По време на т.нар. Възродителен процес насилствено са сменени имената на 850 000 български мюсюлмани. По време на съпротивата на протести излизат общо около 40 000 души (13-15 000 в 24 декември 1984 г. – 19 януари 1985 г. и 25-30 000 в периода 19-27 май 1989 г.), има бити, интернирани, над 1000 са хвърлени в затвори и в концентрационния лагер Белене, десетки са ранени, убити са 1 жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително 1 бебе) в периода 24 декември 1984 г. – 19 януари 1985 г., 7 (4 жени и 3 деца) при атентата на гара Буново, 1 войник е убит с камъни от турска тълпа в периода 19-27 май 1989 г. Общо жертвите са 9 българи (от които 2 деца) и 8 тюркоезични (от които 1 дете). Тримата извършители на атентатите в Буново са разстреляни като терористи през 1988 г.
Това са накратко фактите по Възродителния процес. 26 години след неговото приключване обаче една неприятна тенденция бележи все по-голям ръст в българската политика. Митологизирането на жертвите на процеса и стигматизирането на цялата българска нация за нейната „историческа вина“ се превърнаха в крайна цел на Движението за права и свободи. Независимо дали е на власт или в опозиция, ДПС упорито и все по-настъпателно развява знамето на Турското национално освободително движение в България (както е първото име на възникналото нелегално движение). И резултатите са налице. Едностранчивия подход доведе до пълно забравяне на другата страна на процеса – българските жертви, бруталните действия на турските терористи, програмата на ТНОДБ за отцепване мюсюлманските райони от България, антибългарската дейност на турското разузнаване в България и чужбина. Та жертвите на турските терористи са повече отколкото са жертвите вследствие действията на българските власти! Някой да ги споменава? Напротив – на 11 януари 2012 година Народното събрание прие декларация, внесена от Синята коалиция, с която се осъжда опитът за насилствена асимилация на българските мюсюлмани. В нея се казва: „Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим“. Сегашният министър-председател Бойко Борисов написа в профила си във фейсбук (или го написа този, който му поддържа профила) цяла гневна тирада срещу „най-тежкото престъпление – насилственото преименуване на българските турци“, споменавайки даже убитото дете Тюркян.
Е, аз искам да попитам нещо. Всички знаем за това дете (макар че то загива при нещастен случай, а не е целенасочено убито като българските деца) – на негово име има направена възпоменателна чешма в родното му село, на която всяка година лидерите на ДПС изнасят паметни антибългарски речи. Обаче някой знае ли как се казват децата, загинали във вагона за (забележете) майки с деца на гара Буново? Ще приеме ли Народното събрание осъдителна декларация срещу турския тероризъм в памет на неговите жертви? Ще назове ли убитите дечица Георги и Стефан (едното от които глухонямо) някой български министър-председател? Едва ли… Та за какво споменаване говорим, след като почти 20 години в родното село на един от терористите имаше чешма с надпис на турски език в памет на терористите. На малоумната ни територия, т. е. държава, и трябваха почти две десетилетия да набере смелост и да събори „кървавата“ чешма.
Всичко това са факти. Но те, за разлика от тези в началото, не се споменават. На нас българите ни е забранено да бъдем жертви. Ние можем да сме само насилници и асимилатори. Така само за 25 години ДПС успя, заедно с многобройните си български коалиционни партньори, да подмени тотално българската история. Възродителният процес, който трая 5 години и приключи с повече жертви от българска страна, днес ни се навира в очите ката ден. За сметка на това пълната подмяна на учебниците по история доведе до това, че турското робство вече не се споменава и 5 века турски геноцид се представят като „съвместно съжителство между културите“.
Всеки сам избира дали да бъде роб или да се бори за свободата си. С оглед на всичко изложено дотук като че ли на нашата държава свободата и е омръзнала.
Костадин Костадинов
http://kostadin.eu/2015/01/07/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%BF%D1%81-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%88%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB/