От скандалната ББ в “И Бог създаде жената” през 1956 г. до световна звезда, превърнала се в защитничка на животните и симпатизант на Националния фронт, Бардо винаги свободно е изразявала мнението си. Книгата Brigitte Bardot, répliques & piques е събрала нейните словесни изблици и провокативни думи.
– В предговора на книгата вие казвате, че сте искали да играете в “Божествена красавица”… ББ като Ариана, кой би си го помислил…
– Наистина ли? Много харесвах книгите на Албер Коен и тази прекрасна любовна история, която се отклонява от всичко всекидневно, за да съхрани това измерение, което е извън времето.
– Има и един по-мрачен аспект в тази книга, за съблазняването, красотата… И вие като Солал сте била смутена от красотата си.
– Аз не съм си задавала метафизични въпроси! Просто живеех живота си. Никога не съм се смятала за хубава, дори имах комплекси заради лицето си. Не можех да си представя, че ме харесват заради красотата ми: имаше толкова по-хубави жени. Днес си казвам, че можех да бъда по-сигурна в себе си! Но най-вече би ми харесало погледът, който отправят към мен, да бъде очарователен, нежен.
– Винаги сте нападали конформистите. Кои са днес конформистите?
– Честно казано, малко съм объркана. Днес има безразборна смесица от конформисти. Освен мен не виждам кой друг казва истината.
– Някой като Уелбек?
– Той не ме привлича. Повече харесвам Милан Кундера. Този тип харесвам.
– На какво дължите остроумието си? На родителите си?
– Най-вече на мама, която беше остроумна, понякога много язвителна и най-вече подигравателна. Баща ми имаше очарователен хумор, пълен с поезия. Той имаше усет за красивото, за красотата на думите. Пишеше стихове, но днес вече никой не ги чете…
– Със 70 хил. съмишленици вашата фондация има повече симпатизанти, отколкото някои партии…
– Да, тази фондация не е просто декор! Потенциално това е сила, но ние не сме лоби, нито политическа партия. Във всеки случай, каузата за защита на животните, тази толкова важна и неотложна тема, се приема с най-голямо презрение от кандидатите в президентските избори.
– Някои смятат, че това не е приоритет, че има деца, които страдат…
– Като цяло хората, които разсъждават по този начин, не правят нищо за никого!
– Следите ли президентската кампания?
– О, да! Аз съм много усърдна. Четиримата “он”, Фийон, Меланшон, Амон и Макрон… Аз не съм за тези “он”, а за “М”, (Марин льо Пен – бел.ред.).
– А Меланшон, който стана веган, не ви ли харесва?
– Харесва ми. Той каза, че ако бъде избран, ще разчисти в кланиците. И е много добър оратор.
8 декември 1967 г., Брижит Бардо е приета в Елисейския дворец от генерал Дьо Гол
– Познавали сте всички президенти от Петата република? Дори Дьо Гол, когото сте посетили с прочутия си хусарски костюм.
– Вярно е, не остаря този костюм… За мен Дьо Гол беше като Жана д’Арк, бях притеснена… Той ми каза три думи, после ми пожела приятна вечер… Липсва ми ужасно много.
– А Помпиду?
– А, него го обожавах! Познавах се много добре с жена му Клод. Те бяха симпатични, забавни, очарователни. Той беше ерудиран и естествен човек, добре възпитан, елегантен… Елегантността е нещо, което липсва на днешните политици.
– Жискар д’Естен?
– И него го познавах добре. Той ме ухажваше! Беше чаровен, но малко… досаден. Беше предоставил министъра на транспорта на мое разположение. По онова време слагаха маймуни, облечени в дрехи, в автомобилите, които изстрелваха срещу стената. Министърът ме попита: “Какво мога да направя за вас?”. Аз му казах: “Спрете тези експерименти!”. Това бе направено веднага. Когато го помолих да спре вноса на малки тюленчета (през 1977 г. – бел. ред.), той също го направи. В действителност Жискар е единственият, който направи нещо!
– Познавали сте и Митеран?
– А, той ми даде Ордена на Почетния легион, който аз отказах. Той трябва да възнаграждава изключителното поведение, а ги раздават на безценица!
– А Ширак, Саркози, Оланд?
– Ширак не направи нищо… но с усмивка! Наричаше ме “скъпа”, беше мил с мен! Саркози обеща нещо, но не направи нищо! Що се отнася до Оланд, той нищо не ми обеща.
– Вие сте вегетарианка, но разбирате, че защитават френската кухная?
– Плюскане, винаги плюскане, още плюскане! Отвращава ме това, че Франция гради славата си на кухнята! Има други, по-блестящи области. По телевизията вече дават само това: “ще ви направя палачинки по този начин, по онзи начин”… Наистина сме далеч от Просвещението. Това е векът на готварските печки! Непоносимо е. Получаваме хранително разстройство още преди да сме яли. Така че аз не ям почти нищо.
– В крайна сметка, затвор ли беше за вас славата?
– Бях пленница на самата себе си през целия си живот. Пленница на моята външност, образ, на себе си. Никога не можах да живея нормално. Да отида да изпия едно питие в бистрото. Да се разхождам по улицата, за да зяпам витрините.
– Каква съдба все пак за младата буржоазка от ХVI район, която сте били…
– Това е вярно! Трябваше да се омъжа за човек, който живее в Ньой и има фабрики! Това беше в ума на родителите ми. Аз съм много добре възпитана и тази моя небрежна страна, ударите, които мога да нанасям, се дължат на това, че дълбоко в себе си имам много силна структура.
– Вярвате ли в Бог?
– Много съм вярваща, но не и практикуваща. Аз съм защитена, чувствам го.
Брижит Бардо
„Фигаро“
ГЛАСОВЕ
Превод от френски: Галя Дачкова
*ЗАГЛАВИЕТО Е НА „ОНОВИНИ“