи вето на Закона за концесиите – и трябва да бъде поздравен за това. Мотивите му изглеждат напълно основателни. Извън другото, така Радев дава знак, че ще се дистанцира от своеволията на своя предшественик, който не се колебаеше да толерира някои бизнесмени с провалена репутация. Радев ще бъде високо оценен, ако успее да предизвика Политическата Секта към една честна ревизия на Българския Преход. Той беше опустошителен. В мътилката му останаха скрити и ненаказани отвратителни примери на чудовищен грабеж.
Телевизиите съвсем вяло съобщиха за ветото на президента. Отделиха му многократно по-малко внимание, отколкото на прословутия „Спартан“. И изобщо не си бяха направили труда да вникнат в спрения закон. Както винаги – останаха верни на незавидната роля, с която са се нагърбили.
Но как се охрабряват, когато стане дума, примерно, за такива като Ценко Чоков – дерибеят от Галиче. Как се усещат всесилни, направо озверяват – защото той е само един селски кмет. Дори през ум не им минава, че това, което става в Галиче, е една миниатюра на случващото се в България. Храбростта им опира до Галиче – за другото все търсят някакво оправдание. Телевизиите са си изградили трайни навици в това отношение. И се поддържат във форма от обслужването на големите си рекламодатели – дума не смеят да обелят срещу тях. Цяла София да е отровена от някоя голяма търговска верига, пак ще си мълчат. Стига сте чоплили някаква лютеница – вижте отровата, която излъчват хората, които умъртвиха всякакво бизнес-приличие.
Минаха повече от 15 години от позорната криминална приватизация. Народът още тогава разбра, че в България не може да има нормална стопанска дейност. Хората си брояха мизерните долари, плашеха ги с Виденов – а в това време някои окрадоха или разрушиха всичко годно и стойностно.
Още 15 години ли трябва да минат, за да си отворят телевизиите устите за аферата с ЕВН – и може би тогава ще припомнят с носталгия историята: „Имало едни момчета, хитрички и безскрупулни, които си напълнили джобовете“. А шараните зяпали възхитени – българинът харесва успешните крадци, и на това го научиха.
Телевизиите са храбри, ако работата опре до Ценко. Обаче обществената храброст и „гражданското общество“ ще се появят едва тогава, когато не се ежите само на Ценко, но и на Прокопиев. Защото онова, което днес минава за „гражданско общество“ – тази постна яхния – ви се сервира пак от хора като Прокопиев. Те я забъркват, по техните си стандарти. „Гражданско общество“ не може да се създава от олигарси. Но телевизиите продължават плахо да ги слушат – няма да се намери някой, който да изтърве поне една смела реплика. Както бях казал преди години, дори крак да си отрежат в ефир някои водещи, ще се окаже, че кракът е дървен.
И Ценко и Прокопиев ни показват, как „функционира“ българското „гражданско общество“. Ценко го защитават съселяните му, които са зависими от него. А Прокопиев сега направо си конструира – като лего – цяла партия. И в нахалството си не разбира, че по този начин се саморазголва. След като е имал в правителството министри, които днес са обвиняеми, новият му проект изначално е дамгосан. Но го тика напред, раздвижва фиктивното „гражданско общество“, за да го измъкнат от закона. За да не се стовари той върху него като някоя цепеница на Ценко.
Поне една прилика между Ценко и Прокопиев е очевидна: и двамата са самонаправени хора, в смисъл – зле направени в някои отношения. Двамата си приличат и във алчността си. Само че алчността на Ценко се простира в границите на едно скромно село, докато алчността на другия „Ценко“ е необхватна: от „Каолин“ в Североизточна България – до Дамяница в Югозападна, по един зашеметяващ диагонал на лакомията. В това отношение греховете на Прокопиев са далеч по-видими, в сравнение с тия на побойника от Галиче. Има и други прилики: и двамата нямат нищо против да предизвикват общественото приличие, дори сякаш се гордеят с това.
И двамата имат аргументи за подобно поведение – при Ценко това са крадливите цигани, които той озаптява по собствените си правила. При другия „Ценко“ също има налагане на собствени правила, които прозират зад вечните му атаки към останалите олигарси – за него те все са хайдуци. И той не се уморява от двайсетина години насам да прави нечисти внушения, да разобличава конспирации и афери – така прикрива собствената си дейност – Богоугодна, според ортака му Плевнелиев.
Веднъж Плевнелиев дори влезе в ролята на негов рекламен агент: Прокопиев бил „направил много добро за България“ – макар да има скандални изпълнения, достатъчни за два живота.
Тези сравнения между Ценко и „Ценко“ могат да изглеждат донякъде необичайни – но в живота нерядко „високото“ и „ниското“ си разменят местата, а понякога дори не се различават особено. В тия случаи „високото“ има много от белезите на „ниското“, дори на скверното. В момента Прокопиев е обвиняем, но телевизиите продължават да го представят като Принцът на Честността. И изобщо не се интересуват, колко е прав – колкото е права сопата на другия Ценко, когато пролива нечия кръв.
