Чегеваристи и комунисти — вместо да са в кауша и да се разследват, се надсмиват над обществения ни интерес
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Чета, че в Англия откриват публичен дом със секс-кукли, вместо с живи проститутки. И хората се хвалят с новата си придобивка, какво да правят.
Британска им работа – още не брекзитнали от ограничителния свят на брюкселските бюрократи и веднага предприемат поредната си напредничава стъпка в индустриалната революция.
Да плащаш доброволно на сводник за секс с гумена кукла – ето до какви висини стигна не само модерната техника, но и модерното гражданско съзнание, граждани. И затова този народ, помнете ми думата, скоро ще отиде още по-далеч напред, отколкото е отишъл досега.
За разлика от британските обаче, българските революции продължават да си бъдат само и единствено политически. С други думи — от най-лошия вид, такива, които ни набутват все по-дълбоко и по-дълбоко в батака.
Вървя си онзи ден из Пловдив и на голямо централно кръстовище гледам билборд, подписан от две борчески комунистически организации – Движение „Че Гевара” /щрак, портретче на аржентинеца-кубинец/ и Съюз на комунистите в България /съпроводено с, щрак, портретче на Димитър Благоев – Дядото/.
Да, същият онзи Дядо, дето, както свидетелства един пловдивски вестник от началото на миналия век, бил забелязан от бдителен репортер в централен пловдивски бардак „да разширочава една тясна социалистка”. По същото време, допълва репортерът, когато Бабата, тоест, жена му, Вера, е надлежно изпратена да присъства на скучен социалистически конгрес в Швейцария.
Споменът за този вид журналистика няма как да не умили и развълнува душата ми, но веднага след това се запитах – ама чакайте бе, какво общо има Дядо Благоев с комунизма, та някаква комунистическа партия го изтипосва за свой патрон. Отговорът е така прост, че и неандерталец ще го разбере – ами нищо общо няма.
Димитър Благоев, както е известно, си е един обикновен широко-социалистически социал-предател от гледна точка на тесните социалисти, както наричат себе си първичните български комунисти преди около век. На всичкото отгоре, той пише и доста остри неща
против Русия и руската политика към България,
така че е предател и по тази свещена за всяко комунистическо сърце линия.
Обаче проблемът е, че очевидно шпинделите от въпросния нашенски Съюз на комунистите са създадени далеч преди неандерталците и са толкова тъпи, та не знаят всичко това, те просто са решили да се окичат с някакъв благоприличен образ и подобие. И са си избрали Благоев за знаме, не Тодор Живков – включително за да се различават от социалистката Корнелия Нинова, която не се срамува и на Живков да се поклони, стига това да ѝ свърши работа.А може и да са се уплашили хорицата-комунисти от онзи строг закон, дето обявява комунистическата партия в България за престъпна организация. Или от онзи, който забранява символите на комунизма като отровни за човешката душа…..
Добре, де, няма как да се уплашат въпросните преднеандерталски другари, защото живеем в България и такива закони, дори да съществуват на хартия, нямат никаква практическа стойност.
Кой може да си представи например, че смелите български правоохранителни и правораздавателни органи някога ще престанат да си бъркат в носа и ще си мръднат дебелите задници, за да се захванат с нещо извън разпределянето, преразпределянето и консумирането на собствените си финансови и властови порции? Камо ли пък – за да се захванат с нещо толкова абстрактно като опазване на обществения ред и умствената сигурност на българина от тъпите комунистически попълзновения.
А те са наистина щедро тъпи, като съдим и от съдържанието на билборда, за който ви говоря. Той е посветен на 1 май и лозунгите в него гласят: „Мир, труд, свобода, революция” — в този ред.
Да оставим настрани факта, че неколцината михлюзи от „Че Гевара”, които понякога виждам как с мътни погледи се шматкат из пловдивските улици, явно никога не са помирисвали какъвто и да било труд, дори най-малкия. Да забравим също, че всяка комунистическа партия, където и да е по света, задължително носи на хората
само войни и ограничения на свободите
Да приемем, че тези наши смели комунистически елементи искрено се борят за мир, труд и свобода.
