С форума се отбелязват 10 години от членството на България в ЕС и 90 години от основаването на Паневропейското движение в България, предаде БТА.Герджиков посочи, че първата голяма европейска поука, крайъгълният камък на ЕС е мирът и опазването му, възможността да измерваме живота си с часовник и задачи за решаване, да имаме мечти, да възпитаваме децата си в оптимизъм, да градим патриотизма си върху зачитане на другия и общото.Той определи подписването на договора за присъединяване на България към ЕС като исторически успех за страната ни. Герджиков отбеляза, че нашата Европа и нашата България днес са различни отпреди 12 години, отпреди осем години и дори отпреди три години.
„Страната ни се развива, икономиката ни прогресира, доходите вървят нагоре, демократичният ни опит е факт, имаме младо поколение, родено след времето на желязната завеса“, коментира премиерът.
Може да не сме винаги доволни от ежедневието си, да се ядосваме на държавата си, но да не забравяме, че за много страни по света ние днес сме мечта заради свободата и правата, заради демокрацията и общите стандарти, заради партньорството в сферата на сигурността, образованието, правосъдието, законотворчеството, заради гаранциите за опазване на природата, заради общия пазар, каза Огнян Герджиков.
Вицепрезидентът Илияна Йотова подчерта, че Европа не е даденост веднъж завинаги. Трябва да се борим за нея, да върнем ценностите и личностите, никога да не забравяме, че Европа е не просто съюз, а човешкото обещание за мир, просперитет и свобода, коментира Йотова.
Тя посочи, че най-добрата стратегия срещу популизма са работещите решения и можем да ги дадем само заедно. Йотова отбеляза, че темата днес вече не е мястото на една или друга държава в ЕС, а как продължаваме ЕС и допълни, че за нашата страна оптимистите за бъдещето на ЕС са много, само 13 на сто са песимисти.
Бившият премиер Симеон Сакскобургготски също е на мнение, че Европа не може да бъде приета като даденост, а трябва всички да допринасяме да се утвърди тази идея. Има недоволни, има хора, които се опитват по линията на популизма да се изказват, но младите едва ли могат да осъзнаят какво е да няма война в Европа, това е нещо неоценимо, коментира той.
Може би ни липсва национална кауза и може тя да е да сме пълноценни и полезни, с желанието да допринесем за консолидацията на този проект, да може от една страна да се модернизираме, но от друга да подкрепим тази сграда, тази идея, каза Сакскобургготски. Независимо от скоростите, за които толкова се говори, не е въпрос скоростта, въпросът е идеята, подчерта той.
Петър Стоянов, президент на България в периода 1997 – 2001, отбеляза, че европейската принадлежност на България е част от идеите още на българското възраждане и не е политическа приумица на група хора, които са решили след излизането на страната ни от Съветския съюз да й намерят друго място. Според него дебатът за бъдещето на Европа трябва да продължи, а България да е активен участник в него.
Да, Европа е изправена пред много предизвикателства, дори може да се говори за кризи, въпросът е дали кризата, пред която е изправена Европа, е институционална или екзистенциална, коментира Стоянов. Той смята, че Европа не е изчерпала своя цивилизационен потеницал, а има какво още да даде на света. Основното според него е необходимостта от лидерство. Съдбата на Европа е да бъде обединена, заяви той.
Президентът на „Пан Европа – България“ Гергана Паси припомни ролята на проф. Иван Шишманов, учредил паневропейското движение, и отбеляза, че той може да е повод за самочувствие на всеки от нас. Тя информира, че днес от името на „ПанЕвропа“ се учредява награда за европейски принос, а в състава на журито са двама български президенти – Петър Стоянов и Росен Плевнелиев, както и представители на медиите и на академичните среди.
Около 2,5 милиона българи, или близо 35 процента от населението на страната, живеят в тежки материални лишения, отчита анализ на Евростат за социалните тенденции и индикаторите за бедност в страните на Европейския съюз през 2016 г., цитиран от „Дарик“.
В тази категория спадат хора, които не могат да си позволят за ползване няколко основни неща, които според европейските критерии са основата на нормален битов живот.
Най-важните фактори, които формират категорията „тежки материални лишения“ са: хората да могат да плащат безпроблемно сметките си; да могат да посрещат неочаквани разходи; да поддържат дома си топъл; да имат достъп до телевизор, кола или телефон; да се хранят редовно; да могат да си позволят поне една седмица почивка далече от дома.
Според данни на Националния статистически институт за индикаторите за бедност и социално изключване у нас през миналата година е имало почти същия процент на хора, които са били в ситуация на тежки материални лишения. Най-висок процент е отчетен при сънародниците ни над 65-годишна възраст – близо 80% от тях попадат в категорията на хора с „тежки материални лишения“.
При младите българи до 17 години процентът на изпадналите в материални лишения е 40 на сто, а при работещите българи от 18 до 64 години – около 30 на сто.
През 2016 г. около 7,8 на сто от населението на ЕС или близо 39 млн. души са живели в ситуация на тежки материални лишения, отчита Евростат.