Основните изводи в тях са, че:
В България гражданските власти са запазили ефективен контрол върху силите за сигурност.
Маргинализацията и социалната нетолерантност към ромското малцинство си остават един от най-неотложните проблеми с правата на човека.
Нарастващата социална нетолерантност към бежанците и продължаващото влошаване на медийната среда, дължащо се на корпоративна и политическа зависимост, също са проблем.
Корупцията продължава да е бреме, тегнещо върху способностите на правителството и подкопава доверието на обществото и бизнеса в съдебната система и в други правителствени институции.
Други сигнали за проблеми с човешките права включват случаи на полицейско насилие, тежките условия в затворите и центровете за задържане и отлаганията и бавенето в съдебната система.
Има сигнали за религиозна дискриминация и тормоз, недостатъци в процесите и политиките за интеграция на бежанците, сигнали за изборни измами, за насилие на полов признак и за дискриминация срещу жените, за насилие срещу деца, за нарастващ онлайн антисемитизъм, за трафик на хора, за дискриминация на хора в неравностойно положение, на представители на етническите малцинства и на представители на общността на гейовете, лесбийките, транссексуалните и интерсексуалните.
Има и социална стигма срещу хората с ХИВ и СПИН.
Има сигнали и за случаи на детски труд и на дискриминацията срещу членове на малцинствата в трудовата среда.
Правителството предприе стъпки, за да даде под съд и накаже официални представители в службите за сигурност и на други места, които извършват злоупотреби. Но действията на властите не бяха достатъчни и безнаказаността бе проблем.