Нека преосмислим антитурската истерия у нас. (Тя е предизборна и ще утихне само седмици след изборите в България и референдума в Турция.)
ПРОБЛЕМЪТ геополитически е друг:
Русия е действително военен противник на Република България. Защо?
Защото у нас съществуват четири американски военни (нека прибързано не бъдат окачествявани като окупационни военни бази, ала безспорно е, че те не са НАТОВСКИ, а само и именно американски!)
Българското общество няма никаква информация за тях!
Защо са се самонастанили тук, с каква цел, чии интереси защитават, защо не плащат поне символичен наем за натрапеното ни присъствие?!…
Гражданското общество е в пълно неведение. (Личното ми мнение е, че и българските военни нямат ако не никаква, то поне достатъчна информация за тяхното, извинете за метафората „окупационно“ поведение!)
И тъй като за разлика от нас, руското разузнаване несъмнено разполага с достоверна информация, то тези американски бази са превърнати в негови стратегически цели, поради което Р. България се превръща в потенциален военен противник на Русия! (Или обратно – Русия е принудена да бъде наш военен противник поради наличието на вражески спрямо суверенитета й американски бази.)
Или иначе казано: допуснахме в страната си американски (неизвестно с какво въоръжение снабдени военни бази поради липса на каквато и да е прозрачност) и по този начин се превърнахме доброволно в „мишена“ на Русия!
Странно е, че нито една политическа партия , участваща в изборите за следващ Парламент, не постави не дори ултимативно, а поне информативно проблема за преразглеждане присъствието на американските военни бази като актуални мишени на руски ответни удари!
Прочее, съществува една, макар и хипотетична надежда, ала и едно сериозно опасение.
Надеждата е, че Доналд Тръмп ще се откаже (макар и поетапно) от ролята на САЩ като световен жандарм, което предполага, че до края на мандата си ще изтегли окупационните войски на САЩ от голяма част на света, и да се надяваме – и от Република България!
Сериозното опасение е, че между Русия и Турция се водят преговори за превъоръжаване на турската армия с руски ракети от класа СС – 400. (Съобщението бе оповестено от солидни западни, включително и български електронни медии.)
Любопитно е да се припомни, че Русия снабдява Иран с по-стара версия – СС – 300. Естествено, СС-400 са предпоследния руски вариант, ала и чрез тях Република Турция би придобила мощ, съизмерима или по-конкретно надделяваща примерно над Израел.
И в туркофобската истерия важно е да се отчете, че сближаването на позициите между Русия и Турция представлява не заплаха, а гаранция за териториалната цялост и гражданския мир в България.
И с известни уговорки би могло да се обобщи, че демонизацията на Путин, на Тръмп и Ердоган е „активно мероприятие|“, осъществявано от адептите на т. нар. „пазарен фундаментализъм“ (т.е. на изчерпалия се вече свръх „либерализъм“.)
И ако тези лидери грешат, то при следващи избори в условията на буржоазна демокрация закономерно ще загубят позициите си…
Кирил Кертиков, фейсбук