Предлагаме ви един ремикс на култовото парче на Тодор Колев. Харесва ли ви или не, това е положението уважаеми!
мерцедесите бяха на мода – а Фики едва беше запял.
Елена намери вълшебното цвете, а Костов стана по-малко лош.
С Бойко тогава горяхме от обич, Емилия пееше „пияна съм аз…“,
а на площада Ангелкова млада, викаше шумно „Банско е с нас!“
Ведра Беновска тогава изрече „хапни си ябълка – Радев е цял“,
а пък Геджиков, тоз юноша бледен, все още не се бе така зверски олял.
По Веско Маринов делфини тъгуват,
Цацаров потъна сам в тишина.
Бареков с Мария, Лозанчо преследва, целият съд е една махала.
Още очаква Цветанов Василев да му върне скрития внос,
Делян пък възпя свойта майчица свята, купи си вестник, реши, че е Бог.
Иво мъката своя прокуди, хвана се в битка с Иванов,
а от малкия светъл прозорец за Очите света беше нов.
Динко пък караше афганци в горите, те пък му викаха – страшно си прост!
Той пък по селски кратко им каза – аз съм от Ямбол, а ти си от ДОСТ!
Нямаше Фики, нямаше Боко, нямаше даже самолет до Дубай,
Корнелия бе просто момиче високо, а Стефан се возеше все на трамвай.
Нямаше чалга, нямаше бело, нямаше още евтин бензин,
нито на Веско кой, кой да му каже – Васко Петев го нямаше даже.
(Отвори ми, нося простота)