Драстични промени в законодателството, предложени от Министерството на правосъдието, са на път да ограничат рязко възможността на сънародниците ни зад граница да участват в избори. Поправките предвиждат на президентски и парламентарни избори да гласуват само българските граждани, които са живели в страната поне 3 месеца преди деня на вота. Досега принципът на уседналост действаше само при избори за кметове и евродепутати. Разпростирането му върху всички видове избори ще засегне огромен брой българи по света.
С един проект Министерството на правосъдието предлага промени в законите за българското гражданство, за вероизповеданията, за политическите партии и Изборния кодекс. Голяма част от промените са резултат от дискусията за влиянието на Турция в изборния ни процес, която съпътстваше последния национален вот. Основната част от идеите бяха споделени от главния прокурор Сотир Цацаров преди дни.
Според Министерството на правосъдието с въвеждането на 3-месечна уседналост за всички избори ще се постигне „уеднаквяване на изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани“. Конституционният съд вече отсъди, че уседналостта не противоречи на основния закон.
Въвеждането на уседналост за всички видове избори на практика обезсмисля отварянето на избирателни секции в чужбина, извън територията на посолствата. Това пък силно ще затрудни сънародниците ни да упражнят правата си. Единственият възможен изход от тази ситуация е да се даде възможност на българите с постоянен адрес в България, но намиращи се извън границите й, в деня на вота да гласуват по пощата или по интернет.
Особен акцент в предлаганите промени се поставя върху детайлизирането на конституционната забрана религията да се използва за политически цели. Затова в Закона за политическите партии се дава възможност Софийският градски съд да може да разпусне дадена формация по искане на прокуратурата, ако тя системно (три или повече пъти в рамките на година) включва религиозни институции в предизборните си кампании или в своята политическа и организационна дейност. Изключение ще се прави само за „обичайни религиозни обреди“, без да е изрично уточнено какво се има предвид. В действащия закон процедурата по заличаване се задейства, ако дадена партия нарушава конституцията и/или законите на страната, не участва в избори повече от 5 години, не се е отчела пред Сметната палата две последователни години и др.
Сходна мярка се въвежда и в Изборния кодекс. Главният прокурор вече ще може да иска отстраняването на участници от конкретен вот, ако допускат религиозни институции в кампаниите си. Същото наказание се предвижда и при нарушение на забраната заемащите изборни длъжности в синдикални и работодателски организации да агитират на работните си места.
Всичко това се обвързва и с промени в Закона за вероизповеданията, в който се вписва изрична забрана религиозни институции да участват в предизборна кампания и агитация. Забраняват се и дейности, насочени срещу „суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред в Република България, включително чрез проповеди и разпространение на литература и информационни материали“. Тук отново се разширяват правомощията на главния прокурор, който ще може да налага куп рестрикции „в неотложни случаи“ – да спира разпространението на печатно издание и издателска дейност, да ограничава публични изяви и да преустанови дейността на юридическо лице за 6 месеца. Той трябва да уведоми до 72 часа Софийския градски съд за наложените мерки, който се произнася по тях незабавно. Любопитен факт е, че промените в Закона за вероизповеданията се предлагат малко след като главният прокурор Сотир Цацаров настоя за тях. Искането му дойде, след като ДАНС обяви петима турски граждани за заплаха за националната сигурност. Тогава Цацаров заяви, че държавата трябва да има контрол върху верското образование.
Въвеждат се и други регулации, които директно засягат ислямското вероизповедание у нас. Чужди граждани и чуждестранни религиозни служители, каквито Турция изпраща в България, ще трябва да доказват пред властите, че владеят български, имат нужната квалификация, както и че няма български граждани, които да вършат тяхната работа. Забраняват се анонимните дарения над 1000 лв., спонсорство от партии, както и от чужди държави, които нямат съответния двустранен договор с България.
––––ФИНАНСИРАНЕ
С аргумента, че „трябва да се гарантира суверенитетът на Република България при провеждането на избори“, се затяга и финансирането на партиите. Приходите от дарения и завещания ще се признават за законни само ако идват от български граждани. Същото ще важи и при безвъзмездно предоставени услуги, движими и недвижими вещи. Чужди граждани няма да могат да спонсорират и предизборни кампании. В публичния регистър на донорите си партиите ще трябва да вписват задължително и тяхното гражданство.
––––БЕЗ ОТГОВОР
„Сега“ поиска уточнение от МП дали всички българи в чужбина ще изгубят правото си на глас, ако промените бъдат приети, и кой ще контролира спазването на новите разпоредби. До редакционното приключване на броя обаче отговор нямаше. От там казаха само, че законопроектът е качен за обществено обсъждане в 14-дневен срок и след това изпратените мнения ще бъдат взети предвид. Нямаше и реакция от офиса на президента дали е запознат с предложенията на правосъдното министерство.
Всички тези промени може да останат само на книга, тъй като 44-ото народно събрание не е длъжно да се произнася по тях.
СЕГА
http://www.segabg.com/article.php?id=849444