Това телевизионно лицемерие ме оставя безмълвна
Панорама. Петък вечер. Водещия се мазни на поредните „гости“… А може и да са такива. От Космоса. Те ако живееха в тази държава щяха да се чувстват като нас …
Вместо това, същите сеят плява и искат да жънат светло бъдеще. Аз не разбирам. Баба ми, обаче твърди, че така не ставало … За да пожънеш нещо, трябва да посееш живот, а не плява или смърт. А те сеят само от последните две … Друго си нямат или не могат, или не искат, или не знаят … … или ние не можем да ги накараме.
Следва откъс от филм за Северозапада. Гробна тишина. После черно-бели кадри от младостта на баба ми. Мелодията е позната, носталгичана. Един луд върти сопа. Полугол, бос, по дънки. Пътища с дупки. Тесни. От 60-те години на миналия век. Познати до болка. Порутени къщи. Възрастни, изоставени от всички хора. Мисля си, баба ми е късметлийка. После местен земеделец оре нивата до пътя. Запустяла ж.п. линия (не е обещаната скоростна), а е истинската, северозпадната … двама старци приведени върху релсите се чудят ще чуят ли влака … идващия …
Режисьора каза, че там разбрал потресаващата истина, че и онези хора там, в Северозапада носели души! Невероятно откритие! Мила дама от екипа споделя колко са бедни там хората. Но работели, да му се не види! И гордост си имали … Аз пък не й вярвам!
Диктора споменава, че там, в онази прекрасна земя, северозападната, хората били забравени отдавна от всички. И от държавата и от политиците, и от управляващите, и от Бога дори …
Но и те били ги забравили!
Оглеждам се. Иде ми да се разсмея, но нещо ме пробожда …
Това телевизионно лицемерие ме оставя безмълвна. Гласът на водещия е като на погребение. Завършва с дежурната доза служебен оптимизъм. Научил се е … така е на хранилката. А аз отчаяно търся спасение.
Търся спасение …
И се питам … кой уби моя роден край?!
Ще ги накаже ли Господ някога, че аз все не успявам …
а Бога ми, опитвам ли, опитвам …
Росица Кирова
Nbox
http://nbox.bg/redaktora/item/44184-i-se-pitam-koi-ubi-moya-roden-krai.html