Снощи се видях с един мой приятел от детинството. Та този мой приятел, който наистина е умен и предприемчив, вече е един от многото, който се изнесе със семейството си от България.
Изнесе се след като два пъти започваше от нулата и създаваше успешен бизнес /производство/ и докато този бизнес не беше съсипван от държавата и неграмотните чиновници.
Всеки, който се е занимавал с какъвто и да е бизнес е наясно, че когато планираш дългосрочно и правиш разчети на приходите си, разходите си и кредитите е достатъчно един управляващ малоумник да се събуди с гъза нагоре , промени правилата и направи всичко, което си градил с години на миш-маш.
И този мой приятел със съпругата си, преди година и половина цъфнаха в Бавария и взеха хотел под наем с 1000 м РЗП за 2500 евро наем на месец и опция ако им потръгне бизнеса да го закупят.
Е, снощи пихме, защото вече е горд собственик на този хотел. Да, наложило му се е да тегли кредит и то не малък но … лихвата му е 2% и то защото е фирма само на година и половина и почти без бизнес история. Иначе за другите немски фирми лихвата е 1%.
С една дума сумата за погасяване на кредита е по-малка от наема, който е плащал.
Няма да обяснявам, колко по-лесно се случват чиновническите дела там. Важното е , че вече ги е научил на кебапчета и мастика – мастика не узо.
Та толкова за невероятната бизнес среда в България.
Между другото вече, като приет в това консервативно баварско общество, двама негови немски приятели са му споделили, че са се опитали да правят бизнес в БГ – резултата е, че повече не искат да чуят за нас. Успех Приятелю!
Пламен Дарак, Фейсбук