Намеса на официални лица на чужда страна в нашите избори? „Това е акт на война!“ Поне така смятат сенаторите Джон Маккейн – републиканец, и Хари Рейд – демократ, що се отнася до версията, че Русия е „хакнала“ кандидатката за президент Хилари Клинтън, в полза на Доналд Тръмп. И ако спецслужбите на САЩ досега не са представили убедителни улики по обвинение, което тресе американската политика вече месеци наред, то намесата на Ердоган в България е показна и демонстративна като акция на силова бригада. Той всъщност ни пита:
какво толкова ще ми направите?
Засега изгонихме трите официални лица, които са сеели раздор в смесените райони. Президентът поиска помощ чрез 4-ма западноевропейски посланици и се съвещава с нашите силови ведомства. При неработещ парламент, той не може да свика партиите на Консултативен съвет за национална сигурност. Но когато го свика,
какво решение е възможно?
На пръв поглед поводът за тревога би могъл да избледнее много скоро. Защо? В Република Турция социологическите изследвания показват сериозен риск Ердоган да загуби референдума за въвеждане на свръхсилно президентско управление, насрочен за 16 април. След словесните престрелки с Нидерландия и Германия, рейтингите на отговора „Да“ веднага минаха 50%. Изследванията показват и това, че най-малко склонни да гласуват с „Да“ са преселниците от Балканите. Така че Партията на справедливостта и развитието таргетира неутралните слоеве и изселниците, представяйки един вътрешен спор като международен. Всъщност, застрашените дясно центристи на Запад и на Изток от нас, взаимно си правят услуга в предизборна обстановка.
А нашите избори са след 5 дни.
Шокът от враждебните действия на югоизточната ни съседка имат ефекта на рестарт на кампанията от нула. Коя партия ще успее да се възползва ще видим в неделя. Също ще видим, коя ще върне услугата на палавата Анкара, като й сервира желана провокация. Все пак, някои ще получат автоматично предимство от скандала. Данните от представително изследване на Агенция „Афис“ от февруари показаха, че по една условна скала за „патриотизъм“, населението дава най-висока средна стойност на БСП (средно 4.4 от 11 възможни степени), следвана от Обединените патриоти и ГЕРБ (4.3). Значимо по-ниска оценка за „патриотизъм“ имат РБ (3.1), ВОЛЯ (2.9) и ДПС (1.8). Самата ДПС получи шанс да се реабилитира като по-малкото зло от коалицията на Местан. Тези стойности са обясними.
Съвсем доскоро живеехме или се правехме, че живеем в свят, в който държавните граници, държавата и най-вече сигурността са интересни само за атавистични троглодити. Борсите щяха да управляват нациите чрез пазарен оптимум. Брюксел щеше да обучава местната върхушка. Членството в най-могъщата военна организация в историята – НАТО, сякаш изкова от дулата не плугове, а послушание и изпълнителност. Помня, как външният министър преди 11-12 години настояваше, че няма нужда Народното събрание да дава разрешение за преминаване на натовска военна техника и персонал през страната. Беше го осенило прозрение, че българските войски са на Пакта и значи армията на Пакта е българска. Значи това важи и за неоосманските войски.
Само допреди година военният министър настояваше за еър полисинг с турски изтребители. Целият този розов космополитизъм всъщност градеше патриотична репутация на не така пъргавата БСП. Безспорно е също така, че новата ситуация устойчиво ще повишава тежестта в нашата политика на главнокомандващия – президента Радев.
Независимо от електоралните резултати у нас и в Турция, проблемът тепърва ще набира сила и ще деформира политическото пространство у нас.
Защото става дума за трайна стратегия. За да няма търкания вътре в НАТО, 15 години гледахме през пръсти на мишкуванията на чужди дипломати в смесените райони. Стигна се дотам, че от 2003 г. една съседна страна ръководи, финансира и без съмнение кадрува мюсюлманското вероизповедание в България. Оттук и куража на Анкара да създаде собствена партия в България и да дава указания на български граждани да гласуват за нея. Дори Ердоган да се провали, неговата държава ще продължи да опипва почвата, само за да види докъде още може да стигне. И всеки път ще тълкува оглушителното мълчание на НАТО, Вашингтон и Брюксел като насърчение. Така ще го разберем и ние. И ще бъдем принудени да търсим алтернативи. Независимо от идеологиите и собствените си желания.
Чавдар Найденов, Трансмедия