Ами ако вземат, та внезапно се преборят — чак тогава ли ще се захванат да вдигат революция? Срещу кого, срещу себе си ли? Както разправяше Лех Валенса за първите дни като президент от „Солидарност” – като управляващи сутрин ние взимахме дадени решения, а като синдикалисти следобед излизахме да протестираме срещу тях.
В този смисъл — революцията не трябва ли да е първа в подобен свещен списък. Ама пък ако се прокламира на първо място революцията, тогава как можем искрено и убедително да твърдим, че сме борци за мир…..
Да-а-а, няма как. Голям капан е да си толкова тъп, че в тези модерни времена, когато светът заменя досадните жени с практични гумени кукли, ти сам и доброволно да се наричаш комунист.
Абе, какво да ви кажа, граждани — и прост социалист да се наричаш, пак никак не е лесно в днешна България.
Питайте Георги Гергов, горкия. Мъка му е на него, голяма мъка, че „шутове и палячовци има в БСП” — както специално подчерта по телевизора онзи ден. Е, вярвам му, безрезервно и безпрекословно му вярвам, че ги има. Даже досега аз лично смятах и него самия за такъв. Но приемам разграничението му от тази гмеж като първа стъпка към осъзнаване и търсене на изкупление. На покупление. Така де, сещате се — на поредното за без пари пазаруване от негова страна на някакви пловдивски панаири, софийски ЦУМ-ове, държавни институции, човешки съвести, пък и цели хора.
Има обаче опасност и да не се измъкне Гергов толкова сух от водата, в която е нагазил, тоест, освен от високата политика, скоро може да вземе да изхвърчи и от бизнеса изобщо. Като гледам – прекалено много ядове докара той вече не само на собствената си партия и лично на другарката Корнелия Нинова, но и на главния прокурор Сотир Цацаров. А да се еб…ш с реалната власт е опасно. По принцип е опасно и винаги е било. По тази тема Гергов да пита циганския си аналог Цар Киро и ще научи от първо лице как в един миг всички политици, съдии и прокурори, ченгета и вся остальная сволоч, която дотогава си държал в ръчичките си, изведнъж намират начин да се еманципират и
да те вкарват на топло
В мекия вариант.
Така или иначе, струва ми се, че пловдивското Гоче много сгази прокурорската леха с лук, като в споменатото интервю изръси следната наистина умствено великанска приказка: „Един прокурор може да се среща с всеки и е длъжен да се среща с всеки, който иска среща”.
Това се вика то всеобщо равенство по комунистически тертип – прииска ти се да пиеш кафе и да си побъбриш с главния прокурор на републиката, вдигаш телефона или пращаш разсилния да го повика и той — какво да прави, идва, човекът. Щото е длъжен да се среща с всеки. Също като оная Тодора от прочутата народна песен, дето била полегнала за всеки, който я пожелае…..
Абе тези хора наред ли са? Имам предвид всичките тези хора, пряко и косвено замесени в аферата с кафепиенето в ЦУМ.
Работата май и с тях е същата като с гореспоменатите чегеваристи и комунисти — вместо да са в кауша и да се разследват, всички тези типове се надсмиват над обществения ни интерес. А това означава, граждани, и над общественото ни безсилие да се защитим и развиваме.
Не се смейте на англичаните. Да, те плащат за секс с кукли, но ние тук пък плащаме за бардак, в който няма дори гумени момичета — само момчета с тъпи физиономии и гнусни апетити…..
(News Front заявява, че по-некадърно писание не се е появявало на българска сцена поне от 100 години. Агенцията публикува материала само, за да информира читателите си за болестотворните вируси, които витаят по родната територия).ONOVINI споделя напълно коментара на Нюз Фронт за въпросното писание във Фактор.