Основната разлика е в отношението към тях двамата, особено на телевизиите. Голямата изненада на сутрешните блокове е, ако не са поканили Прокопиев да мрънка нещо. А и той няма нищо против да се разкарва като панаирджийска мечка по различните предавания. В крайна сметка, на този човек му придават значение, което той изобщо няма. Сякаш забравят, че най-бляскавите му постижения са спекулациите му по време на Костовата приватизация. Затова ухажването му е озадачаващо. Чадърът над него е непрекъснато отворен. И все нямат време за един простичък въпрос: „Как и какво сви по време на приватизацията?“
Вместо това се гънат пред него и така унижават професията си. Навсякъде му подлагат пухени възглавници под задника.
Писано е много за скандалните истории на Прокопиев, той е направо колекционер на скандали. Но е факт, че успява винаги да се измъкне по някакъв начин невредим от тях. По начало, той винаги е бил дундуркан – не е имал златна лъжичка в устата, защото е натурален селянин, но е обгрижван здраво. Баща му е важен човек от ДС – важен в смисъл, че е отговарял за комфорта на Живков в резиденция „Воден“. Не е малко да си доверен негов прислужник. След промяната на 10 ноември 1989-а, младият Прокопиев започва да прокапва от тук и от там. Стотици пъти са описвани историите му с кръга „Агнешки главички“, както и тлъстите подаяния на Костов към тях, докато ги превърне в охранени говежди глави. Прокапалият Прокопиев сигурно е горд да го считат за една от тия говежди глави.
Прокопиев винаги си е въобразявал, че комбинациите му са много хитроумни – а те са само нахално-предизвикателни. Ето и сега – историята с ЕВН. Бил в Сингапур, когато станала далаверата – и затова нямал никакво отношение към нея, това е нахалното му оправдание. А аферата с ЕВН е пределно ясна хайдушка операция. Как да не те подберат тогава. В Румъния за подобна комбинация биха разстреляли авторите й. И вижте, кои са участниците в нея – това са тъкмо хората, които Прокапалия предлага на Бойко за министри. Но безочливо твърди, че няма нищо общо с тях. Четири-пет момчета – плоскодънни гемии, правят за смях държавата.
Тия хора много разчитат и на късата памет на публиката. Проклетата ни къса памет. Забравихте ли вече, как Плевнелиев тайно се срещна във Виена с шефа на ЕВН Щефан Шишковиц. Какво правеше той при този бизнесмен? Как ще обясни любовната си среща, виенският си валс с Шишковиц – ако представи някой ден истинския отчет за мандата си, а не днешните си налудни хвалби?
Телевизиите сега трябва да го разсъблекат публично за тази афера – няма да се накърни репутацията на България, тя достатъчно пострада от Плевнелиев, който подскачаше нагоре-надолу, докато плашеше света ту с Путин, ту с Тръмп. Дори сопите на Ценко са за предпочитане пред тези нахални игри, поощрявани щедро от телевизиите.
„Ценко“ от София никне навсякъде, но Ценко от Галиче няма думата никъде. И защо? Нали пред съда всички са равни, също и пред съда на публиката?
Вие си мислите, че подобни хора имат очи и сетива за вас? Дълбоко се лъжете. Ценко има повече чувствителност – наглежда половината Галиче, коландри го по някакъв начин. Може и грубиянски да се отнася към съселяните си – като към стадо някакво. Но нали и Плевнелиев се изтърва да каже, че сте стадо. А какво прави Прокопиев, докато пресмята, как да преметне държавата – навремето за „Дамяница“, за „Каолин“, сега пък с аферата с ЕВН.
Ами историята с възобновяемите енергийни източници – кой внесе питане в Конституционния съд? Плевнелиев – и за пореден път нахално защити интересите на Прокопиев. Това пък безсрамие щеше да избоде очите на телевизиите. Защо си мълчаха? Хайде, една от тях/Нова е наемател, трябва да ухажва хазяйката си Прокопиев. Ами другите? Той е опасен и в друго отношение: разрушава представата за нормална стопанска дейност.
Припомнете си, как бе превзет от него „Каолин“ – и то при очевидно по-изгодната оферта на чуждестранен инвеститор. А след това Прокопиев имаше нахалството непрекъснато да пише във вестничетата си, че в България няма климат за чуждестранни инвестиции. Ценко поне е по-ясен – той псува на майка, налага със сопата и толкова. Но и Прокопиев, всъщност, ви псува – само че на ум – и ви прекарва, защото знае, че сте търпеливи. Изтърпяхте всичко. И ще продължавате да търпите.
Ето ви корупция от най-висок ранг – в случая с ЕВН: Ортакът на Плевнелиев Прокопиев – и министри, които той е посочил. По-добър пример от този едва ли има. Но телевизиите сякаш получават киселини от него. Нямат никакво намерение, за кураж да не говорим, сериозно да разчоплят аферата с ЕВН. Вижте им само въпросите към Прокопиев, лъснали от олио. Сякаш им е казано предварително да го оневинят. Всеки път, когато обвинението е насочено към някоя лакома акула, телевизиите доброволно влизат в ролята на глупави шарани, които услужливо се усукват около нея.
Кеворк Кеворкян, Фейсбук