Да се пише законопроект по идея на президента в България е огромен скандал. Дотам се обърна всичко с главата надолу. Нормалното е Борисов да командва всички власти по телефона между два белота: „Танов, Мишо Бирата ми се обади. Изкарай митничарите от склада му, че съм обещал да не го закачам“. Нормалното е Борисов да контролира гласуванията на ВСС с есемес и лично да дава пари за магистрали.
Скандално е Радев дори да се опитва да организира защита в разкапаната ни държава срещу намесата на чужди сили във вътрешните ни работи. Изведнъж се нароиха фарисеи, български орли на правосъдието, които започнаха да бранят чистотата на Конституцията и да правят публично разследване дали един законопроект не е излязъл от коридорите на президентството. Ужас, президентът наредил да се напише законопроект. Какъв упадък на нравите, каква катастрофа на законността.
В момента тече организирана медийна кампания срещу Румен Радев, която му прави услуга. Идеята за уседналост е популярна и е първата адекватна реакция срещу арогантната намеса на Ердоган в българските избори. На референдум тази идея би била подкрепена с огромно мнозинство. Няма нужда от социология по този въпрос.
Законопроектът, писан от проф. Емилия Друмева и експерти, е първият институционален опит държавата да се противопостави на външната политическа и духовна агресия. Уседналостта е само детайл. Пропагандата срещу Радев нарочно пропуска регулацията на духовното образование (основно мюсюлманско) в България, което щедро е спонсорирано и по този начин контролирано от чужди фондации. Пропагандата премълчава и че този законопроект е насочен срещу мюсюлманските водачи, които активно участват в предизборната надпревара и в организирането на контролиран вот.
Пропагандата противопоставя българите в България и българите зад граница, за да отклони вниманието от организирания турски вот, контролиран от турската държава. Пропагандата превърна този законопроект в скандал, внушавайки, че става дума за закон, който вече е влязал в сила. Всъщност текстът беше качен на сайта на Министерството на правосъдието като идея, която тепърва трябва да се обсъжда.
Истерията срещу Румен Радев показва, че президентът е на прав път. Той започна да упражнява власт и очевидно ще се опитва да разширява влиянието си. Този човек няма да приеме ролята на представителен палячо, какъвто беше Плевнелиев, и в този смисъл раздразнението на Бойко Борисов е разбираемо, а дирижираната от него публична атака обяснима.
Впрочем Бойко Борисов все още не е премиер, а правителството му не е избрано в Народното събрание, което още дори не е свикано. За това пък служебното правителство и президентът са легитимната власт в настоящия момент. Правителството може да внася законопроекти и да уволнява когото си иска. Лошото е, че не уволни достатъчно гербаджийски калинки, а премиерът му се оказа зависим схемаджия и интригант, но това е друг въпрос. Президентът пък е длъжен да следи работата на служебното правителство и да го контролира, защото единствено той е отговорен за него. Властта на служебното правителство идва от властта на президента, която идва пряко от народа. А не от 16 процента от избирателите на Борисов (значителна част от тях чрез купен и корпоративен вот). Възмущението на ГЕРБ от Румен Радев е пропагандна акция и няма особен смисъл, но издава тревогата им, че в България вече има център на властта, който не контролират.
Единствената грешка на Румен Радев дотук се казва Огнян Герджиков. Добре е да му е за обеца на ухото. Не бих го съдил за нея, защото бе резултат от политическа неопитност и непосветеност в българското задкулисие, което е своеобразен комплимент за президента.
Очаквам в най-скоро време законността да бъде възстановена с избирането на “Борисов 3” и не се съмнявам в пълната й победа след сформирането на управляваща коалиция между “Меден рудник” и Банкя. Валери Симеонов и Бойко Борисов безспорно са две огромни вселени на конституционализма и правовата държав. Да не забравя и Волен Сидеров, който е истински гарант на реда и закона. Особено откакто мина през пробация и общественополезен труд. Очаквам тогава и медиите да се успокоят, защото всичко ще си дойде на мястото и България пак ще се върне към нормалната си патология, която болезнено реагира на всеки опит да бъде лекувана.
Явор Дачков, Гласове