Да ви се похваля – за пръв път от доста време насам съм „червен боклук“, „комунист“, освен, че съм „от АОНСУ“, а вече съм и „хибридчик“…
Причината – че съм похвалил Корнелия за изгонването на Гергов.
Ще я хваля – заедно с всеки друг, който и когато направи нещо за отбелязване и за похвала.
В случая, похвалата към Корнелия не е заради изгонването на конкретно лице – което и да е то, а заради принципната реакция към поведението на съпартиец на ръководна позиция, който си позволява да търгува с влияние и да участва в оказването на натиск чрез злоупотреба със служебно положение.
Още веднъж – браво, Корнелия! Независимо с какви практични подбуди или „задни мисли“ може да е мотивирана тази реакция на стореното от Гергов.
Ако повече политици – пък било и със „задни мисли и подбуди“ – реагират според принципите на публичния живот и не допускат злоупотреба с ръководна позиция в партия или държавна институция, България ще има нарастващи шансове да се превърне в нормална – модерна и демократична държава.
Но думата ми тук е за тези „антикомунисти“, които бдително не позволяват да се хвали класовия враг – по какъвто и да е повод. Достойното поведение се измерва в способността на човека да признае и похвали положителните качества на своя опонент – или противник.
Приятелите е лесно да похвалиш, дори и да няма защо. Достойно е да признаеш добрата постъпка на противника си. Ако нямаш еднакви стандарти за добро и зло – независимо кой го е извършил – намираш се на пред-морален стадий в човешкото си развитие. Уви!
Сто пъти ще предпочета да ме назовават „червен – син, зелен … – боклук“, отколкото да се уподобя на тези, които ме упрекват с горепосочените аргументи.
Трудно, трудно се прави европейска нация и демократична държава с подобна паплач – червена, синя, зелена… Нейсе, запуши я!
Огнян Минчев, фейсбук